Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Отпи предпазливо от чашата. Без мляко кафето беше твърде горещо, за да го пие веднага; вече беше поизстинало, но пък беше твърде горчиво. Тя изкриви лице, питайки се дали ще събере сили да отиде до магазина за мляко. Колкото повече го обмисляше, толкова по-малко вероятно ѝ се струваше.
Телефонът ѝ иззвъня и я стресна. Тя го вдигна.
- Ало?
- Здравей, Нина. - Познат глас - професор Роджър Хогарт, колега от университета. През последния месец се бяха чували няколко пъти, но най-вече бяха поддържали връзка чрез имейли.
- Роджър, здравей! Какво мога да направя за теб?
- Работата винаги на първо място, а? - рече укорително той. - Ще поговорим за това след малко. Как си иначе?
- Ами… добре съм - отвърна тя равнодушно.
- Как е новият апартамент? Харесва ли ти повече от преди?
- Най-добре да не казвам нищо.
Той се изкикоти.
- Разбирам. Не се тревожи, нещата ще се оправят, сигурен съм. Сигурно точно когато най-малко го очакваш. Та като говорим за неочакваното… първо, помниш ли, че се опитвах да се свържа с Морийн, за да се оплача от онази смехотворна атракция, която прави край Сфинкса?
- Да - отвърна Нина, усещайки прилив на гняв при споменаването на името. Тя имаше много причини да не харесва професор Морийн Ротшилд още преди жената да се беше превърнала в един от основните архитекти на нейното изпадане в немилост.
- Е, тя най-накрая се съгласи да се види с мен. Утре, всъщност.
- Така ли? Страхотно.
- Доста време ми трябваше да я убеждавам, както можеш да се досетиш. Но за лош късмет, второто неочаквано нещо е… аз не мога да отида.
- Защо?
- Подхлъзнах се на стълбите и сега седя тук с крак, гипсиран догоре като мумия.
- Добре ли си? - попита загрижено тя.
- Само изкълчване, слава Богу. Рисковете за напредналата възраст са направо смехотворни - като млад съм скачал овчарски и висок скок, без дори да си навехна пръста. А сега паднах от петнайсет сантиметра и съм извън строя за цяла седмица! - Той изсумтя.
- И какво ще правиш с Морийн?
- Затова се обаждам. Надявах се ти да отидеш вместо мен.
- Сериозно ли? - възкликна изненадано Нина. - Та нали тя ме уволни!
- Добре де, ще бъде малко… неловко. Но онова, което прави тази жена, е подигравка с археологията. Като че ли всеки път, когато включа телевизора, виждам поредната реклама на този цирк.
- Да, виждала съм ги - промърмори Нина. Рекламите за откриването на Залата на летописите се появяваха навсякъде през последните две седмици, вбесявайки я все повече.
- Това е безсрамна комерсиализация, не наука. И ако се окаже, че вътре няма нищо, цялата археология ще стане обект на подигравки. Едва ли нещо ще се промени, но смятам, че поне някой трябва да каже тези неща на Морийн.
- И искаш аз да го направя? Съжалявам, Роджър. Морийн Ротшилд е сред хората, които най-малко желая да виждам.
- Разбирам - промърмори Хогарт след кратка пауза. - Предположих, че няма да приемеш, но все пак реших да опитам. Някой с твоята репутация би имал повече шансове да я накара да размисли.
Нина се опита да прикрие горчивината си.
- Точно в този момент репутацията ми не важи пред никого.
- Не се подценявай, Нина. - Този път укорът в гласа му се усети по-ясно. - Един временен неуспех не слага край на кариерата. Самият аз съм преживял няколко.
- Но не и чак толкова мащабни.
- Е, да - въздъхна Хогарт, - остава само да се надяваме, че няма да се превърне в бедствие.
- Да се надяваме. Оправяй се по-бързо, Роджър.
- Благодаря. Освен това съм сигурен, че и при теб нещата ще се оправят скоро.
Тя се сбогува с него, затвори телефона и въздъхна тежко. Кафето отдавна беше изстинало, но сега тя изобщо нямаше желание да излиза от апартамента.
*
Верен на думата си, Грант Торн наистина даде на Еди петстотин долара срещу стек портокалов сок. Когато той пристигна в апартамента в Горен Уест Сайд, двете мацки ги нямаше, макар че или едната беше забравила розовите си прашки на дивана в хола, или актьорът имаше фетиш, който предпочиташе да не разкрива пред таблоидите.
Това въобще не интересуваше Еди: неговата задача беше да пази Грант от физически наранявания. След като двамата с Нина бяха уволнени от АСН, той беше започнал да звъни на многобройните си контакти от времето, когато работеше в SAS и от след това, като бодигард на свободна практика, за да си намери нова работа. Нежеланието му да прекарва много време далеч от новата си съпруга ограничаваше възможностите му, но накрая един негов приятел го свърза с някакъв човек на име Чарли Брукс, който ръководеше „частна охранителна агенция” за богатите и известните в Ню Йорк. Нямаше точно работно време, но получаваше добри пари - достатъчни, за да могат двамата да се издържат.
Макар че трябваше да намалят разходите си.
Еди очакваше, че като се прибере, ще научи кое е поредното нещо, от което ще трябва да се лишат, но засега се беше съсредоточил изцяло върху работата. Грант беше похарчил за един италиански костюм повече пари, отколкото беше месечната заплата на Еди в АСН, а пазарската експедиция едва сега започваше.
- Така, това ще нося довечера на кметското парти - каза актьорът, оглеждайки се в огледалото и оправяйки прическата си, преди да се отправи към изхода. Еди му отвори вратата и се плъзна покрай него, за да огледа Пето авеню за потенциални заплахи. Не ги очакваха никакви пощурели фенове или разлютени филмови критици. - Така, следва значи… при Харман.
- Това не е обичайният ви избор - отбеляза Еди. Макар костюмите на прочутия шивач да бяха също толкова скъпи, те бяха доста по-консервативни.
- Трябва ми нещо официално за утре, пич - обясни Грант. - Не се случва всеки ден да се срещам с религиозни лидери!
Еди повдигна вежда; нищо от онова, което беше виждал, не подсказваше, че подопечният му има нещо общо с религията.
- Не знаех, че папата е в града.
- Не е папата, пич. Нещо по-добро от това! Пристигна моят човек, Озир!
- Кой?
- Халид Озир! Нали се сещаш, Храмът на Озирис?
- За култа ли говорите?
За пръв път, откакто се познаваха, Еди усети обида в гласа на Грант.
- Пич, това не е никакъв култ! Това си е истинска религия, която промени живота ми. Искаш ли да останеш млад завинаги? Те могат да ти помогнат да го постигнеш. - Той посочи загорялото си, скучно красиво лице. - Аз съм на двайсет и девет, нали? Но не съм остарял нито ден, откакто навърших двайсет и седем. Какво по-добро доказателство от това, пич?
- Сигурно сте прав - отвърна Еди със сериозна физиономия. Грант изглеждаше успокоен. - Значи тази… религия. Скъпа е, нали?
- Не, не! Не се занимават с изнудване. Даваш, колкото поискаш. И от теб зависи дали ще си купуваш от техните неща.
- Неща?
- Нали се сещаш, които ти казват как да следваш пътя към вечния живот. Книги, дивидита, диетични добавки, бутилки с истински египетски пясък, онези страхотни малки пирамидки, които изпълват с енергия въздуха в стаята.
- Ясно - рече Еди, убеден в целите на култа.
- Ще се видим утре - имам лична ВИП покана. Не ме предупредиха предварително, но нямам никакво намерение да я пропусна. Да се срещна с Озир е все едно… все едно някой обикновен човек да се срещне с мен. О, Боже! Ще бъде толкова яко!
- Като говорим за обикновените хора… - каза Еди като потисна сарказма си, забелязвайки три млади жени, които нададоха въодушевени писъци при вида на кинозвездата. Той застана пред Грант, за да им попречи да се доберат до него.
- Мисля, че ще се справя с това, пич - рече Грант и се ухили. Еди отстъпи настрани, но остана нащрек, докато те се приближаваха. - Здравейте, дами! Как сте?
Едното момиче като че ли се задушаваше, правеше си вятър с малката си чантичка „Гучи”, докато останалите засипваха Грант с похвали за последния му филм - по-точно за сцената, в който беше облечен единствено с бански костюм.
- Може ли да се снимаме с вас? - попита едната, изваждайки скъп телефон от чантата си.
- Разбира се - отвърна Грант. - Пич, ще ни направиш ли тази услуга? - Еди взе телефона и направи няколко снимки на трите мацки, накачулили актьора. Резултатът като че ли ги задоволи, поблагодариха на Грант, преди да си тръгнат и веднага започнаха да разпращат снимката на приятелките си.
Звездата ги изпрати с поглед, кимайки одобрително, докато ги оглеждаше.
- По дяволите. Трябваше да им взема телефоните, да видя дали няма да искат да отидем в някой клуб…
- Хей! - обади се някой. Те се обърнаха и видяха двама мъже; единият беше облечен с тениска с яка, на около двайсет и няколко години, набит, с обилно намазана с гел коса, а другият, по-дребен и по-невзрачен, надничаше иззад гърба му. - Ти си Грант Торн, нали?
Щом зърна подигравателната усмивка на лицето му, Еди веднага разбра какво ще последва; щяха да обидят клиента му. Мъжът възнамеряваше да впечатли приятеля си и двамата щяха да се сдобият с история, с която да се хвалят по баровете години наред. Еди се приближи до актьора, докато той отговори:
