Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- Господи. Това място изглежда невероятно.
- Вие също, Нина - каза Озир. Тя се изчерви неволно. От една страна се чувстваше безпомощна и смутена така, облечена в синя копринена вечерна рокля, с елегантна фризура. От друга, тя беше изведена на вечеря в Монако, което беше невероятно вълнуващо… въпреки компанията, която не беше по вкуса ѝ. Освен неколцината широкоплещести бодигардове, антуражът на Озир включваше Шабан и Кротала, който неохотно беше приел да сложи вратовръзка под сакото си от змийска кожа, за да отговаря на етикета.
- Благодаря - отвърна тя. Самият Озир изглеждаше внушително с белия си смокинг. Самоувереното му държание гарантираше, че няма никакъв начин да бъде сбъркан със сервитьор. Той я поведе покрай игралните маси към един страничен изход. Един от персонала на казиното го разпозна и го пропусна да мине.
Вратата водеше към вътрешен двор. Единият му край, преграден с въженце, излизаше на площада пред Казиното и състезателната писта. Квалификациите бяха приключили и пистата отново се бе превърнала в улица, отворена за всички; част от бариерите бяха свалени, за да позволят достъпа до казиното. Нина погледна към преминаващите хора с надеждата да зърне Еди, но нямаше следа нито от него, нито от Мейси.
Вниманието на всички беше привлечено от гръмогласен звук. Лъскав състезателен автомобил със зелените и златни цветове на тим „Озирис” току-що беше запалил двигателя си, а русокосият млад мъж в кокпита се усмихна на Озир, докато форсираше двигателя.
- Дами и господа! Изглежда един от пилотите ни е нетърпелив да започне състезанието! - обяви гръмогласно Озир, развеселявайки гостите. Засвяткаха фотоапарати, когато той се приближи до пилота и се ръкува с него. - Запознайте се с Мика Виртанен, за когото съм убеден, че не само ще спечели утрешното състезание, но скоро ще стане и световен шампион!
Гостите нададоха ликуващи викове; ревът на двигателя премина в лениво боботене, за да може Озир да произнесе реч в ролята си на главен спонсор на отбора. Нина погледна към площада. Никаква следа от Еди. Тя отново се обърна към Озир - и установи, че Кротала се е материализирал пред нея, ухилен злобно.
- Търсите ли някого, малка госпожице? - попита той.
- Всеки друг, но не и теб.
- О-о-о, много лошо. Защото ще продължиш да ме виждаш, тъй като господин Шабан ме помоли да наглеждам специалната гостенка на господин Озир и да се погрижа да не се замесва в разни… лудории.
- Уверявам те, че нямам намерение да се замесвам в каквито и да е лудории - отвърна тя язвително. - Особено с господин Озир.
- Той ще бъде много разочарован от това. - Кротала се засмя, след което се върна при Шабан, който подозрително наблюдаваше Нина.
Озир завърши речта си и след като размени няколко любезни думи с гостите, се върна при Нина.
- Тук е малко шумно - каза той, посочвайки една съседна врата. - Мисля, че в балната зала ще бъде по-тихо. - Тя се изненада, когато той я хвана за ръката и я поведе през двора, но не възрази. Шабан, Кротала и бодигардовете ги последваха, а двигателят на колата отново изрева.
*
Въпреки шума на препълнения площад Еди дочу отличителния рев на осемцилиндровия двигател откъм „Казино д’Азур”.
- Май това е нашето място.
Докато прекосяваха улицата, Мейси огледа нервно сградата.
- Надявам се, че тя е добре.
- Би трябвало - засега. Озир нямаше да я доведе, ако не го беше убедила, че ще разчете зодиака. Проблемно ще бъде измъкването ѝ оттам, щом го направи.
- Какъв е планът?
- Да я намерим. А след това… Ще ти кажа, като го измисля.
- Изобщо не ме успокояваш.
Еди се ухили.
- Довери ми се. И преди съм се занимавал с това.
- И как завършваше всичко?
- Обикновено с взривени хеликоптери.
Мейси се изкикоти, но после изведнъж спря.
- Това беше шега, нали?
- Само гледай веднага да залегнеш, щом ти кажа. - Те стигнаха до входа на казиното. - Така, носиш ли си паспорта?
Достъпът до казината в Монако е строго съблюдаван; законът забранява на местните монегаски да влизат в заведенията, които осигуряват голяма част от държавните приходи. Освен това официалното облекло беше задължително, но Еди и Мейси бяха подготвени за случая. Той носеше черен смокинг; тя беше облечена с къса рокля от металическа тъкан в преливащи се цветове. Еди беше поискал да вземе нещо по-невзрачно, но аргументът ѝ беше, че щом плаща за него, няма намерение да взема нещо „гадно”.
Тя му подаде паспорта си.
- Ето го. Ще го държиш ли в себе си? Едва се побира в чантичката ми.
- Никога не съм разбирал жените в това отношение - рече Еди. - Мъкнат толкова боклуци със себе си, но си вземат чантичка с размера на хамстерски скротум, в която да ги натъпчат. - Той отвори паспорта, за да погледне снимката й, но забеляза нещо друго, което го накара да избухне в смях.
- Не, не го чети! - изписка Мейси, но беше твърде късно да му попречи да прочете цялото й име.
- Макарена? - изсмя се той. - Това ли е истинското ти име, Макарена? Като във… - Той изтананика фалшиво няколко тона и направи няколко танцови стъпки. - Ей, Макарена!
- Млъкни! - сопна му се Мейси. - Мразя тази песен. Тя се появи когато бях малка и превърна живота ми в ад. Аз съм просто Мейси, ясно ли е? Не ме наричай другояче, защото ще те сритам отзад! - В този миг осъзна кого заплашва. - Добре де, няма да стане, но ще ти бъда адски ядосана. Освен това не искам да го казваш на доктор Уайлд.
- Не съм си и помислял - отвърна Еди, като вече обмисляше най-смешния начин да направи точно това.
Той показа паспортите им на портиера, след което му хрумна нещо и попита как да намери партито на тим „Озирис”. Портиерът ги упъти. Следвайки инструкциите му, двамата с Мейси стигнаха игралната зала. Той чуваше боботенето на двигателя от двора дори през затворените прозорци със спуснати тюлени пердета; казината неизменно държаха комарджиите в неведение относно смяната на деня с нощ, за да изгубят представа за времето, докато играят
Вратата към вътрешния двор се охраняваше от други двама души, които учтиво, но твърдо ги отпратиха, когато се опитаха да минат през нея. Еди надникна над раменете им, но не видя нито Нина, нито Озир, макар че забеляза как хората минават през друга врата към съседната зала на казиното.
Покрай редицата от ротативки имаше друг изход, охраняван от двама служители. Прецени, че вратата води към залата, в която влизаха хората от вътрешния двор. Когато двамата с Мейси минаха покрай тях, от другата страна се носеше музика.
- Партито сигурно е там вътре - рече той, когато стигнаха до другия край на игралната зала. В ъгъла имаше врата, през която минаваше персоналът на казиното. Тя не беше с някакъв специален заключващ механизъм, а с най-обикно- вена ключалка, следователно не водеше към някой охраняван сейф. - Смятам да се мушна през нея.
- О, аз съм експерт в това - отвърна Мейси. - Зад теб съм.
- Не, не си. Охраната вътре сигурно е на Озир - обясни той, щом усети желанието ѝ да възрази, - не искам да им дам възможност да те хванат. Ако си тук и се случи нещо, ще можеш да се развикаш. Те няма да посмеят да направят нищо.
- Ами ако хванат теб?
- Ще съжалят за това. Стой тук и ме чакай.
Не ѝ стана приятно, но остана на мястото си, докато Еди се отдалечи от нея, преструвайки се на заинтригуван от близката игра блекджек, докато всъщност наблюдаваше вратата в ъгъла.
Скоро тя се отвори и пропусна поредната служителка. Еди я изчака да мине, след което бързо се плъзна зад нея в коридора. От едната му страна се намираше кухнята на казиното; от другата имаше подобна сервизна врата, водеща към стаята за персонала.
Той я открехна, надникна през процепа и видя поне стотина души, част от които бяха насядали на игралните маси, а останалите бяха заети с разговори. Няколко двойки танцуваха на открит дансинг пред струнен квартет.
Еди се напрегна, когато зърна Кротала - сакото му от змийска кожа не можеше да бъде сбъркано. Щом той беше тук, значи Шабан също се навърташе наоколо, което означаваше, че…
- Ето те къде си, негоднико!
Озир седеше до една маса за блекджек, а до него се виждаше издокараната Нина.
Еди мина покрай танцьорите. Кротала и Шабан се намираха на няколко метра от водача на култа и обсъждаха нещо с група хора. Забелязваха се няколко от костюмираните горили на Озир, но те не биха го разпознали. Стараейки се да държи гостите между себе си и Шабан, Еди тръгна към масата.
Нина държеше три карти в ръката си, общо осемнайсет точки; Озир имаше деветнайсет, а обърнатата карта на дилъра беше поп. Другите двама нямаха нищо. Нина сви устни.
- Хм-м. Труден избор.
- Шансът е на ваша страна - каза ѝ Озир.
- Знам ли. Чувствам се късметлийка тази вечер. - Тя тупна по масата. - Искам карта.
Дилърът обърна една карта на масата. Тройка.
- Двайсет и едно - извика Нина. - Я виж ти! - Дилърът обърна горещата карта; вале. Към купчинката на Нина се прибавиха още чипове.
