Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Еди подуши въздуха.
- Мирише странно. Не мога да позная на какво, но не ми харесва.
Той освети камерата. Тя беше голяма и правоъгълна, в дъното ѝ се забелязваше друг изход. На тавана имаше няколко дупки. Една от тях беше голяма и приличаше на комин, но всъщност малките го накараха да застане нащрек: от тях очевидно трябваше да падне нещо.
Освен релефната хрътка на едната стена, която ги наблюдаваше, единственото друго в стаята бяха няколко големи кръгли медни купи, поставени до входа. Право напред в пода имаше квадратна дупка, широка около метър, която се оказа пълна с някаква течност; пред отсрещния изход също имаше такава. Останалата част от пода между двата басейна беше малко по-ниска от секцията, където бяха застанали; цялата ширина на камерата бе идеално гладка.
- Ох, нещо не е наред в тази картинка - каза Нина. Очевидно това бе поредният капан, но тя не можеше да разбере откъде идва опасността. - Къде е огънят?
- Може да е угаснал - рече с надежда Мейси, която се приближи, за да огледа по-добре озъбения бог.
- Не мърдай - предупреди я Еди, който коленичи край басейна и колебливо топна пръст в течността. - Това е просто вода. - Той я освети с фенерчето и забеляза, че басейнът е ограден със стени само от трите си страни. - Дълбок е около метър и двайсет. Като че ли е свързан с отвора в другия край.
- С тунела ли? - попита Нина. - Странно. Защо просто не отидем там?
- Наистина ли смяташ, че ще е толкова лесно?
- Дори не съм си го помисляла. Какво е това? - Тя освети с фенерчето си нещо, което се намираше между отвора и издълбания под - фино черно усукано въже, което свързваше тавана с пода.
- Нещо, което нямам намерение да докосвам - отвърна Еди. Той насочи светлината в тунела. - Минава през него. Ако искаш да влезеш вътре, трябва да го скъсаш.
- Което според мен ще бъде изключително лоша идея, не смяташ ли? - Вниманието ѝ се насочи към разширението в центъра на стаята, където забеляза още въжета, опънати между тавана и пода - както и отсъствието на нещо. - Усещате ли, че нещо липсва?
- Какво? - попита Мейси, като пристъпи напред.
- Процепи. Не се забелязват никакви линии, които да маркират ръбовете на отделните каменни плочи. Сякаш всичко представлява една огромна каменна плоча!
Еди огледа стените.
- Най-големите блокове са с размери метър и осемдесет на три. Но подът е дълъг поне девет метра. Нали не може да е просто една плоча?
- Не виждам как ще стане. - Нина се огледа и видя Мейси, която се канеше да пристъпи напред. - Не, почакай…
Мейси стъпи на пода - и кракът ѝ пропадна.
Тя изкрещя и едва не падна напред, но Нина успя да я подхване.
- Какво беше това, по дяволите? - изпъшка Мейси и отскочи назад, а от обувките ѝ се проточиха лепкави нишки, излизащи от мързеливо плискащата се вода, която се намираше там, където миг по-рано сякаш имаше твърда скала. Тя се опита да ги изчисти. - Гадост! Какво ли е това?
- Петрол. - Еди се приближи до нея. Той потопи ръка в големия басейн, който се разкри пред тях, маскиран под плътен слой пясък. Когато я извади, от пръстите му закапа същата гъста, мазна течност. - Той плава по повърхността на водата, а те са го посипали с пясък, за да не се различава от пода.
Нина погледна към дупките в тавана.
- Обзалагам се, че ако скъсаш някоя от нишките, от горе нещо пламва и искрите се посипват върху петрола. Бум! Опечени обирджии.
Мейси отвратено изтърка подметката си в пода.
- А как ще преминем, без да задействаме капана?
- Ще преплуваме под него - отвърна Еди и посочи с пръст водния басейн, който се беше поразчистил от петрола. - Огънят ще е само по повърхността.
- Едва ли ще стане толкова лесно. - Нина погледна подозрително фалшивия под. Завъртя се и фенерчето ѝ освети странно изглеждащи медни кълба. - Аха.
- Какво става? - попита Мейси.
- Вътре има нещо. - Нина бръкна в кълбото и напипа ръчка, прикрепена към дъното му - или всъщност към капака, както установи, щом го вдигна. - Знаете ли какво е това според мен? - Тя го сложи върху главата си. - Водолазен шлем! - Гласът ѝ отекна в кълбото.
Еди почука по него и тя извика недоволно.
- Вътре едва ли ще се събере много въздух.
Тя махна кълбото от главата си.
- Няма нужда от много. Просто трябва да е достатъчно, за да се премине от другата страна. - Тя посочи басейна. - Според мен дупките не са свързани с тунел - те са просто изходи, откъдето да се излиза от басейна, без да се докосва петрола. Щом това нещо се потопи под вода, вътре ще има достатъчно въздух, за да се диша, и докато стоим по-далеч от петрола, няма да се изгорим. След това влизаме през дупката в другия край, излизаме и - хей! Преминали сме оттатък!
Еди огледа скептично другото кълбо.
- Твърде е тънко, за да ни пази дълго време от жегата.
- Това е единственият начин да се мине оттатък, без да бъдем изпържени. Сигурна съм, че във водата има нещо, което да попречи на хората просто да преплуват под петрола. - Тя взе примитивния шлем. - Мисля, че нямаме друг избор.
Еди я погледна огорчено и поклати глава, но се съгласи.
- Добре. Но аз ще мина пръв.
- Не, аз ще мина - настоя Нина. - Ако отдолу има някакви препятствия и аз се блъсна в тях, ще трябва да ми кажеш накъде да вървя.
- Сигурна ли си?
- Не - призна тя, вървейки към водния басейн. Колебливо потопи крак под повърхността, после надяна шлема и се потопи цялата. - Пфу! Току-що осъзнах, че водата е стояла тук хиляди години.
- Просто не я пий - каза Еди. - Макар че това може да се каже за всичката вода в Египет!
Нина се потопи внимателно, докато над водата остана само главата ѝ, след което протегна ръка към шлема в ръцете на Еди и хвана здраво вътрешната дръжка.
- Последен шанс да ме пуснеш пръв - рече той.
- Ще се оправя - отвърна тя, докато вземаше кълбото.
- Надявам се. - Постави го на раменете си и се потопи.
Оказа се, че шлемът изисква изненадващо усилие да се държи на мястото си, непрекъснато искаше да изплува. Нивото на водата започна застрашително да се покачва, но сгъстеният въздух вътре го спря малко преди да достигне носа ѝ. Тя се наведе и се напъха в тунела с ясното съзнание, че запасите ѝ от въздух са ограничени. Шлемът застърга в тавана.
Нещо се отърка в гърдите ѝ, остана там за миг… и после изчезна.
Беше скъсала една нишка.
Еди и Мейси подскочиха тревожно, когато над тавите им се разнесе гръмотевичен звук и отекна в стаята.
- Какво беше това? - попита Мейси, опитвайки се да открие източника.
- Звучи ми като запалка - започна Еди, преди да осъзнае какво става. - Мамка му! Нина, след малко ще пламне!
Той погледна ужасено тавана, където древните камъни се търкаха в метал, произвеждайки искри…
От малките дупки блесна светлина.
Нещо падна от едната - кълбо парцали, което пушеше. Гореше само в единия си край, по-скоро тлееше…
Но това бе достатъчно.
Платът падна на повърхността и опесъченият петрол се развълнува. В първия момент не се случи нищо - след това нагоре се стрелна пламък, който започна бързо да се разпростира. Нападаха още платнени топки. Много от тях не горяха, искрите не бяха достатъчни да запалят материала, но дори само няколко от тях бяха достатъчни, за да взривят повърхността на басейна.
Езеро от огън, точно както ги бяха предупредили йероглифите.
А Нина беше в него.
Тя излезе от късия тунел. Ехото от дишането й и почти пълната тъмнина бяха изнервящи… но не чак толкова, колкото внезапната светлина. Плаващият петрол се запали и басейнът изригна в ярко оранжево - тя веднага усети жегата, дръжката в ръката ѝ се загряваше застрашително бързо.
- Ох, по дяволите. Голяма грешка. Огромна - простена тя. Принудена да се наведе, едва успяваше да се придвижва напред, водата забавяше движенията ѝ като в кошмар на бавни обороти.
Само че това не беше кошмар. Беше истина.
Еди ужасен наблюдаваше как огънят заобикаля бавно придвижващото се кълбо. Когато Нина се появи, по него полепна петрол и той също се запали, превръщайки шлема в сферична факла.
- Господи! Нина, връщай се! Връщай се в тунела!
Но тя не го чуваше, пукането на пламъците заглушаваше всички останали звуци. Силно уплашена, тя засили темпото. Басейнът беше дълъг само девет метра. Щеше да мине много време, преди да го прекоси.
А щеше ли да успее?
Нова стъпка, после още една. Водата нахлу в ноздрите ѝ и тя започна да плюе. Погледна през отворената долна част на шлема и забеляза маркировки на пода. Йероглифи, сред които беше и Окото на Озирис. Със сигурност означаваха нещо важно, но тя нямаше време да мисли какво е.
Дръжката ставаше все по-гореща. Не я болеше все още - но скоро и това щеше да стане.
Шлемът се удари в нещо.
Нина се стресна и едва не го изпусна. Придърпа го надолу и опипа около себе си с другата ръка. Докосна каменен блок, който се издигаше почти над повърхността. Както се беше опасявала, строителите на пирамидата се бяха погрижили никой да не може просто да преплува под огъня.
