Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- Където пожелаете, приятелю - засмя се Халил. - А ако някой се оплаче, тя е оборудвана с ракетохвъргачки и картечници „Гатлинг”. - Той кимна към оръдейните кулички на фордека. - Невероятно колко бързо млъкват хората, когато насочиш такова оръжие срещу тях.
- Заплахата от смърт винаги е много убедителна, нали? - Двамата мъже размениха многозначителни усмивки. - Още колко остава?
- По-малко от два километра - отвърна пилотът.
- Добре. - Шабан влезе в оръжейната зала зад мостика. - Приближаваме координатите - обяви той. Освен екипажа на ховъркрафта, в стаята се намираха Озир, Кротала, доктор Хамди… и най-новото попълнение към групата.
- Доктор Бъркли - обърна се Озир към археолога от АСН, - абсолютно ли сте сигурен, че сте прав?
- Няма накъде повече - каза Лоугьн Бъркли, раздразнен, че се съмняват в него. - Обърнатата пирамида на зодиака, маркировката, представляваща Нил, символът на Озириона, позицията на Меркурий над края на каньона - всичко съвпада. - Той посочи екрана на лаптопа си, на който в един прозорец беше отворена сателитна снимка на пустинята с линии, маркиращи разстоянията и посоките, а в друг снимка на Окото на Озирис в Озириона, измъкната от мащабния египетски архив на АСН. - Или пирамидата на Озирис е тук, или изобщо няма да бъде открита.
- Надявам се да е първото - изръмжа заплашително Шабан.
Раздразнението на Бъркли се засили.
- Правя онова, за което ми плащате - отсече рязко той, - така че няма нужда да ме заплашвате. - Той погледна Озир. - Колко странно. Ако преди една седмица се бяхте опитали да ме подкупите, никога нямаше да приема. Сега? Просто искам да получа нещо от цялото фиаско при Сфинкса. - Лицето му се изкриви от гняв. - Трябваше да бъда на предните страници на всички вестници по света, но онази кучка Нина Уайлд ме направи за смях. Поне парите ще ме компенсират.
Отговорникът по оръжията извика Халил в стаята и му показа нещо на монитора. Озир вдигна вежда.
- Странно, че споменавате доктор Уайлд.
- Защо?
- Защото мисля, че отново ви е изпреварила. - На екрана се виждаше образът от едната система за прицел на ховъркрафта; ленд роувърът щеше да бъде забелязан в пустата равнина дори й компютърът да не го беше засякъл.
- Какво? По дяволите! - Бъркли се взря в монитора. Кротала се изкикоти.
- Коя е доктор Уайлд? - попита Халил.
- Конкуренцията - отвърна Озир. Той се вгледа в руините. - Но може пък да ни е направила услуга. Тук няма никой, значи е разбрала как да влезе. Няма нужда да използваме булдозерите и багерите.
Той отиде на мостика. Халил, Шабан и Кротала се присъединиха към него. Пред очите им монотонността на бледожълтата пустош беше нарушена от единственото цветно петно - ленд роувъра. Пилотът отпусна дросела, за да забави петстотинтонния ховъркрафт, трите големи перки над кърмата изгубиха скорост.
- Вашите хора - обърна се тихо Озир към Халил. - Може ли да се разчита на тях? Ако една думичка от това стигне до правителството…
- Гарантирам за Тарик - рече твърдо Шабан. - Дължа му живота си.
- А аз гарантирам за хората си - добави Халил. - Лично съм ги подбирал, само най-необходимите. Те ще запазят тайната ви… на определена цена, разбира се.
- Добре. - Озир се обърна към руините, докато ховъркрафтът спря, вдигайки огромен облак прах. - Да намерим Озирис… и Нина Уайлд.
24.
- Господи. - Нина насочи фенерчето си нагоре и лъчът му потъна в черната бездна над главите им. - Доста е високо.
- Знаеш ли къде се намираме? - попита Еди, сочейки двете тръби, които се спускаха покрай стената в дъното. - Точно под онзи мост. Ако се бяхме хванали в капана, щяхме да се озовем тук. Падане от шейсет метра. Щяхме да се размажем.
Нина се опита да си представи цялата пирамида.
- Боже. Това място може би е голямо колкото Великата пирамида, ако не и повече.
- Това обяснява защо никой не се е опитал да надмине пирамидата на Хуфу - рече замислено Мейси. - Ако Великата пирамида е почти, но не чак толкова голяма, колкото пирамидата на Озирис, никой фараон не би се осмелил да построи по-голяма гробница от неговата, без да обиди Озирис. И никой не би се осмелил да го направи.
- Значи строенето на пирамидите е било просто едно гигантско мерене на пишки? - вдигна вежди Еди. - Хората не са се променили много за пет хиляди години, нали? - Той погледна към тръбите. Те бяха свързани, едната беше значително по-тясна в основата си, преди да се разшири фуниевидно под широкия хоризонтален жлеб. Върху него беше нарисувано женско лице, като отворът се намираше на мястото на устата ѝ.
- Прилича на църковен орган - осъзна Нина. - Сигурно вкарват въздух по някакъв начин, а оттук излиза силен глас.
- Ако пуснат нещо в другата тръба, то ще подейства като бутало. - До тръбите започваше друг коридор, който бе блокиран от метална врата. - Нека позная. Ако се опитаме да отворим вратата, капанът ще се активира и цялата зала ще гръмне като на концерт на Лед Цепелин.
- На кой151? - попита Мейси.
- Не, на Лед Цепелин. - Без да обръща внимание на озадачения ѝ поглед, той тръгна към отвора.
- Внимавай, Еди - предупреди го Нина.
- Не се тревожи, няма да го местя. Просто искам да открия какво го задейства.
- Не, имам предвид, че може да не го задейства… - Един камък се размърда под краката му. - …вратата - завърши Нина.
- Влизайте в другия тунел! - изкрещя Еди, обръщайки се назад, откъдето бяха дошли…
Пред входа с трясък се спусна друга врата, карайки Мейси да подскочи. Ехото още не беше заглъхнало, когато се разнесе друг дълбок, печален звук, който ставаше все по-силен.
И по-силен.
Жлебът изпусна въздух, звукът отекна по дължината на тръбата и се върна усилен многократно. Цялата стая завибрира, пясъкът затанцува по пода, боята и мазилката по стените се напукаха.
Хората в залата също го усетиха.
- Господи! - изпъшка Нина и усети, че ѝ се повдига. Органите ѝ вибрираха в тон с бумтящата басова нотка. Тя се опита да повдигне спусналата се врата, но тя отказваше да помръдне.
Еди нямаше по-голям късмет с другата врата. Той се обърна към тръбите.
- Блокирай го! Пъхни нещо в него!
Нина едва го чуваше през гръмотевичния звук, но от жестовете му разбра какво иска да каже. Свали раницата от гърба си, изсипа съдържанието ѝ на пода и я смачка на топка. Мейси направи същото. Еди вече беше стигнал до тръбата и с изкривено от тревога лице натъпка якето и собствената си празна раница в жлеба. Височината на звука леко се промени, изпусканият въздух засвистя през запушения изход.
Двете жени се приближиха, залитайки. Той грабна сгънатите им раници и ги натъпка в отвора. Нина изпусна фенерчето и запуши ушите си с ръце, но от това нямаше никаква полза; звукът проникваше в нея, опитваше се да я разкъса отвътре.
Той причиняваше същото и на пирамидата. В шахтата нападаха парчета зидария и се пръснаха по каменния под - първоначално малки бучки, но след като по стените бързо започнаха да се появяват пукнатини, скоро щяха да последват и по-големи.
Еди не можеше да запуши ушите си и звукът му причиняваше физическа болка - но положението леко се подобри, след като блокира отворите с импровизираните тапи. Тръбите на органите бяха затворени отгоре, въздух можеше да влиза само през жлеба. Ако успееше напълно да го запечата…
Вибрациите започнаха да утихват. Трябваше само да задържи запушалките по местата им и да изтърпи звука, докато машината не остане без въздух…
С увеличаване на налягането тръбата започна да се тресе първо в основата, после все по-нагоре, докато накрая насъбралият се въздух не изби през отвора като парен чук, разбивайки блокадата и издухвайки Еди на пода. Последва разтърсващо земята гъргорене, сякаш се беше прочистило най-голямото гърло на света, и ужасяващият бас зазвуча отново с пълна сила. От стените започна да пада мазилка, дори каменният под се напука.
Звукът беше толкова смазващ, че Нина почти не можеше да мисли. В основата на тръбите проблесна лъчът на фенерчето ѝ. Блокирането на отвора се беше провалило, но не можеше да няма друг начин…
Нещо, което Еди бе казал, я извади от дезориентацията ѝ.
Двете тръби, едната с бутало, което изтласкваше нагоре въздух при падането си. Самият въздух действаше като възглавница, забавяйки падането - имаше само една сравнително малка дупка, през която можеше да излиза, а фуниевидното стеснение в основата на органовата тръба му пречеше да стигне до дъното.
Тя се сети какво трябва да направи.
Грабна чука от разпиляното оборудване на Еди. След като махна ръце от ушите си, звукът стана непоносим - тя изкрещя, но не можа да чуе гласа си. Парче откъртена скала я удари по ръката. Край нея се посипаха и други отломки, в стената зейна пукнатина…
Тя замахна с чука.
Удари тръбата на мястото, където се стесняваше, и разкъса метала. От процепа се разнесе пронизителен писък. Нина заудря отново и отново - и тръбата се разпадна.
