Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
А номерът ѝ нямаше да мине втори път.
27.
Шабан погледна към стълба от дим, който се виждаше на монитора.
- Какво стана? Какво беше това?
- Това - ухили се Еди - беше жена ми.
Лицето на египтянина се напрегна и той удари Еди в корема.
- След тях! - изрева той на пилота, преди да се обърне към стрелеца. - Кажи им да се целят само в шофьора! Ако унищожат гърнето, лично ще ги убия! - Войникът, доволен, че работи за Халил, а не за Шабан, предаде нареждането.
Всички залитнаха, когато ховъркрафтът направи завой, за да подгони ленд роувъра.
- С пълна скорост! - изрева Шабан. - Настигнете ги!
*
Прехвърляйки се на предната седалка, Нина забеляза, че бъгито бързо ги настига, следвайки паралелен курс. Бяха в обхвата му, но нещо възпираше стрелеца.
- Не стрелят!
- Казваш го така, сякаш е нещо лошо - оплака се Мейси.
- След малко ще стане - осъзна Нина. - Опитват се да се приближат, което означава, че не искат да стрелят по джипа, а по нас!
- О, страхотно! Обожавам физическия контакт!
Нина видя, че ховъркрафтът поема след тях, но не му обърна внимание. Другата заплаха беше много по-близка. Бъгито скъси разстоянието, картечницата се прицели в очакване на подходящия момент…
*
На контролния монитор джипът и бъгито бяха един до друг. Оръжейният оператор побутна един джойстик. Курсорът върху ленд роувъра почервеня, радарът автоматично прихвана джипа.
Еди се насили да погледне встрани, към останалите мъже в стаята. Шабан беше вперил очи в монитора, изпълнен с нетърпеливо очакване, а изражението на Кротала беше такова, сякаш гледа американски футбол и очаква куотърбекът на неговия отбор да пробие линията и да отбележи тъчдаун. Хамди изглеждаше замислен, а Бъркли беше извил глава, сякаш не искаше да вижда резултатите от предателството си. Халил и оръжейният оператор наблюдаваха с професионална безпристрастност.
Което означаваше, че никой не го гледа.
Тъй като беше с вързани зад гърба ръце, явно не гледаха на него като на заплаха - а понеже стаята се беше напълнила с хора, които зяпаха монитора, Кротала беше принуден да свали пистолета си.
Еди отново му хвърли един поглед, преди да се раздвижи…
*
Каквото и да правеше Мейси, ленд роувърът не беше достатъчно бърз или подвижен, за да избяга от налитащото бъги. То се намираше на около стотина метра от тях и стрелецът насочваше картечницата към шофьора…
*
На екрана стрелецът в бъгито представляваше ярко очертан силует на фона на пустинята. Той се прицели, тялото му се напрегна - беше готов да стреля…
Еди стисна ръце и се хвърли към Кротала, забивайки юмруци в слабините му. Преди някой да успее да реагира, Еди изрита с коляно стрелеца в главата и го събори от стола му. Завъртя се и натисна ръчката със завързаните си ръце - след което отново се завъртя и заби чело в поредицата бутони.
А с тях се управляваха оръдията АК-630 Гатлинг.
Когато натисна ръчката, той измести мерника от ленд роувъра към бъгито - и сега двете оръдейни кули, наподобяващи оръжие на извънземни, послушно се насочиха към новата си цел.
И стреляха.
*
Дори в стаята без прозорци звукът от изстрелите на двете шестцевни оръдия, изстрелващи над осемдесет трийсет-милиметрови експлозивни снаряди в секунда, прозвуча болезнено силно. Металната буря не просто повреди бъгито - тя направо го помля, заедно с хората в него; а АК-630 продължи да стреля в очакване на потвърждение, че целта е унищожена.
Получи го едва след няколко секунди, през които Еди продължаваше да рита и да се бори, опитвайки се да поддържа хаоса в стаята колкото се може по-дълго. Най-накрая Кротала го блъсна върху конзолата, удряйки главата му в метала. Пронизителното боботене на оръжията спря в мига, в който замаяният стрелец удари с ръка бутона.
Кротала издърпа Еди и опря револвера си под брадата му - но само след миг го свали, защото Шабан заби няколко бързи удара в лицето на беззащитния англичанин, крещейки от безсилна ярост. Последния удар нанесе в корема му, след което го блъсна към вратата и Еди се стовари на пода на мостика.
Египтянинът профуча покрай него и го ритна в гърдите, преди да посочи с пръст през прозореца.
- След тях!
*
Мейси гледаше невярващо пушещите останки на бъгито.
- Какво беше това, по дяволите?
- Еди! - Нина погледна към ховъркрафта с надежда. Той беше още жив!
Очевидно Шабан не искаше да повреди канопа. Доказателство за това беше, че стрелбата спря, вместо оръдията просто да бъдат насочени към ленд роувъра. Което ѝ даваше шанс да спаси съпруга си.
Малък шанс, но Нина щеше да се възползва от него.
- Завий назад - каза тя. Мейси я погледна неразбиращо. - Обърни и подкарай към ховъркрафта!
- Да не си се побъркала? - ахна Мейси. - Не видя ли какво се случи с бъгито? Прашките ми са по-големи и от най-голямото парче, което остана от него!
- Няма да стрелят по нас. - Надявам се, помисли си на ум. - Хайде, обръщай!
Мейси неохотно направи широк завой.
- Нали ти казах, че те смятам за много умна? Дано не съм бъркала.
Нина не ѝ обърна никакво внимание, опитвайки се да сглоби плана за действие. Погледна гранатата, ножа - след което отключи закопчалките на куфарчето.
- А сега какво смяташ да правиш? - поиска да знае Мейси.
Нина отвори куфарчето и показа гърнето, което спокойно си лежеше вътре. След повдигането на капака вече нямаше какво да го притиска надолу и то бавно се надигна нагоре, като дунапренът постепенно прие първоначалната си форма. Тя извади ножа и отряза част от него - неравен куб със страна около десетина сантиметра, - и отново затвори куфарчето.
- Изравнявам шансовете.
*
- Връщат се към нас! - докладва пилотът на ховъркрафта.
- Какво? - Шабан погледна пред прозореца на мостика. Ленд роувърът наистина се движеше право срещу ховъркрафта. - Тя смята да ни атакува!
- С какво? - попита Халил.
- С гранатата, която взе от Хашим!
Пилотът изсумтя саркастично.
- Гранатата няма да ни нарани. Корпусът е брониран - най-много да разкъса въздушната възглавница, а тя е разделена на отделения. Ще пробие само едно от тях, а не всичките.
- Тогава какво смята да прави?
Хамди се подаде през вратата.
- Може да се е осъзнала и да иска да се предаде? - предположи той с надежда в гласа.
Шабан погледна към Еди, който се беше свил на пода между двама войници, повикани от Халил.
- Ако поне малко прилича на съпруга си, силно се съмнявам. Изправете го.
Кротала вдигна Еди на крака и го блъсна назад към кърмата.
Халил погледна към приближаващия се джип.
- Можем да простреляме двигателя и да ги принудим да спрат.
Шабан поклати глава.
- Може да повредим гърнето. Щом доброволно идва насам, нека видим какво е намислила. Ако е номер, ще плати за него с живота си. - Той погледна злобно към Еди. - И с неговия.
*
Ховъркрафтът представляваше гигантска тъмна маса, командната му кула се издигаше над плоската главна палуба като команден пункт на подводница. И ставаше все по-голям.
- О, Господи, какво правим? - проплака Мейси, забелязвайки оръдията му.
Нина пъхна ръце под ремъците и метна куфарчето на гръб като раница.
- Като ти кажа, просто завий. - Тя се сви на пасажерската седалка. - Приготви се…
- Това нещо е огромно! - възрази Мейси. - Ами ако ни прегази?
- Разчитам на теб да не го позволиш.
- О, не ме притискай! - Ховъркрафтът се приближи и вече повече приличаше на сграда, която по някакъв начин се е откъснала от основите си, отколкото на превозно средство. Ревът на турбините му цепеше въздуха.
Нина извади ножа. Ховъркрафтът се движеше право към тях, изпод въздушната му възглавница се заформяха малки пясъчни бури.
- Готови, готови… сега!
Мейси рязко завъртя волана и лендроувърът се плъзна покрай дясната страна на грамадната машина. Нина запази равновесие, очаквайки подходящия момент.
Шабан видя как джипът се отклонява от самоубийствения си курс.
- Завийте след нея! - извика той, когато ленд роувърът се изгуби в облака пясък от дясната му страна.
*
През счупените прозорци нахлу пясък, ситните му зрънца боднаха кожата на Нина. Тя остана на мястото си, присвила очи, за да ги предпази от вихъра.
Ховъркрафтът завиваше, за да ги последва.
- Не спирай да завиваш! - извика тя. - Не изоставай от него!
Макар донякъде загубила видимост от пясъчните вихри, Мейси не изпускаше волана, придържайки ленд роувъра плътно до ховъркрафта. Джипът трябваше да направи далеч по-малък кръг от гигантския транспортьор и успяваше да не изостава от него.
Шумът беше оглушителен, пясъчната буря им причиняваше физическа болка. Но Нина трябваше да се приближи още повече. Над главите им надвисна краят на въздушната възглавница, нагъната черна стена от подсилена гума. Нина рязко отвори вратата и въздушната струя я блъсна силно.
