Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- Да?
- Нищо не става от теб, човече. - Усмивката му се разшири. - Гола вода си. Последния ти филм, „Взривоопасен”… Пълен провал. Свалих си го от един пиратски тракер и мисля, че трябва да ми платиш, че съм го гледал. - На лицето на Грант беше замръзнала фалшива усмивка. - Ще ти кажа и още нещо - продължи мъжът, доволен, че е успял да го раздразни. Вдигна ръка, готов да го мушне в гърдите.
Еди пристъпи напред.
- Свали си ръката, приятел - каза той със спокоен, но леден шас. Тениската се накани да го блъсне, но ръката му застина във въздуха под заплашителния поглед на англичанина.
- Защо, ще ми направиш ли нещо? - попита той.
- Само ако ти го искаш.
По лицето на младежа се изписа несигурност и той отстъпи назад, следван от приятеля си.
- Виж ти, як мъж, а се крие зад бодигарда си - извика той, докато се отдалечаваше. - Смотан си, Торн!
- Педал! - смутолеви приятелят му.
Еди не свали поглед от тях, докато не се отдалечиха на безопасно разстояние от клиента му, след което се обърна към актьора.
- А техните номера искате ли ги?
Грант поклати глава объркано.
- Мили боже, какви хора. Никакво уважение. Благодаря, човече.
- Това ми е работата, г-н Торн - отвърна Еди, свивайки рамене.
- Така е. - Двамата отново тръгнаха по тротоара. - Разбира се щях и сам да се справя с тях. - Еди тихо изсумтя. - Не, пич, наистина! Преди да започна снимките на „Gale Force”, изкарах един курс - нещо като екшън кино-училище? Цяла седмица ни обучаваха да стреляме, да караме бързо и тренирахме Крав Мага11. Жестоко беше.
- Цяла седмица? - вдигна вежди Еди. - Впечатлен съм.
Грант като че ли не забеляза сарказма му.
- Трябва да си добър, за да се задържиш на върха. - Те продължиха да вървят по Пето авеню, като актьорът не спираше да привлича вниманието на околните чак докато стигнаха до Харман. За голямо облекчение на Еди, всички се оказаха почитатели на звездата.
*
- Здрасти! - каза Еди, щом влезе в апартамента. - Как е положението? - повиши глас той, за да надвика звука на телевизора.
Отговори си сам, щом зърна полупразната бутилка вино на масата.
- И по-добре съм била - отвърна Нина.
- Много пиеш - смъмри я той, докато закачаше якето на закачалката. - Защо си надула така телевизора?
- Защото е по-добре да слушам него, отколкото разни плачещи бебета, караниците на семейство Локхърн или надутата до дупка музика на онзи маймуняк от долния етаж. Мразя този апартамент. - Тя притисна крака към гърдите си и облегна брадичката на коленете си. - Мразя тази сграда. Мразя този квартал. Мразя цялото проклето предградие! - Блисвил, Куинс, беше вклинен между магистралата Лонг Айлънд, едно гробище и малка мръсна река, покрай която се издигаха порутени индустриални сгради, и носеше възможно най-неподходящото име на света21.
Еди намери дистанционното и намали звука.
- Стига де, Куинс не е чак толкова зле. Вярно, че не е Манхатън, но поне се намира в Ню Йорк. - Той се опита да се пошегува: - Можеше да е по-зле; можеше да ни се наложи да се преместим в Ню Джърси.
Шегата не се получи.
- Никак не е смешно, Еди - изръмжа Нина. - Животът ми е пълна гадост. - Тя погледна към писмото, което лежеше на масата. - Тази сутрин получих поредния отказ, който мога да прибавя към останалите сто и седемнайсет. С кариерата ми е свършено: Далтън и останалите копелета се погрижиха за това. Направиха ме за смях! Всеки път, когато изляза навън, имам чувството, че хората ме гледат и си мислят: „Хей, това е оная луда кучка, дето реши, че е намерила Райската градина”. Никой не ме взима на сериозно.
- На кого му пука какво мислят хората? - изфуча Еди. - Не ги познаваш, повече едва ли ще ги видиш, какво ти пука? Днес някакъв смотаняк от Пето авеню се подигра на Грант, но това въобще не му развали деня. Или живота.
- Между мен и него има разлика, Еди - каза Нина. - Той е кинозвезда милионер. Аз съм… Аз съм едно нищо.
- Недей - рече твърдо Еди. - Не започвай пак. Ти не си “нищо” и го знаеш много добре. Освен това се погрижихме за президента Далтън. Съсипахме го. Трябваше да подаде оставка, вече нищо не може да ни направи.
- И без това направи достатъчно. - Последва продължителна въздишка, на лицето ѝ отново се изписа отчаяние. - Повече никога няма да работя като археоложка.
- Напротив, ще работиш.
- Няма, Еди.
- Мили Боже, нали аз трябваше да бъда песимистът тук! - Той отвори хладилника и видя празно място там, където би трябвало да има бутилка. - Купи ли мляко?
- Не, забравих.
- Какво? - Той затвори с трясък вратата. - Как така си забравила? Нали ти оставих бележка.
- Не съм излизала навън.
- Не си… - Той разпери ръце. - Има магазин зад ъгъла, но ти не можеш да си вдигнеш задника и да се разходиш дотам, защото трябва по цял ден да седиш тук, обзета от апатия, и да гледаш телевизия?
- Не ме е обзела апатия - отвърна Нина и в очите ѝ проблесна гняв. - Да не мислиш, че тази ситуация ми е приятна!
- Знам, че на мен не ми е приятна.
Тонът на гласа му не ѝ хареса.
- Какво би трябвало да означава това?
- Означава, че не искам да виждам жена си депресирана!
- И какво очакваш да направя? - отвърна тя и се изправи. - Отнеха ми всичко. - Тя махна с ръка към телевизора, където се появи поредната реклама на откриването на Великия сфинкс. - И сега разни търсачи на сензации ми натриват носа. Това не е истинска археология, това са циркаджийски номера! И аз не съм единствената, която мисли така. Роджър Хогарт се обади. Мислел да отиде в ООН и да каже на Морийн Ротшилд какво мисли, но е възпрепятстван, така че ме помоли аз да отида вместо него.
- А ти какво му каза?
- Казах “не”, разбира се.
- Какво? - Нина не за пръв път му се оплакваше от египетските разкопки и на него му беше писнало от тях. - По дяволите, Нина! Щом те дразни толкова много, защо не направиш нещо по въпроса?
- Какво например?
- Например да кажеш на Морийн Ротшилд, че от нея нищо не става! Спри да се самосъжаляваш и да ми се оплакваш всеки път, когато пуснат проклетата реклама. Оплачи се на нея! Имаш възможността, иди в ООН и кажи на тая стара чанта право в очите какво мислиш за цялата тази простотия!
- Добре - сопна му се Нина, с надеждата, че ще го накара да млъкне и ще ѝ се махне от главата. - Ще се обадя на Роджър и ще му кажа, че съм си променила мнението.
- Хубаво! Най-после! - Той се отпусна тежко на дивана до нея и пружините изскърцаха. След няколко мълчаливи секунди я погледна. - Извинявай, не исках да се ядосвам. Изобщо не обичам да те виждам такава.
- И аз мразя да се виждам такава - отвърна тя и се премести до него. - Просто…
- Разбирам. - Той я прегърна през раменете. - Но знаеш ли какво? Двамата сме добър екип. Все някак ще се справим.
- Щеше да ми е по-лесно, ако прекарваш повече време вкъщи. И без това нещата са зле, а на всичкото отгоре рядко прекарвам някоя вечер със съпруга си! Тук сме само аз и „От местопрестъплението: Маями”. - Тя махна с ръка към екрана на телевизора. - Виждам те толкова рядко, че вече започвам да изпитвам, ъ-ъ-ъ… привързаност към Дейвид Карузо.
- Какво? Добре, явно наистина трябва да прекарвам повече време у дома. - Той изпухтя и я шляпна по врата. - Виж, ще поговоря с Чарли. Може пък да има някои клиенти, които предпочитат нощем да си остават у дома.
- Тогава няма да имат нужда от бодигард, нали? Освен това парите ни трябват.
- По дяволите парите - отвърна твърдо Еди. - Ти си по-важна. Утре пак съм с Грант цял ден, но ще измисля нещо.
- Значи пак ще сме си само двамата с Карузо? Трябва да купя нови батерии.
Лицето на Еди се изкриви в отвращение.
- Боже, шегите ти стават гадни като моите.
- Нали казват, че женените двойки все повече заприличват един на друг? - Тя успя да изобрази усмивка, след което погледна към вратата на спалнята. - Нали се сещаш какво още трябва да правят женените двойки? Доста време мина…
- С удоволствие - каза той и разтърка очи, - но съм наистина скапан. Освен това ще трябва да наглеждам Грант до Бог знае колко часа, така че ми трябва един хубав сън.
- О! - Тя се опита да прикрие разочарованието си. - Добре, тогава рано сутринта, какво ще кажеш? Да ме заредиш, преди да отида в ООН.
- Аз… трябва да работя. - Престори се, че се прозява, за да прикрие лъжата си. - Грант иска да си купува костюм за някаква религиозна среща.
- Като го знам какъв е купонджия, не мога да си го представя в такава ситуация.
- Не е истинска религия, а някакъв глупав култ. Казва се „Храмът на Озирис”.
Нина се изненада от съвпадението.
- Така ли? Хм! Те участват в разкопките на Сфинкса.
- Сигурно се справят много добре. Идиотите с пари са много.
- Някои неща никога не се променят.
Еди се усмихна и се изправи.
- Искам да си взема душ, преди да си легнем. Добре ли си?
Тя се облегна назад.
- Засега? Да. За по-дълъг период? Не съм сигурна.
- Все нещо ще излезе - увери я той. - Сигурен съм.
- Откъде?
