Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- Мили боже! - възкликна впечатлена Нина. - Наистина си е заслужавало.
- Повече, отколкото бих могъл да си представя. Баща ми имаше нужда от доста убеждаване, но накрая получих своето; да си първороден син си има своите предимства! Така че заминах за Кайро и тъй като работех в студио, трябваше да подпиша договор. Рожденото ми име Халид Шабан беше същото като на един от другите актьори, затова ме накараха да си избера сценичен псевдоним. Избрах Озир - от Озирис, разбира се. Мислех, че ще ми донесе късмет.
- Както и стана.
- Определено. На шестнайсет вече работех като актьор - първоначално в малки роли, но постепенно натрупвах опит и си създавах приятели от двете страни на камерата. На осемнайсет изиграх главна роля, което е голям успех по египетските стандарти. Студиото поиска да снимам и други, но аз трябваше да отбия военната си служба. Тогава шефът на студиото, който имаше приятели в правителството, използва някои връзки.
Нина отпи от мартинито си.
- И ви спаси от военна служба?
Той кимна с глава.
- Щях да я изкарам, но се радвам, че не се наложи. Толкова много се забавлявах! Бях само на осемнайсет, а бях прочут, изкарвах много пари, пътувах - и се срещах с много красиви жени. - Озир се усмихна широко, но усмивката му бързо се изпари, за изненада на Нина. - Всичко това само засилваше завистта на Себак… и тогава той претърпя инцидент.
- Какво му се е случило? Очевидно е бил изгорен, но…
- Случи се, докато беше в армията. - Озир поклати тъжно глава. - За разлика от мен, него го взеха наборник. Беше го яд заради това. Няколко седмици след записването му в армията бил в някакъв камион, който катастрофирал и се подпалил. Прекара два месеца в болницата, половината му лице беше изгорено… След това го пратиха веднага в неговата част, за да дослужи остатъка от трите години. Нормално е да е озлобен.
- Не съм изненадана. - Разказът му не предизвика съчувствие у Нина, но тя започна да разбира омразата на Себак към света.
- Когато се уволни от армията, аз постъпих като всеки по-голям брат и се погрижих за него. Намерих му работа като мой асистент и когато основах Храма на Озирис, му дадох ключов пост.
- Как основахте Храма? Създаването на религия не е нещо, което се учи от книгите.
Озир се засмя.
- Преди около осемнайсет години снимах филм „Озирис и Сет”. Аз играех Озирис; сигурно така е било писано! Филмът имаше голям успех - дори излезе по някои екрани в Америка, което се случва рядко с египетските филми. Той ме направи най-голямата звезда в Египет. Всички ме познаваха, всички искаха да чуят думите ми… все едно ме боготворяха, все едно наистина бях Озирис от филма. - Той погледна многозначително Нина, подрънквайки с леда в чашата си. - Вие сте била известна - по друга причина, но знаете какво е. И колко е… пристрастяващо.
- Не бих се изразила точно така.
Той се усмихна дяволито.
- О, Нина. Първият път, когато се видяхте по телевизията, първият път, когато видяхте лицето си върху корицата на списание… не беше ли вълнуващо? Светът ви гледаше, слушаше ви. Нищо не може да се сравни с това. Никой не е имунизиран срещу изкусителната песен на тази магия - дори занимаващият се с наука човек. Не можете да ми кажете, че след като сте били на върха, сте щастлива да изпаднете в неизвестност.
- Нямам нищо против, стига да е охолна неизвестност - отвърна Нина, играейки ролята си. Но неохотно трябваше да се съгласи, че той е прав.
Озир забеляза съмненията ѝ и отново се усмихна.
- Що се отнася до мен, аз исках повече. Не като актьор, нито дори като звезда. Исках да ме обичат - той притисна ръка към сърцето си - тук. Да накарам хората да ми вярват, да ме следват…
- Да ви боготворят?
- Какво да ви кажа? - Той разпери ръце в подигравателно извинение. - Да, исках да ме боготворят. Затова се отказах от актьорската кариера и основах Храма на Озирис - а тихомълком създадох компанията, която по-късно щеше да се превърне в ОИГ.
- Поредният риск? - вдигна вежди Нина.
- Най-големият в живота ми. Аз все пак съм мюсюлманин - Нина забеляза, че той използва сегашно време, - а за фундаменталистките последователи на исляма, които за съжаление стават все повече в Египет, вероотстъпничеството е престъпление, което трябва да бъде наказвано със смърт. Получих доста заплахи. Затова поверих защитата ми, както и на целия Храм на Озирис, на Себак. Много го бива в това.
- Може би дори прекалено - рече Нина. Шабан разговаряше с Кротала на горната палуба, поставил ръка на рамото му.
- Отново се извинявам за това. Събитията излязоха извън контрол. - Нещо на екрана на телевизора привлече вниманието му и той натисна бутона за включване на звука.
- Второ време! На първа редица сме! - Той погледна отново към Нина. - И пак ще се извиня, но това са изключително добри новини!
- Няма нищо - рече тя, оставяйки чашата си на масата.
- И без това трябва да ви оставя за малко. - Тя влезе в яхтата, за да подири друга тоалетна.
*
- Къде си? - отговори с въпрос Еди на обаждането ѝ.
- В Монако - прошепна Нина. - Намирам се на лодката му. Корабът. Каквото е там. А ти къде си?
- На една автострада в Италия. - Той караше бързо, с трийсетина километра над разрешената скорост от 130 километра в час, но това беше Италия; нетърпеливите местни шофьори го отминаваха като малка спирка.
- В Италия? Какво правиш там, по дяволите?
- Това е най-прекият път до Монако. Винаги съм искал да гледам Формулата там, но не смятах да го направя точно по този начин… Ами ти? Видя ли зодиака?
- Все още не. Хората на Озир го сглобяват; едва ли ще са готови преди вечерта.
- Проклятие! - промърмори той. - Някак си се надявах дотогава всичко да е приключило. - Изведнъж се сети нещо. - Тази лодка в пристанището ли е?
- Не, в открито море.
- Гръм и мълнии! А как ще слезеш от нея?
- Да, и аз това се питах. Но слушай, Озир каза, че ще ходи на парти в казиното тази вечер. Мисля, че иска да отида с него.
- Парти ли? Знаеш ли в кое казино?
- Не, но е свързано със състезателния му отбор, така че едва ли ще е трудно да се разбере. Може да наемеш лодка и да ни последваш до яхтата. Нарича се „Слънчев барк”… О, по дяволите, някой идва. Чао!
- Чао - отвърна Еди, но тя отново беше затворила, преди да го чуе.
- Тя добре ли е? - попита Мейси.
- Да, но е на тъпата му яхта, а все си мисля, че едва ли ще успеем да наемем лодка в нощта преди най-важното събитие в годината.
- За какво парти ставаше въпрос?
Еди се изсмя саркастично.
- Това прозвуча много ентусиазирано. Защо, ходи ли ти се?
- Не. Всъщност не знам. Какво е това парти?
- На състезателния отбор.
Лицето ѝ светна.
- О! Състезатели! Със сигурност трябва да отидем.
- Няма да е купон - напомни ѝ той. - Освен това не сме облечени подходящо като за скъпо казино. - Той кимна към дънките си, тениската и коженото яке и към нейната омачкана от пътуването риза и камуфлажните панталони.
- Тя се усмихна и извади кредитната си карта.
- Облекло за една нощ в Монте Карло? Безценно!
15.
Въпреки бляскавата репутация на курорта, казината в Монако бяха изненадващо обикновени. Макар от филмите - и от рекламите на Министерството на туризма - човек да оставаше с впечатление за смокинги, диаманти и цели състояния, спечелени при обръщането на една карта или при едно завъртане на рулетката, в повечето случаи реалността представляваше редици от компютъризирани монетни автомати. Също като Лac Вегас, и Монако беше открило, че ако големите играчи изглеждат привлекателно на големия екран, то в действителност много по-голяма печалба се прави от непрекъснатия поток обикновени туристи, които нямаха представа от сложните хазартни игри, и бяха гладни и жадни, готови да се настанят в ресторантите и баровете на казината.
Най-новото заведение на княжеството обаче беше избрало да възроди идеализираната фантазия на Ривиерата. „Казино д’Азур” представляваше връщане към миналото, когато забогатяването е било екзотичен стремеж, а не неблагодарна ежедневна работа. Имаше ротативки, разбира се, но те бяха разположени дискретно, оставяйки на преден план традиционните хазартни забавления.
Когато двамата с Озир влязоха във фоайето, Нина се огледа с любопитство. Макар че единствените ѝ хазартни наклонности се изразяваха в закупуването на някой и друг лотариен билет, тя не можа да не се впечатли от работата на архитектите. „д’Азур” представляваше отдаване на почит в стил рококо към онази епоха, когато Монако е започнало да привлича богатите и хазартни личности, и за постигането на автентичния му вид не бяха жалени средства - от спуснатите ниско кристални полилеи до лакираното абаносово дърво на игралните маси.
- Господи. Това място изглежда невероятно.
- Вие също, Нина - каза Озир. Тя се изчерви неволно. От една страна се чувстваше безпомощна и смутена така, облечена в синя копринена вечерна рокля, с елегантна фризура. От друга, тя беше изведена на вечеря в Монако, което беше невероятно вълнуващо… въпреки компанията, която не беше по вкуса ѝ. Освен неколцината широкоплещести бодигардове, антуражът на Озир включваше Шабан и Кротала, който неохотно беше приел да сложи вратовръзка под сакото си от змийска кожа, за да отговаря на етикета.
