Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът
След това тя свали колието и медальона с формата на сълза и всичките си пет пръстена и ги постави в чекмеджето на тоалетната масичка. Всеки пръстен си имаше свое място. Забеляза, че една от обеците й липсваше. Вярно, тези обеци бяха с евтини диаманти, но бяха подарък от майка й - жена, прекарала целия си живот в безпаричие - и затова й бяха много скъпи. Вероятно беше паднала на килима в църквата. Първото, което щеше да направи на следващата сутрин, беше да се обади там и да помоли да я потърсят. Или поне да заръчат на чистачите да внимават за нея. В момента не можеше да направи нищо, църквата беше вече затворена и заключена. Тя се изправи, излезе от банята и се запъти към кухнята, предвкусвайки лимоновия коктейл.
Моли вече го беше приготвила и дори бе поставила по р ъба на чашата захар, която да смекчи първата глътка. Маги отпи и бавно преглътна, а после отиде в трапезарията и се отпусна в голямото кресло, обърнато към кухнята. Маги придърпа другото кресло до нейното и седна в него с чашата си вечерен чай, чието пакетче все още се киснеше. В това време Каби вече заспиваше, сгушен в своето легло.
- И така - каза Моли с дяволита усмивка, - разкажи ми всичко за твоя славен момент, с най-малките подробности.
Маги заразказва и двете дълго се превиваха от смях като гимназистки, докато не ги заболяха коремите и бузите. Когато Моли изпи своя трети чай, Маги все още прислаждаше първия си коктейл. Харесваше вкуса на алкохола, но тъй като семейството й навремето бе пострадало тежко от този звяр, тя беше решила да не го допуска твърде близо до себе си.
- Магс, единственото, което не разбирам… - призна Моли, - е участието на този Тони в случката. Имаш ли някаква идея кой е той?
- Имаш предвид демона? - уточни Маги и поклати глава. - Надявах се ти да ми помогнеш да разгадая това. Знаеш ли, Каби ми каза, че Тони му е приятел.
- Приятел? - Моли се замисли. - Не мога да се сетя да има никакъв Тони сред приятелите на Каби. - Когато отново погледна приятелката си, тя бе застинала с чаша, допряна до устните, и очи, разширени от изненада и ужас. -Маги, добре ли си? - попита я тя, след което протегна ръка и взе чашата от ръката й. - Имаш вид на човек, който е видял призрак!
- Моли - прошепна тя, - той току-що ми каза нещо!
- Кой? - попита я също шепнешком Моли. - И защо шепнем?
- Как кой? Мъжът, когото смятах за демон - отговори тя през стиснати зъби, едва движейки устни. - Каза, че името му… е… Тони!
- Тони? О, имаш предвид онзи Тони? - Тя се облегна назад и се засмя. - Магс, за момент се хванах… - Но Маги нито се смееше, нито помръдваше и Моли разбра, че тя не се шегува. - Съжалявам, Маги, понеже не чух нищо, помислих си, че ме будалкаш. - Маги седеше като препарирана, взряна някъде в пространството, сякаш мислеше усилено.
- Та какво ти каза твоят Тони? - попита я Моли и се наведе към нея.
Маги тръсна глава и погледна приятелката си.
- Първо, той не е моят Тони, и второ… - Тя направи пауза. - …не е спирал да ми говори. От него не мога да се нредя и дума да кажа… Тони? - Тя сложи ръка до ухото си, сякаш да чува подобре, и отново го повика: - Тони? Тони, ме ме ли чуваш?… Аха, чуваш ме. Добре, тогава замълчи за минута… Благодаря ти! Така е подобре… Да, ще обясня на Моли. Аха. Тони? Добре, благодаря ти. Да, след малко пак ще ти обърна внимание… Моли! - Очите й се разшириха още повече. - Няма да повярваш. Всъщност аз самата не вярвам на това. Може би полудявам… Не, Тони, спокойна съм… Просто ме остави да се опитам да обясня сама на себе си събитията. Да, аха. Тони? Млъкни! Да, знам, че имаш много за казване, но от колко време ги правиш тия неща? Остави ме за малко на мира. Тъкмо започнах да в дявам, така че дай ми поне минута-две. Добре би било да разбера какво, по дяволите, става! Имаш ли представа в каква каша ме забърка?… Не, моля те, не започвай да ми се извиняваш. Дори не искам да те слушам. Просто спри да дрънкаш за малко и ме остави да разговарям с Моли, става ли? Благодаря ти! - Обърна се към Моли и прошепна: - Разговарям с идиот. О, ти чу това? Възможно ли е изобщо да кажа нещо, без да го чуеш, слухтящ досаднико? Не е възможно? Значи изживявам наяве най-лошия си кошмар - да не мога да остана насаме. - Тя отново се обърна към Моли, която я I ледаше ококорена, закрила с ръка устата си. Маги се наведе към нея и каза с раздразнение: - Знам, помолих Бог да изпрати мъж в живота ми, но не това имах. предвид. Представях си го… - Погледна нагоре, като че отправяйки молитва. - …повече като старейшина Кларънс Уолкър, благодаря Ти предварително, Исус. - Тя направи кратка пауза, после наклони глава на една страна и попита: - Я ми кажи, ти бял ли си или черен? Какво имам предвид с бял или черен? Не се ли сещаш… Какъв е цветът на кожата ти?… О,
Боже! - Отново се обърна към Моли. - Моли, в главата ми има бял мъж. Тони, я почакай… Как така мислиш, че може би имаш черна жилка? Всеки имал капка черна кръв във вените си, заради многобройните африкански жители, докарани насила тук навремето… И по малко индианска кръв? Ама като Тонто Индианеца ли си, или си по-беличък? О, не можеш да кажеш точно? Какво? Имаш баба, която е индианка? Е, тогава действително може да се каже, че имаш индианска кръв, но… Какво? Тя не ти е биологични баба? Това е безполезна информация, Тони. Я подобре наистина млъкни и ме остави да разговарям с Моли, става ли? Замълчи! Шшшт! Благодаря! - Маги се отпусна назад в креслото, духна един кичур коса, който беше паднал на челото й, погледна Моли и я попита: - Как мина твоят ден?
Все още в неведение какво точно се случваше, Моли отговори:
- О, както обикновено, нищо необичайно. Отидох в болницата, за да съм с Линдзи по време на изследванията. Тази вечер Нанси и Сара ще са при нея. Забравих да ти кажа, че като бяхме вчера там, Каби реши да си поиграе на криеница и го открих чак в неврологичния сектор на интензивното отделение. Тъкмо се канеше да дръпне щепсела на един пациент, пътник към оня свят… нямаше да е голяма загуба. А твоят ден как мина?
- Като твоя, нищо особено. Само дето се проявих като абсолютна глупачка пред цялата вселена, защото си помислих, че съм обсебена от демон. Цялата патърдия беше напълно излишна, защото демонът се оказа просто някакъв белчо, който решил да се намъкне в главата ми. Иначе все същите работи.
Двете останаха мълчаливи за известно време и изведнъж Маги осъзна какво й беше казала Моли.
- Моли, толкова съжалявам! Заради цялата тази история с Тони дори не те попитах как е Линдзи. Не спрях да говоря за себе си. - Преди Моли да успее да отвърне нещо, Магм продължи: - Тони, тук ли си още? Аха. Тъкмо от това сс
страхувах. Както и да е. Тони, Моли има прекрасна дъщеря. ‘ Името й е Линдзи и е най-очарователното момиче в целия свят, макар да е само на четиринайсет. Преди около година… - Тя направи пауза и погледна Моли, която кимна. -I …започна да й прилошава и наскоро, преди шест месеца, й , поставиха диагноза ОМЛ, остра миелоидна левкемия, и напоследък никак не й е леко. И докато ние с теб в църквата разигравахме онзи театър, Моли е била в детската бол-[ ница „Дорнбехър“ при Линдзи. Чу ли всичко, което ти казах? Добре… Да, всички съжаляваме, но така стоят нещата. Ако знаеш как да се молиш, можеш да започваш още сега. - Тя (се обърна към Моли. - Та какво казваше, преди така грубо да те прекъсна? Чувствам се така, сякаш водя разговор по телефона едновременно с теб и с Тони на другата линия, а 1ис мога да направя разговора конферентен. Съжалявам!
- Няма проблем - махна с ръка Моли. - И без това не • разбирам нищо. - Тя направи пауза, за да пренасочи мисиите си. - Линдзи се бори. Лекарите очакват, че броят на
(белите кръвни клетки ще стигне нулата в следващите ден или два, тогава ще преминем към следващия цикъл хими-■ отерапия. Непрекъснато питам за прогноза, но ти си медицинска сестра, знаеш, че никой лекар не желае да дава празни надежди. Ще ми се да можех да поговоря с Онзи в (дъното на цялото това протакане.
- Разбирам те, миличка, и зная, че това няма да ти до-(tfcce кой знае каква утеха, но тя е в най-добрата болница,
к ьдето за нея се грижат някои от най-добрите специалисти Кца света. Те ще намерят начин да я излекуват. Бих желала п аз да й помагам пряко, но знаеш, че не мога. Фактът, че «ивеем заедно, е щекотлив въпрос заради Закона за прено-I енмостта и отчетността на здравното застраховане. Просто (трябва да не спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата I тачи каша.
- Опитвам се, Маги, но в някои дни ми е несравнимо in I трудно, отколкото обикновено, и тогава си мисля, че Бог
се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че сьм допуснала някаква грешка, заради която ме наказва, или че…
Моли оброни глава и сълзите, които сякаш постоянно напираха в очите й, бликнаха. Маги внимателно взе чашата от ръката й и я остави на близката масичка, след което прегърна приятелката си, насърчавайки я да изговори цялата си мъка.
- Дори не знам за какво да се моля вече - хлипаше Моли. - Когато се качих там, видях толкова майки и бащи, които просто чакаха, чакаха отново да започнат да се усмихват, да се смеят, да живеят. Всички ние просто сме притаили дъха си в очакване на чудо. А аз се чувствам такава егоистка - моля се на Бог да излекува детето ми, надявам се да привлека вниманието му и поне да ме насочи какво да направя… И всички други родители се молят за спасението на своите деца… не разбирам, толкова ми е трудно. Защо трябваше да бъде Линдзи? Тя никога не е навредила дори на буболечка. Тя е добра и красива, и крехка… има други хора, които нараняват и въпреки това са здрави, докато моята Линдзи… - Сълзи на дълго сдържан гняв и отчаяние бликнаха от очите й като порой.
