Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Но Нина имаше друга теория.
- Това е маркер. Наблизо няма никакви природни забележителности, затова е трябвало да си построят някакъв. Но какво маркира, всъщност?
Мейси огледа блоковете за други следи.
- Може би тук има някакви други инструкции.
Нина поклати глава.
- В текста от зодиака се казва, че след като излезем от сребърния каньон, следващата спирка е самата пирамида.
- Тогава къде се намира? - попита Еди. - Не може да е погребана под пясъка, нали? Щом това нещо стърчи тук, тя би трябвало да е най-малката пирамида в света, която човек може да си представи.
- И все пак това е мястото. Намирането на каньона изисква отлично познаване на Озириона, което е било достъпно за ограничен кръг от хора, а астрономическите изчисления, необходими за откриването на посоката, в която трябва да се тръгне, можели да извършат само шепа хора, ако не и по-малко. Пирамидата трябва да е тук.
- Тогава защо не я виждаме?
Всичко зависеше от зодиака. Нина извади откраднатата снимка на древния релеф.
- Смяташ да се позанимаеш малко с астрология ли? - попита Еди.
- Тук трябва да има още някоя следа, сигурна съм в това. - Мейси изскочи от колата и се присъедини към нея. - Накъде е север?
Еди погледна компаса си и посочи с пръст. Нина извъртя зодиака в нужната посока… след което преобърна снимката и я вдигна над главата си.
- Така би трябвало да я разглеждаме - каза тя. - Да погледнем нагоре и да се обърнем на север. Следата е тук, в картата, тя е… тук! - Нина рязко свали снимката, като продължаваше да я държи ориентирана на север, който се намираше в долната част на картата. - Пирамидалната маркировка! Виждате ли я?
- Да - отвърна Еди, - но какво за нея? Това е просто един триъгълник.
- Може би, но накъде сочи?
- Надолу - обади се Мейси, постепенно осъзнавайки какво означава това. - Няма начин!
- Има.
Еди погледна картата и се намръщи.
- Добре, какво пропускам?
- Пирамидата на зодиака е обърната с върха надолу - каза му Нина. - Не виждаш ли? Това е обърната пирамида - и хората, които са направили картата, са имали предвид буквално това. Нарисували са го точно както е тук.
Мейси също се зарази от ентусиазма ѝ.
- Някои рисунки в гробниците показват египетския Подземен свят като огледален свят, който се намира под нашия - като отражение в Нил. Може би са построили пирамидата на Озирис с главата надолу, за да бъде огледално отражение на истинската… не, почакайте, не става така. Ако зодиакът под Сфинкса е по-стар от Хафра, то тогава трябва да е по-стар от всички останали пирамиди.
- Пирамидата на Озирис не е обърнато копие на другите пирамиди - осъзна Нина, останала без дъх. - Другите пирамиди са нейни обърнати копия - били са построени на повърхността, имитирайки гробницата на Озирис в Подземния свят! Затова са полагали толкова усилия да постигнат същата форма!
- Чакайте малко - рече Еди. - Да не би да твърдите, че тази пирамида е построена на обратно?
Нина гребна шепа пясък от земята, оставяйки малка дупка със слабо конусовидна форма.
- Издълбали са дупка и са построили пирамидата в нея, като са поставили върха в дъното и са започнали да го надграждат. А може да са изкопавали всеки долен слой, след като са завършвали горния, не знам. Но едва ли е било по-трудно от строежа на Великата пирамида. Дори може да е било по-лесно - не се е налагало да вдигат камъните, а само да ги спускат. Гравитацията е била на тяхна страна.
- Значи стоим върху нея?
- Има само един начин да разберем. - Тя се върна при джипа и измъкна три лопати. - Да се захващаме за работа.
- Къде? - попита Мейси.
Нина посочи вътрешността на руините.
- Там. Според мен това не е просто маркер, а вход.
Започнаха да копаят. Работата под печащото слънце вървеше бавно, те спираха често да пият вода, но след известно време лопатата на Еди удари в нещо твърдо.
- Нека да видя - рече Нина и започна да разчиства пясъка с голи ръце. Разкри се плоска каменна плоча.
- Това може да е просто подът на тази постройка - предупреди я Еди.
- Не ми се вярва. Хайде, помогни ми да разчистим останалото.
Отново се заловиха за работа. Нина беше толкова амбицирана, че повече не спря да почива. Когато приключиха, бяха успели да разчистят около два метра. Нина изчетка песъчинките и откри тясна цепнатина на около трийсетина сантиметра от стената. Прокара пръст по нея; очерта се квадрат.
- Това може да е капакът на входа.
Мейси откри нещо друго в центъра на плочата.
- Да ти изглежда познато? - попита тя, разчиствайки пясъка. В камъка беше изсечен символ.
Окото на Озирис.
- Явно се намираме на правилното място - каза Еди. - И сега какво? - Жените го погледнаха. - А, да – въздъхна той. - Трябва да повдигна двутонен каменен блок. Просто прекрасно. - Но той се измъкна от току-що изкопаната яма и се запъти към джипа, за да вземе нужното оборудване. - Ти - каза той, щом скочи обратно с дълъг закривен лост в ръка, и посочи Нина - пийни вода. Не искам да припаднеш от обезводняване.
- Добре де - изсумтя Нина, която напълно бе забравила за жегата. Тя измъкна бутилката и отпи, докато Еди оглеждаше каменната плоча.
След като намери най-широката част на пролуката, той вкара лоста в нея. Напрегна се и натисна. Разнесе се хрущене и плочата леко помръдна.
- Не е чак толкова тежка - ще получа само лека херния - рече той. - Нина, в джипа има метални клинове. Ще ми ги донесеш ли?
Нина ги намери. Еди надигна леко плочата, а тя натика клиновете в процепа, за да ѝ попречи да се върне обратно. Скоро под краката им се разкри тъмен ров. Еди докара ленд роувъра и използва лебедката му, за да повдигне още плочата. Тя се изправи върху ръба на камъка; той я избута с пъшкане и я преобърна върху стената.
- Готово - рече той и театрално изтупа ръце. - Фасулска работа.
- Твърде лесно беше - обади се Мейси, поглеждайки в дупката. - Входовете на останалите пирамиди са били скрити много добре.
Нина си мислеше същото.
- Или са смятали, че може да бъде намерена само от определени хора… или има и други препятствия.
- Дано нямаш предвид онова, което си мисля - изръмжа Еди.
- Боя се, че точно него имам предвид, скъпи.
Мейси ги погледна объркано.
- Какво имаш предвид?
- Скоро ще разберем - рече Нина.
Те събраха оборудването си, след което се спогледаха предпазливо и се спуснаха в дупката… първите хора, които след повече от шест хиляди години влизаха в пирамидата на Озирис.
22.
Подът на входната камера се намираше на около два и половина метра под дупката. Там се беше изсипал пясък, но в останала ѝ част беше чисто.
Дори прекалено чисто. Въздухът беше застоял. От запечатването на гробницата тук не беше влизал никой, времето беше замряло - или нарочно спряно, в очакване на някой, който ще е достатъчно глупав, за да наруши вечната тишина.
Мейси освети стените с фенерчето си и установи, че камерата е далеч по-голяма, отколкото постройката горе.
- Йероглифи - каза тя и пристъпи по-наблизо. - Ха!
- Какво? - попита Нина и тръгна към нея. - Можеш ли да ги разчетеш?
- Тъкмо се канех, но изглеждат много странно. Сигурно са много стари.
- Но пък са красиви. - Нина бавно прокара лъча на фенерчето по бялата стена. Йероглифите бяха отчетливи и цветовете им бяха толкова ярки, както в деня, когато са били нарисувани. Между тях се забелязваха фигури от египетската митология. Тя разпозна няколко богове: Ра, богът-слънце, създателят на всичко; Нут, богинята на небето, голото ѝ тяло се извиваше като дъга над цялата земя.
Но един бог липсваше.
- Озирис го няма. - Отсъствието на ключовата фигура от древноегипетската религия беше подозрително.
- И Хорус го няма - добави Мейси. - Както и Сет, и Изида. Не се вижда дори Анубис, а тъй като той е богът на гробниците, човек би очаквал да го види тук.
- Всички те са съвременници на Озирис или негови деца - каза Нина. - Все още не са били обожествени. Което означава, че това място наистина предшества Старото царство - Озирис и останалите са били почитани като богове от 3000 година пр. н. е.
- Права бях! - каза Мейси. - Браво на мен!
Еди огледа друга част от камерата.
- Тук има врата. - Две украсени колони маркираха изхода. - Има и стълби. Доста стръмни.
- Нека изчакаме малко - тази стая може да ни разкрие нещо полезно.
Мейси огледа текстовете.
- Странно - каза тя. - Това са списъци с всички изпитания в Подземното царство, през които трябва да минат новите мъртъвци. Също като „Текстовете на пирамидата” и „Текстовете на саркофага”.
- Звучат много ободрително - отбеляза Еди.
- Това са по-ранните версии на египетската “Книга на мъртвите” - каза му Нина. - Идеално вечерно четиво. От Стивънкингмън ли беше?
Мейси се изкиска, след което отново се обърна към стената.
- Онова, което не мога да разбера е, че другите текстове са всъщност молитви, които обясняват как да се мине през всеки арит, всяка земя на Подземното царство. Нещо като инструкции - ако не сте съгрешили и правите каквото пише в текстовете, ще преминете през препятствията и ще се изправите пред Озирис. Но това тук е по-различно.
