Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът
Маги не казваше нищо. Тя просто държеше приятелката си в своите обятия, галеше косите й и й подаваше хартиени кърпички. Понякога мълчанието казва повече от думите, а самото присъствие доставя най-голямата утеха.
Тони, станал свидетел на целия разговор и емоционалния изблик на Моли, бе завладян от състраданието на Маги към нейната приятелка и успя отново да се обърне и да се „оттегли“ в дъното на помещението, в което се намираше. Съчувстваше на Моли. Беше наясно през какво преминава, но с дъщеря й не бяха негови близки. А както самата Моли бе казала, имаше още много други семейства в същата ситуация, които претърпяваха същата или дори по-тежки трагедии. Нейната история всъщност не го засягаше. Той вече бе решил как да оползотвори своята единствена възможност за изцеление на друг човек и в плановете му не влизаше Линдзи. Тони дори малко се ядоса, задето Бог го манипулираше така - беше го поставил в ситуация, която [fro изкушаваше да измени на своята цел.
I - Благодаря ти, Магс - въздъхна Моли, облекчена поне ш момента. Тя знаеше, че напрежението отново щеше да се натрупа, но това щеше да стане след дни. Издуха носа си още един път и смени темата: - Разкажи ми за твоя нов приятел. - Подпухналите й зачервени очи се усмихнаха.
- За моя нов приятел значи! - промърмори Маги и се облегна назад в креслото. - Предполагам имаш предвид Тони. Той не ми е никакъв приятел. - Тя се засмя с дълбок и плътен глас и удари с длан по коляното си. - Но трябва ла призная, че историята с него се очертава доста интересна! - Маги продължи, сякаш говореше на самата себе си: - И така, Тони, кой си ти, защо си тук, откъде те познава Каби и как той узна, че си в мен?
Тони започна да разказва, Маги предаваше думите му на Моли и в този накъсан разговор историите на тримата постепенно се сляха в една. Изненадите за всички бяха много. 1они им разказа за своя припадък и за комата, за разговорите си с Исус и Светия Дух, които му бяха предложили да направи пътуване и той се бе озовал в света на Маги и Моли.
- Значи си бил в главата на Каби, преди да се пренесеш н моята? Затова той те познава, така ли? - попита Маги.
- Това е единственото обяснение за мен - отговори Тони. После разказа как Каби, играейки на криеница, бе попаднал в неговата стая в интензивното отделение и тогава той, „пътникът за оня свят“, както го бе нарекла Моли, се бе пренесъл в момчето. Описа и деня, който бе прекарал с Каби в училище. - Каби е забележителен младеж. Знаете ли, че крие нечий фотоапарат в калъфа на детската китара под леглото си?
Моли се засмя, когато Маги й предаде последните думи на Тони, но в този момент друго я занимаваше повече.
- Но как си влязъл в него, а после си се прехвърлил в Маги? - настоя да узнае тя.
- Наистина не знам как - отговори той. - За мен си остава загадка. - Тони не бе съвсем сигурен защо излъга за целувката. Вероятно защото приемаше притежаването на информация за предимство, а още не беше готов да се довери на тези две жени. А може би причината беше още по-дълбока. Каквато и да беше тя, Тони се отказа да мисли повече за нея, както бе правил многократно преди това.
- Хм! - Маги очевидно не беше удовлетворена от отговора. - Но кажи ни защо си тук, в нашия свят?
- Наистина не знам - отвърна той и това бе в по-голямата си част истина. - Предполагам, що се отнася до целта на пребиваването ми тук, ще трябва да се доверим на Бог. - От неговата уста тези думи прозвучаха кухо и фалшиво, той дори потрепна от неудобство при произнасянето им, но те бяха лесен начин да избегне директния отговор на въпроса. - А вие двете как се срещнахте, Маги? - попита Тони, сменяйки темата.
Маги разказа, че работела като медицинска сестра иа повикване към болница „Дорнбехър“. Трябвало да изработва определен минимум часове месечно, за да поддържа регистрацията си, и обикновено ги надвишавала значително. Портланд бил последната й спирка от дълъг преход на запад, след като почти всички членове от семейството й станали жертва на ураган в Ню Орлиънс. Малкото нейни оцелели далечни роднини се установили в Тексас, но тя търсела нещо друго и се хващала на работа на различни места по тихоокеанското крайбрежие, докато попаднала в голямата университетска болница на хълма.
- Значи оттам е акцентът ти? - отбеляза Тони.
- Но аз нямам акцент - отвърна Маги. - Имам история.
- Всички си имаме история - добави Моли. - Всеки човек е сам история. Каби беше този, който ни събра с Маги.
Това стана преди доста време, още преди Линдзи да се разболее. Харесах си тази къща, но не можех да си позволя да плащам разходите по нея сама…
- А аз вече бях от известно време в града и си търсех Местенце, където да се устроя - намеси се Маги.
- И така един ден - продължи Моли - Каби и аз бяхме в супермаркета недалеч от моя апартамент. Той буташе Пазарската количка и внезапно налетя с нея на една пирамида с пъпеши. Маги „случайно“ се озова наблизо и ми помогна да съберем пъпешите. Не спря да се смее през цялото време и превърна инцидента в една нова възможност ви мен. Тя беше отговор на моите молитви. Да, това е Маги, една милостива целувка от Бог.
Маги се усмихна.
- Аз бих казала същото за Моли и децата. След „историята“, която преживях, дом за мен вече представлява не Толкова мястото, към което човек се привързва, колкото хората, които са му скъпи. Аз чувствам, че мястото ми е именно тук.
Тони си даде сметка, че тези думи бяха самата истина, и внезапно се почувства самотен. Затова побърза отново да смени темата.
В рамките на следващия час той се опита да обясни какво е да бъдеш в главата на някого, да виждаш през очите му и как той бе способен да мести погледа си, независимо рвкъде гледа приемникът му, разбира се, в рамките на полезрението му. Маги го накара да демонстрира, докато не се убеди сама. За да уталожи тревогите й по отношение на ин тимните нужди, той й обясни как може да се обръща на другата страна, но пропусна да спомене какво виждаше там. Не спомена също за възможността, която му беше предос-пшена да излекува някого, както и за безплодната пустош, ■оято представляваха сърцето и душата му. Джак, чиято личност си оставаше загадка за него, също не стана тема ■в разговора.
Двете жени му задаваха въпрос след въпрос за Исус и не можаха да повярват, когато им каза, че Светият Дух беше възрастна северноамериканска индианка.
- Просто не мога да повярвам, че това се случва! - възкликна Моли в един момент. - Маги, разговарям с мъж, който се намира в ума ти. Това е страхотна история, но не можем да я споделим с никого. Ще помислят, че сме откачили! Аз самата подозирам, че сме откачили!
Отдавна беше минало полунощ, когато Маги и Моли обсъдиха плановете си за следващите няколко дни, за да са сигурни, че нищо не е останало необмислено.
- Вие двамата не стойте будни до сутринта - заръча Моли, подсмивайки се, след което се запъти към спалнята си.
По пътя, както винаги, спря да надникне в стаята на Каби.
Маги остана замислена известно време.
- Хм! - каза накрая тя. - Ситуацията е неловка.
- Така ли смяташ? - попита Тони.
- Можеш ли да четеш мислите ми? Знаеш ли какво си мисля в момента?
- И представа си нямам какво мислиш.
- Благодаря на Бог за тази малка услуга! - въздъхна тя с дълбоко облекчение. - Ако четеше мислите ми, досега да сме се развели.
- Няма да е новост за мен. Вече съм го преживявал.
- За това ще ми разказваш друг път. Уморена съм и искам да си лягам, само дето не знам как да го направя, докато бродиш из главата ми, така да се каже.
- Ако това ще те успокои, мисля, че няма да съм в главата ти през цялото време. И у Каби не присъствах поето янно - обясни Тони. - Той някак успя да каже на Бог, че не желае да оставам в сънищата му, и Бог се съобрази с жела нието му. Докато спеше, се пренасях при Исус и Баба.
- Скъпи Боже, не искам този мъж в сънищата си. Амин!.. Тук ли си още?
- Да, съжалявам! Не знам какво да ти кажа.
- Е, като измислиш нещо, уведоми ме. Аз ще седя тук на това кресло и ще чакам. - Маги се пресегна, дръпна едно подарено одеяло от дивана и покри краката си, надявайки се да прекара нощта така.
- Маги? - каза неуверено Тони.
- Тони? - отвърна Маги.
- Може ли да те помоля за една услуга?
- Зависи.
- Бих желал утре да посетя университетската болница, имам предвид да посетя себе си там.
- Това ли е услугата, за която става въпрос? Искаш да те заведа в болницата, за да видиш себе си в кома?
- Да, вероятно звучи нелепо, но имам нужда от това. Маги се замисли за кратко.
- Всъщност не съм сигурна, че мога да ти помогна, дори у ipe да си отново в главата ми. Не работя в интензивното отделение на неврологията, а там достъпът е ограничен. Само роднини на пациентите и точно определени хора мо-I ат да влизат, и то само по двама наведнъж, което в нашия случай, разбира се, не е проблем. Това, че Каби е успял да
I проникне там, е цяло чудо и съм сигурна, че персоналът не с особено доволен от факта. Имаш ли някой роднина, с Помощта на когото мога да вляза?
