Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Тя вдигна ножа…
*
Макар и с притиснато към преградата лице, Еди не можа да не се усмихне, усещайки засилващото се чувство на безсилие у Шабан.
- Къде са? - извика водачът на култа, притичвайки от едната към другата стена на мостика в търсене на враговете си.
*
Лендроувърът продължаваше да се движи редом с ховъркарфта, а грохотът беше по-силен от всякога. Нина виждаше ясно черната гума само на метър и половина от себе си, на метър и двайсет…
Тя скочи.
Затича към машината, блъсна се във въздушната възглавница - и заби ножа си в нея.
Навън бликна въздух, но ножът остана в гумата. Нина увисна на дръжката му, сухожилията на ръката ѝ се издуха. Тя задрапа с крака по въздушната възглавница и успя да се повдигне достатъчно, за да се хване за ножа с двете си ръце.
Погледна назад. Въпреки че беше възразила срещу плана на Нина, Мейси правеше каквото ѝ бе наредено, и се оттегляше в облак прах, за да успее да се отдалечи колкото се може повече от ховъркрафта.
Земята се движеше стремително под краката ѝ. Дори завивайки, ховъркрафтът се носеше с почти петдесет километра в час. А единственото, което можеше да направи Нина, за да не падне, беше да се държи здраво за ножа.
Тя се опита да се изтегли нагоре, усещайки как пластовете гума и тъкан се гънат под тежестта ѝ. Корпусът се намираше само на шейсет сантиметра над главата ѝ. Почти толкова оставаше и до трите палуби на мостика над него. На около два метра вдясно метална стълба водеше към тясната странична палуба.
Стиснала здраво ножа с лявата си ръка, Нина протегна дясната и се опита да достигне ръба на корпуса. Не ѝ достигнаха двайсет сантиметра. Тя заби крака в нагънатата гума за по-добра опора, Хвана с две ръце дръжката на ножа и се изтласка нагоре. Ножът се размърда и острието му се заби още по-дълбоко във въздушната възглавница.
- По дяволите! - простена тя, когато свистенето на излизащия въздух се засили. Ако дупката се разширеше още, ножът нямаше да успее да се задържи в нея и тя щеше да падне.
Отчаяно се опита да се добере до корпуса, но отново не ѝ достигнаха няколко сантиметра.
*
- Ето! - извика пилотът и посочи с пръст. Шабан забеляза ленд роувъра да се появява от пясъчния облак и да поема на изток през пустинята.
- След тях! - заповяда той. Пилотът промени курса и подкара грамадната машина след джипа.
*
Когато ховъркрафтът промени курса си, въздушната възглавница се нагъна под краката на Нина. Ножът отново се размърда, разширявайки процепа. Тя усети, че той започва да се изплъзва.
Нина се стегна, оттласна се нагоре и протегна дясната си ръка към корпуса…
Пръстите ѝ докоснаха твърдия метал и тя се вкопчи в него. Пусна дръжката на ножа и се хвана и с двете ръце. Ножът се измъкна от разширения процеп и падна на земята. Нина започна да се придвижва настрани към стълбата. Последно протягане - и ръката ѝ се вкопчи в най-долното стъпало.
*
Вторият пилот забеляза примигващата червена светлина.
- Сър! Има пробив във възглавницата!
- Къде? - попита пилотът.
- В централната секция на дясната страна.
Халил погледна надолу през страничния парапет и забеляза Нина, която се изкачваше по стълбата.
- Уайлд е на борда! - извика той и извади пистолета си.
Шабан изтича до него.
- Не стреляй! - Халил го погледна изненадано. - Куфарчето е на гърба ѝ - ако падне, може да счупи гърнето. Изпрати хората си да я заловят.
*
Нина стигна до върха на стълбата и изчезна от погледите им, изкачвайки се на главната палуба. Халил изруга, след което отиде да даде нарежданията си по вътрешната кому-никационна система. Шабан се обърна към Еди.
- Тя наистина вярва, че може да те спаси.
- Голяма е умница - отвърна Еди.
- Не е чак толкова умна - изсумтя Кротала. - Да се качи тук, без да има как да слезе? Не е много мъдро от нейна страна.
- Ами не се е изправила срещу членове на МЕНСА, все пак - рече Еди, което му докара поредния удар в бъбреците. Но макар и външно да изглеждаше самоуверен, той беше ужасно разтревожен: Нина не беше въоръжена и беше сама. Какво ли бе намислила?
*
Нина стъпи на палубата и се огледа. Тясната пътека минаваше по цялата дължина на ховъркрафта; няколко люка водеха към вътрешността му, най-близкият се намираше точно до нея. Друга стълба водеше към огромната главна палуба, но тя не можеше да ѝ предложи никакво прикритие, а Нина искаше да остане незабелязана колкото се може по-дълго…
Една от вратите на кърмата се отвори и двама мъже излязоха от машинното отделение. Те хукнаха към нея.
Дотук с мечтите да остане незабелязана.
Тя се метна към най-близкия люк, затръшна го зад себе си и се озова в тесен, но много шумен коридор. От вътрешната страна на люка имаше заключващ механизъм. Върху боядисания метал се мъдреха инструкции на кирилица, под които беше залепен стикер с превод на арабски и английски - NBC печат. Еди ѝ беше обяснил, че този акроним не означава американската телевизионна мрежа, а е абревиатура на ядрен, биологичен, химичен161-вътрешността на машината беше запечатана, за да предпази екипажа от оръжията за масово поразяване. Тя дръпна един лост, на негово място се плъзна тежко резе и една малка, боядисана дръжка, с която да го заключи.
Гръмотевичният тътен откъм задната преграда ѝ подсказа, че се намира точно зад едната от турбините. Тя бързо се придвижи към другия край на коридора. Отвори вратата в дъното и се озова в стая, претъпкана с легла, разположени едно над друго - спалните на екипажа. Предвид оглушителния шум, това не беше най-удобното място за спане, но това бе най-малката ѝ грижа в момента. Забеляза друг люк, който водеше към страничната палуба.
От коридора се разнесе тропане - войниците бяха стигнали до вратата, през която току-що беше влязла, и се опитваха да я отворят. Скоро щяха да осъзнаят, че е заключена и щяха да изтичат до следващата…
Нина прекоси на бегом спалнята и дръпна резето на вратата точно когато някой отвън се опита да я отвори.
Най-близкият отключен люк водеше към машинното. Щеше да ѝ осигури нужното време.
Тя разкопча ремъците на куфарчето, постави го на леглото и го отвори.
*
Халил изслуша доклада по интеркома.
- Намира се в една от каютите край десния борд - каза той на Шабан. - Заключила е външните люкове, но няма много места, където може да отиде.
Шабан кимна.
- Хамди, веднага щом си върнем куфарчето, искам да провериш гърнето за повреди.
Хамди влезе в стаята.
- Ще имам нужда от повече място.
Зад станциите на двамата пилоти имаше малка метална маса, затрупана с карти. Шабан ги насмете на пода.
- Ето ти пространство. - Той се обърна към Кротала. - Иди ми я доведи. Не прави нищо, което би повредило гърнето - просто ми я доведи. - Кротала не изглеждаше особено доволен от изричната заповед да не я застрелва, но кимна с глава, предаде Еди на един от войниците и напусна мостика.
Водачът на култа взе микрофона на интеркома.
- Доктор Уайлд!
*
С куфарчето на гръб, Нина отвори предпазливо люка и надникна в трюма. Точно пред нея стоеше друго бъги, невъоръжен граждански модел, привързано за палубата между две мръсни земекопни машини.
Тъкмо се накани да продължи, когато гласът на Шабан се разнесе от колоните.
- Доктор Уайлд! Знам, че ме чувате. Предайте се и ми донесете гърнето. В противен случай ще убия съпруга ви!
Последва приглушен шум, след което се разнесе гласът на Еди.
- Здрасти, скъпа.
Въпреки напрегнатата ситуация Нина не можа да се сдържи и се усмихна, щом чу гласа му. Надеждата ѝ се беше оправдала; Шабан наистина го беше оставил жив, за да може да я изнудва с него.
Колко дълго щяха да останат живи - той и тя - зависеше изцяло от гнева на арабина. Ако решеше да си разчисти сметките, преди да получи наградата си…
- Забрави за мен - бързо продължи Еди. - Просто размажи проклетото гърне и… - Чу се тъп удар, последван от болезнено изпъшкване.
- Донесете ми гърнето, доктор Уайлд - каза Шабан. - Веднага. - Интеркомът изпука и млъкна.
Нина се стегна, влезе в трюма, изстъпи се пред машините и вдигна ръце пред войниците, които влизаха през един страничен люк. Те изтичаха към нея и грубо я хванаха за ръцете.
По стълбата, която се спускаше в средата на огромното помещение, затракаха каубойски ботуши. Кротала.
- О, по дяволите - каза той, докато се приближаваше към нея, - все пак се надявах, че ще се бориш. Винаги ми е харесвало да поставям кучките на мястото им. - Той се ухили злобно, след което махна с револвера си към стълбата. - Размърдай се.
Двама войници застанаха от двете ѝ страни и я поведоха към стълбата. Кротала тръгна нагоре и ѝ махна с ръка да го последва. Тя започна да се изкачва към следващата палуба. Стръмни метални стълби се виеха още по-нагоре. На върха един къс коридор водеше към мостика.
