Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът
- О, Маги, не разбираш! Държах се като пълен идиот, като параноик, мислех, че всички искат да ме измамят, пиех твърде много и…
- И какво?
- Маги, трябва да ме разбереш, не бях с ума си.
- А сега с ума си ли си? - Маги едва не се засмя високо след своя ироничен въпрос, но се въздържа, за да не нарани Тони. - Кажи ми какво толкова направи, че сега така си скубеш косите?
- Оставих всичко на котките!
- Какво си направил?! - Маги не знаеше дали да вярва на ушите си.
- Оставих всичко на котките! - повтори Тони. - Направих ново завещание, в което оставих цялото си имущество па благотворителна организация, чиято дейност е посветена на котките. Просто избрах първата, която излезе като ре зултат в Гугъл.
- Котки? - поклати глава Маги. - Но защо котки?
- По глупави съображения. Винаги съм имал афинитп към котките. Нали знаеш, те са майстори в манипулацията и се идентифицирах с тях. Но основната причина беше чистата проклетия. Лори ги мрази. Това щеше да е моят начин да покажа на всички среден пръст от отвъдното. Не че вярвах, че ще мога да видя реакцията им, но си мислех, че така поне ще умра удовлетворен.
- Тони, аз харесвам котки, но въпреки това смятам, че това е една от най-подлите и жестоки постъпки и изобщо най-тъпото нещо, което съм чувала.
- Да, сега знам това, повярвай ми. Не съм вече същият човек, който бях, но… - Той изстена. - Не мога да повярвам. Каква ужасна каша забърках.
- И така, Тони… - рече Маги, опитвайки се да потисне импулса да се нахвърли с яростни думи и ругатни върху този мъж. - Защо по-точно сме тук днес? Защо поиска да дойдем? Не искаше просто да видиш очарователната си физиономия, нали така?
Тони вече не беше убеден, че желаеше да спаси от смъртта себе си. Не беше сигурен дали въобще искаше да взима решението кого да спаси. Кой беше той, че да прави такъв иажен избор? Исус и Баба го бяха уверили, че може да изцели когото си избере, но това решение се оказваше твърде сложно и той започваше да се замисля дали всъщност подаръкът, който му бяха направили, не беше проклятие.
I [очувства се безпомощен. В съзнанието му изплуваха образите на телевизионни евангелисти, лечители и шоумени. Как точно можеше да бъде изцелен един болен човек? Не беше се сетил да попита.
- Тони! - повика го Маги.
- Извинявай, Маги. Опитвам се да измисля нещо. Би ли Поставила ръка на челото ми?
- Да поставя ръка на челото ти? А защо просто не те целуна и не те изпратя там, откъдето си дошъл? - заплаши Го Маги.
- Вероятно го заслужавам, но, моля те, направи каквото 1Гт помолих.
Без колебание Маги протегна ръка и я постави на челото на Тони. Задържа я там.
- Исусе! - възкликна Тони. Не знаеше какво да прави. Изглежда, изборът беше очевиден. Той трябваше да живее. Трябваше да поправи толкова много грешки, само една от които беше завещанието му.
- Това молитва ли беше или възклицание? - попита Маги.
- Може би по малко и от двете - призна Тони. Той вече бе решен не само да направи трудния избор, но и да й разкрие своята дилема. - Маги, изправен съм пред тежка дилема. От известно време се опитвам да взема решение и не знам какво да правя.
- Ммхм, да чуем за какво става въпрос.
- Маги, Бог ми каза, че ми предоставя възможността да излекувам един човек, и дойдох тук, за да спася себе си. Но не съм сигурен дали това е правилното реш…
- Какво?! - Маги дръпна ръката си от челото на Тони като ужилена.
- Знам, знам. - Тони се опитваше да открие правилните думи, за да й обясни.
На вратата тихо се почука и в стаята надникна жена в болнична манта. Тя се огледа, сякаш очакваше да види повече от един посетител. Маги, все още потресена, бе застинала с ръка над главата на Тони. Това никак не успокои сестрата на вратата.
- Всичко наред… - Жената направи пауза, вдигайки въпросително едната си вежда. - …ли е?
Маги свали ръката си колкото й бе възможно по-спокойно и естествено.
- Да! Абсолютно всичко е наред, всички тук сме добре.
- Маги се усмихна със своята най-невинна усмивка и от стъпи от леглото. Това сякаш поуспокои сестрата. - Ние..
- Тя прочисти гърлото си. - Аз съм на посещение на моя добър приятел и вероятно сте ме чули… ъъъ… да се моля за него.
- О, вече сме „добри“ приятели? - не можа да се сдържи Тони.
Сестрата огледа стаята втори път, за да се увери, че всичко си е на мястото, а после й кимна с усмивка, която сякаш казваше „жал ми е, задето си чалната“. - Приключвате ли вече, защото има други хора, които чакат да посетят пациента. Искам да им кажа след колко време ще могат да влязат.
- О! - възкликна Маги. - Аз приключих!
- Не, не сме приключили! - възрази Тони.
- Да, приключихме - настоя Маги, но се сети за сестрата и с извинителен тон поясни: — Имам предвид… себе си и Бог. Свърших това, за което Той ме беше изпратил. Молитвите, както знаете, могат да бъдат произнасяни навсякъде и по всяко време, така че, щом чакат други посетители, аз мога да си тръгна на момента, да се изнижа покрай вас, за да могат те да влязат веднага. Ще се върна друг път.
Сестрата задържа вратата за миг, като че ли двоумейки се какво да направи, но накрая отвори и позволи на Маги да излезе,
Маги мина покрай нея и се отдалечи по коридора. Щом реши, че е достатъчно далеч, за да не я чуе сестрата, тя прошепна през стиснати зъби:
- Прости ми, Господи, току-що излъгах, че съм се молила.
- Госпожо?
Сестра Орлови уши мълчаливо бе вървяла след нея, очевидно с намерението да държи под око странната жена. Маги завъртя очи и се обърна с усмивка към жената.
- Моля се… Просто се моля - увери я тя шепнешком. -Навик. Е, благодаря ви за помощта. Сега ще тръгвам.
Тя се обърна и отново тръгна по коридора към рецепци-ита, където рецепционистката разговаряше с привлекателна жена в елегантен костюм и мъж в характерното за Севе-розапада облекло: джинси, попарена блуза и непромокаемо яке. Очевидно тема на техния разговор беше Маги, защото когато я видяха, посочиха към нея.
- Не мога да повярвам! - възкликна Тони с нервност в гласа. - Това е Лори, а с нея е Джейк. От години не съм виждал и двамата. Какво ще правим?
- Маги? Ти ли си Маги? - Джейк пресрещна Маги и я прегърна нежно. - Толкова се радвам, че най-сетне имам късмета да се запозная с теб - каза той и отстъпи назад с усмивка.
Усмихваше се искрено и топло и Маги отвърна спонтанно със същото.
- Джейк, чудесно е, че се срещаме! - Тя се обърна към красивата жена, която току-що се бе присъединила към тях. - А вие сигурно сте Лори. Трябва да кажа… ако Тони можеше да узнае, че сте тук на посещение, сигурна съм, че за него щеше да е голяма… и прекрасна изненада.
- Е, хайде, не се престаравай! - смъмри я Тони.
Лори взе ръката на Маги с двете си ръце и я задържа, сякаш за да изрази благодарността си.
Маги хареса Джейк и Лори веднага, Тони го почувства.
- Обречен съм - проплака той.
Маги не му обърна внимание.
- Вероятно сте права по отношение на изненадата - каза със смях Лори. Лицето й беше ведро и живо. - През последните години общувахме единствено чрез адвокати, които поне ни предпазваха да не се нахвърлим един на друг. Сигурна съм, че ви е разказал разни ужасии за мен.
- В интерес на истината, не е - отвърна Маги честно. -Не говореше много за семейството си или за личния си живот. - Тя забеляза, че Джейк сведе поглед към пода, и бързо добави: - Знам, че напоследък полагаше усилия да се промени. Разказа ми какъв ужасен човек е бил, как е отблъсквал всекиго, колко зле се е отнасял с хората…
- Хайде стига толкова - обади се Тони. - Мисля, че схванаха мисълта ти.
Маги продължи:
- Всъщност, ка го се замисля, може би отчасти мозъчни ят тумор беше отговорен за неговата проклетия. Аз съм медицинска сестра и имам известни познания за тези неща. Туморите могат да предизвикат странни промени в представата, която човек има за себе си и за другите.
- Ако това е така - каза Лори с тъга, която се забелязваше в ъгълчетата на очите й, - тогава туморът се е появил преди много години. Смятам, че всичко се дължи по-скоро на загубата на Гейбриъл.
- Гейбриъл? - попита Маги.
Лори като че ли се сепна, но след миг продължи:
- О, значи Тони не ви е казал за Гейб. Но не е за учудване, това беше „завинаги“ забранена тема.
- Съжалявам - каза Маги, протегна ръка и хвана Лори за лакътя. - Не, не знам нищо за него, но ако е твърде болезнено за вас, моля ви, не се чувствайте длъжна да ми разказвате.
- Не, вероятно трябва да знаете. Това беше най-трудният период в живота ми, в живота и на двама ни. С времето Гейб се превърна за мен в драгоценен спомен, но за Тони смъртта му беше пропаст, от която той никога не съумя да излезе. - Една сълза се търкулна по бузата й и тя бързо я избърса с ръка. - Гейб беше първото ни дете и най-скъпото в ясивота на Тони. Започна да се оплаква, че го боли коремът, взе да повръща и веднага след петия му рожден ден го заведохме на лекар, който го изпрати на скенер и се установи, че има тумори в черния дроб. Някакъв рядък вид чернодробен рак, хепатобластом. Туморите вече бяха метастазирали и нямаше какво да сторим, освен да го гледаме как си отива. Беше ужасно, но вие сте медицинска сестра, знаете как е.
