KnigaRead.com/
KnigaRead.com » Разная литература » Прочее » Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

На нашем сайте KnigaRead.com Вы можете абсолютно бесплатно читать книгу онлайн Неизв., "Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис" бесплатно, без регистрации.
Перейти на страницу:

По дяволите! Мейси знаеше, че тук има бариера, която да не допуска туристите в храма, но тя беше по-висока, от­колкото бе очаквала, твърде висока, за да бъде прескочена. Зад нея се виждаше насядалата публика, но те гледаха към ярко осветения Сфинкс, а не към руините пред него, и не можеха да чуят никакви викове за помощ заради предвзето­то кресчендо на записа.

Но Мейси можеше да чуе другите викове. Преследвачи­те ѝ бяха в храма.

И тя беше в капан.

Виковете се приближаваха.

Вътрешната стена срещу решетката беше някак по-нис­ка от останалите - и на светлината, струяща между прътите, Мейси успя да забележи опори, на които да стъпи. Изкачи се. Часовете, прекарани в гимнастическата зала за трениров­ки на мажоретките, сега вече не ѝ се струваха само непри­ятно задължение.

Тя надзърна над ръба на стената, за да види типа със са­кото от змийска кожа само на около четири метра разстоя­ние от другата стена, и един човек, пресичащ долното ниво на храма. Още един навлизаше на бегом в коридора.

Тя беше в капан…

Издърпа се нагоре и легна върху стената, задържайки дъха си, с разтуптяно сърце. Тичащият мъж заобиколи зад ъгъла, достигна решетката, погледна през нея. Никой не бя­гаше от храма, само туристите зяпаха представлението.

- Някой вижда ли я? - извика американецът, като осве­тяваше с малко, но мощно фенерче пространството между порутените колони. Всички викове, които му отговориха, бяха отрицателни.

Хамди и Шабан забързаха към него.

- Не може да е излязла - каза Хамди, уловил се за носа с едната си ръка. - Всички входове от тази страна са бло­кирани.

- Коя беше тази? - попита Шабан ядосано.

- Една от екипа на АСН. Мейси Шариф. Тя е само сту­дентка.

- Студентка или не, може да съсипе целия ни план, ако се измъкне оттук - каза Шабан.

- Трябва да я намерим - добави американецът. - И то бързо.

- Какво смятате да правите с нея, господин Кротал? - попита Хамди.

- Ти к’во мислиш?

Последва металически звук, който накара кръвта на Мейси да се смрази. Вдигането на ударника на пистолет.

- Смятате да… - Хамди млъкна, шокиран.

- Нямам намерение да прекарам следващите десет годи­ни в египетски затвор заради някаква си шибана студентка.

- Доктор Хамди - каза Шабан, - ако тя се измъкне, вие и Гамал ще трябва да се оправяте с Бъркли. Боби, трябва да изпратим хора да наблюдават хотела ѝ, летището, всеки, към когото би могла да се обърне за помощ. Американка ли е?

Хамди кимна.

- Използвайте контактите ни там, за да откриете къде живее… както и къде живее семейството ѝ. Изпратете хора да наблюдават къщите им, да записват телефоните им. Тряб­ва да ѝ затворим устата.

- Разчитайте на това - каза Кротала. Второ изщракване - втори пистолет.

Мейси се разтрепери, почувства ужасно гадене. Смята­ха да я убият! Всички инстинкти ѝ подсказваха да побегне, но тя не смееше дори да се помръдне.

Един от охранителите извика от южния край на храма, докладвайки, че останалите входни коридори са празни. Кротала прекара лъча на фенерчето си през двора.

- А онези камъни там, до стената? Може ли да се е из­качила по тях?

Той тръгна нататък, токовете на каубойските му ботуши затропаха върху каменните плочи.

- Иди с него - каза Шабан. За момент Мейси си помис­ли, че говори на Хамди, преди да осъзнае, че се обръща към един от охранителите.

Онзи, който беше дотичал в коридора подир нея.

Нямаше никой между нея и източната стена…

Адреналинът надделя над страха ѝ. Тя се надигна и по­бягна по стената, след което скочи на по-горното ниво.

- Хей!

Кротала я беше видял.

Мейси ахна ужасено, очаквайки пистолетен изстрел - но такъв не последва. Шоуто беше свършило, стотици хора биха чули изстрела. Тя се качи на следващия каменен блок и се озова върху ръба на източната стена. Земята беше на повече от шест метра надолу.

Кротала изпълзя като гущер по стената, над която тя се криеше. Охранителят побягна назад по коридора. Мейси се обърна, наведе се и се спусна. С пръсти, вкопчени в коро­зиралия камък, тя се плъзна надолу, драскайки с върховете на обувките по стената.

Трябваше да се пусне…

Отново я прониза болка, когато се удари в земята и пад­на по гръб, но беше твърде уплашена, за да позволи това да я спре. Претърколи се и побягна през прашното простран­ство. Публиката се пръсна, хората се понесоха към най-близ­кия изход във външната ограда.

Зад нея охранителят се катереше по металната решетка, а Кротала беше достигнал най-високата част на стената и я търсеше с поглед, намери я, но я изгуби пак, когато тя вряза в тълпата. Някой извика възмутено, но Мейси не му обърна внимание, а се приведе и започна да се придвижва в тълпа­та туристи. Ако успееше да достигне изхода, градската зона на Кайро беше само на няколко стотин метра зад оградата…

Охранителят беше прескочил решетката. Кротала се приземи до него. Още хора тичаха по алеята над храма. Мей­си ускори ход, разблъскайки тълпата в отчаяния си стремеж да се добере до изхода. На портала стояха двама мъже с бе­лите униформи на туристическа полиция, но явно още не бяха уведомени за преследването. Хайде, движение…

Кротала и охранителят се затичаха. Охранителят изкре­щя на полицая и онзи се огледа. Някои от туристите направи­ха същото, спирайки, за да видят причината за суматохата.

Пролуката се разшири. Мейси се възползва и премина през портала, преди някой от полицаите да успее да реаги­ра. В момента, в който единият от тях тръгна след нея, тя вече беше изминала половината разстояние до тъмната алея между най-близките постройки. Тя тичаше сред сен­ките. Достигна до кръстопът и пое надясно, във вътреш­ността на лабиринта. Зад гърба ѝ отекваше тракането на стъпки. Наляво, отново надясно. Дано да не е глуха уличка, дано да не е…

Ниска, тясна пролука в една от стените точно преди пре­сечката. Ръководена от някакъв див инстинкт, Мейси се про­муши през нея. Озова се в малък двор зад някаква къща, сла­бо осветен от прозореца горе. Единственият друг изход беше вратата на самата къща.

Тя се притисна към стената с разширени от страх очи, докато стъпките се приближаваха - после отминаха, заба­вяйки се на пресечката. Дотичаха още мъже. Трак-трак. Кротала. Тя сдържа дъха си. Ако някой от тях забележе­ше пролуката…

Но преследвачите ѝ продължиха нататък, разделяйки се при всяка от алеите. Шумът от стъпките им бързо заглъхна в нощта.

Мейси се свлече, дишайки тежко.

*

Тя остана в двора почти двайсет минути, за да е сигурна, че никой няма да е наблизо, когато изпълзи от дупката си. Алеята беше празна, безмълвна. Мейси се ориентира за мес­тоположението си и навлезе във вътрешността на квартала.

След десетина тревожни минути достигна до малък пло­щад. От едно кафене в далечния край се чуваше приглуше­на музика, но тя се интересуваше само от очуканата жълта кутия на уличния телефон наблизо. Огледа внимателно ули­цата, претършува джобовете си за останали дребни монети, после се обади.

- Мейси? Ти ли си? - Бъркли звучеше дори по-ядосано от преди.

- Да - отвърна тя тихо. - Те смятат да ограбят Залата на летописите! Има друг тунел, копаят…

Той изобщо не я изслуша.

- Мейси, върни се тук и се предай на полицията веднага.

- Какво искате да кажете с това да се предам? Аз не съм…

- Доктор Хамди е съгласен да не повдига обвинение за нападение, но само ако се предадеш и върнеш парчето, кое­то си задигнала.

- Какво парче? - възрази Мейси объркано. - Не съм за­дигала нищо!

- Мейси, доктор Хамди и господин Гамал са те видели да отчупваш парче от Сфинкса! Имаш ли представа колко сериозно е това? Осъждат хора на десет години затвор за много по-маловажни неща! Когато си избягала, само си вло­шила нещата, но ако се върнеш веднага, ще направя каквото мога да успокоя властите…

- Чуйте ме! - извика тя. - Хамди е забъркан в това, как­то и Гамал! Идете и погледнете сам, там има…

- Мейси! - изрева Бъркли. - Върни се при разкопките веднага и се предай! Ако не го направиш, не мога да ти по­могна с нищо. Просто…

Мейси прекъсна връзката, страхът и паниката се върнаха при нея с пълна сила. Какво да направи, по дяволите? Шабан беше изпратил хора да наблюдават хотела. Тя не можеше дори да събере вещите си. Всичко, което имаше, бяха дрехите, с които бе облечена и съдържанието на джобовете ѝ.

Което не беше много. Фотоапаратът, тънка пачка египет­ски банкноти и стотина щатски долара. Поне паспортът и кредитните ѝ карти бяха още в нея - нямаше начин да го ос­тави без надзор в хотелската си стая.

Тя претегли възможностите пред себе си. И да се пре­дадеше, и да я хванеше полицията, Хамди несъмнено щеше да свидетелства срещу нея. А ако хората на Шабан я хванеха…

Тази мисъл накара сърцето ѝ да се разтупти отново. Ис­каха я мъртва, и дори и да напуснеше Египет, щяха да я ча­кат вкъщи, да наблюдават родителите ѝ. Тя не можеше да рискува да ги забърка.

Перейти на страницу:
Прокомментировать
Подтвердите что вы не робот:*