Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът
- Мили боже, Маги, спри!
Църквата „Свети Дух“ бе спокойно и цивилизовано място в сравнение с петдесетнишката „Братството на Спасителя“ малко по-надолу по същата улица, където се твърдеше, че ходят истинските петдесятници. Затова никой от множеството богомолци по скамейките в „Свети Дух“, които, притихнали, размишляваха върху всемогъществото на Бог, не беше подготвен, когато госпожица Маги излетя от дамската тоалетна като обезумяла, разперила ръце, в едната от които размахваше дамската си чанта. Членовете на паството знаеха как обикновено протичат службите в „Свети Дух“, затова бяха напълно сащисани. Никой, дори онези, които тайно бяха посещавали служби в „Братството на Спасителя“, не беше ставал свидетел на нещо подобно.
Като малка атомна бомба, госпожица Маги Сондърс Избухна в залата по време на припева след втория куплет иа химна „О, честит ден“, крещейки:
- Обсебена съм! Обсебена съм!
Някои по-късно съзряха изумително съвпадение във факта, че тя бе се втурнала именно по средната пътека между пейките, насочвайки се не към кого да е, а към старейшина Кларънс Уолкър, най-желания ерген в паството, уважаван праведник и един от стълбовете на тази църква.
Чувайки писъците, старейшина Уолкър се изправи, както 0и сторил всеки достоен старейшина, но направи грешката да пристъпи на пътеката, за да види подобре какъв е проблемът. Още щом стъпи там, той застина на място, тъй като вилнеещата жена се носеше стремително право към него, подобно на дерайлирал влак. Тъкмо когато беше достигнала максималната си скорост, едното токче на Маги се счупи и тя политна безконтролно във въздуха, приключвайки полета си в разтворените ръце на старейшина Кларънс Уолкър. Макар да беше с десетина сантиметра по-висок от нея, тя пък бе с десетина килограма по-тежка и двамата се строполиха един връз друг на пода, повличайки със себе си всякаква благопристойност. Кларънс остана да лежи без въздух от удара, а Маги, възседнала го, тресеше рамене и пищеше: „Обладана съм! Обладана съм!“ право в лицето му.
Певците от хора наблюдаваха втрещени, със зяпнала уста, въпреки че неколцина от тях се опитаха да продължат с третия куплет на „О, честит ден“. Всичко се случи много бързо. Макар поне половината от присъстващите да чуха, че става нещо, те не видяха какво. Повечето от тях не знаеха дали да извикат „амин“, или да развеят носните си кърпички в знак на одобрение на проявата на Светия Дух. Хората по няколко от най-задните скамейки паднаха на колене, убедени, че е започнало съживление*. Портиерите и няколко други мъже^ от паството, които седяха наблизо, бързо се спуснаха, протегнали ръце и с молитви на уста, към вплетената иа пода двойка с намерението да помогнат. Беше настанал истински хаос.
Един младеж с вид на побойник запуши с грубата си длан устата на Маги, докато тя спря да се опитва да крещи, а после с помощта на други двама я отскубна от изнемогващия от липса на кислород старейшина Кларънс Уолкър. Двамата бяха незабавно отведени в стаята за молитви встрани, а съобразителният диригент на хора подкани певците да започнат „О, чудна благодат“, за да успокои паството.
♦Ритуал в евангелската църква. - Б. яр.
Маги постепенно се успокои достатъчно, за да е способна да пийне малко вода. Две жени не спираха да я галят по ръката и да повтарят: „Хвала на Бог“ и „Слава на Исус“. Тя се чувстваше унизена. Всичко, което желаеше в момента, беше колкото е възможно по-скоро да се върне в Тексас при далечните си роднини, да прекара там остатъка от живота си в пълна неизвестност, а после да умре, без да е оставила спомен за себе си в никого.
Тони беше ужасен от това, което беше причинил, и едновременно с това крайно развеселен от неочаквания обрат па събитията. Чуваше затрогващите стихове на „О, чудна благодат“, долитащи през затворената врата, ала за първи път му идеше да вика от въодушевление в църква. Вторият прилив на адреналин в Маги беше въздействал и на него и сега бе замаян. Ако това тук с църква, помисли си той, трябва да я посещавам по-често.
Старейшина Кларънс също постепенно нормализира дишането и възвърна самообладанието си и когато вече беше в състояние да говори, без да се задъхва, седна пред Маги и взе ръцете й в своите. Тя не смееше да го погледне. Познаваха се от доста време и демонстрираното от нея поведение беше изцяло в разрез с представата за жената, към която той изпитваше несъмнена обич, макар платонич-на и сдържана.
- Маги… - започна той и направи пауза. Това, което в Действителност искаше да я попита, бе: „Маги, какво, позволите, става?“, но продължи с тих и бащински тон: -Маги, можеш ли да ми… да ни обясниш какво се случи?
На Маги й се искаше да умре на мига. Беше се надявала Отношенията й с този мъж да прераснат в нещо по-специ-влно, но сега бе погубила всяка надежда за това, и то по I акъв грандиозен начин, в църквата, пред очите на Бог и пялото паство. Тя пое дълбоко въздух и смазана от срам, приковала поглед в пода, разказа как, докато е била в тоалетната, някакъв мъж й заговорил, но когато портиерите претърсили помещението, не открили никого и как единият от тях предположил, че може би й е проговорил сам Бог… Тя спомена последното с надеждата, че Кларънс може да се залови за него, но той сякаш не го чу. То и без това не е истина, помисли си тя, а и да държи на тази версия вероятно не беше най-добрата идея в момента. Затова продължи с това, че след безрезултатното претърсване се беше върнала в тоалетната и мъжът й бе заговорил отново.
- Кларънс… тоест старейшина Уолкър, трябва да е бил демон.
За първи път тя го погледна в очите, умолявайки го с поглед да й повярва или най-малкото да й предложи някакво правдоподобно обяснение за случилото се. - Какво друго…
- Успокой се, Маги. - Кларънс продължаваше да се обръща към нея с малкото й име. Това беше обнадеждаващо. - Какво ти каза гласът?
Маги напрегна паметта си, ала споменът й беше неясен.
- Мисля, че каза: „Смили се, Боже! Спри, Маги!“. Това е, което си спомням, всичко се случи толкова бързо.
Кларънс я погледна, щеше му се да може да измисли нещо, което да я утеши, но абсолютно нищо не му идваше наум.
Виждайки, че е затруднен, Маги се опита да му помогне:
- Старейшина, кой просеше милост от Бог? И защо искаше да бъда спряна?
Кларънс поклати глава, печелейки време, докато се молеше да го осени някаква мъдра идея. И тъй като не го споходи ниидо подобно, реши да опита друг подход.
- Значи наистина смяташ, че е бил демон?
- Не знам. Гласът просто изведнъж прозвуча в главата ми. Така ли правят демоните, пораждат ненадейни мисли в главата ти? Смяташ ли, че е било демон, Кларънс… тоест, старейшина Уолкър?
- Аз не съм демон! - намеси се Тони категорично. - Не че знам какво точно са демоните, но със сигурност не съм от тях.
- О, Боже! - На Маги й прималя, очите й се разшириха. - Той отново ми заговори!
- Кой? - попита Кларънс.
- Демонът - отговори Маги. У нея се надигна гняв и лицето й се зачерви. - Не смей да ми говориш, демон от пъкъла… Съжалявам, не говоря на вас, братко Кларънс. 1 оворех на демона. - Тя отправи поглед някъде в празното пространство зад старейшината, където нямаше никого. Къде другаде можеше да погледне? - В името на Исус…
- Маги - прекъсна я Кларънс. - Какво ти каза?
Тя отново погледна старейшината.
- Каза, че не бил демон. Не би ли казал точно това един демон - че не е демон?
- Името ми е Тони - поясни Тони, опитвайки се да помогне на жената, но в същото време забавлявайки се далеч повече, отколкото вероятно би трябвало.
Маги постави ръка пред устата си и през стиснатите си пръсти предаде:
- Твърди, че името му е Тони.
Кларънс едва се сдържа да не избухне в смях.
- Значи в себе си имаш демон, който твърди, че не е демон и че се казва Тони?
Тя кимна.
Кларънс, у когото смехът продължаваше да напира, прехапа вътрешната страна на долната си устна и зададе следващ въпрос:
i - Маги, а твоят демон има ли си фамилия?
- Моят демон? - Това вмятане я жегна. - Той не е мой демон, а освен това, ако в мен има демон, той ме е обсебил вы) вашата църква. - Още в същия момент тя съжали за казаното и се опита да го заглади: - Разбира се, няма фа-Милно име. Всеки знае, че демоните нямат фам…
- Но пък аз си имам - обади се отново Тони. - Фамилията ми е…
- Млъкни - заповяда Маги. - Не ми разправяй, че имаш фамилия, лъжлив демон от пъкъла!
- Маги - продължи Тони, - знам, че сте приятелки с Моли. Знам също за Линдзи и Каби.
- Мили Боже! - Маги стисна ръката на Кларънс по-сил-но. - Този дух ме познава. Току-що ми каза, че знае за Моли, Каби и…
- Маги, чуй ме - каза Кларънс и внимателно издърпа ръката си от нейната. - Мисля, че трябва да се помоля за теб още сега… тоест да се помолим всички. Знаеш, че те обичаме. Не ми е известно през какви трудности преминаваш в момента, но искам да знаеш, че всички сме с теб. Ако ти, Моли, Линдзи или Каби се нуждаете от нещо, просто ни кажете.
