Неизв. - Сара Адисън Алън Изгубеното езеро
Младата жена влезе в банята, остави хавлиите върху мивката и се върна с използваните, изцапани с грим. Тръгна към вратата, но се обърна и каза:
– Днес те видях във „Фреш Март“. Бяхте се спречкали с момичето в магазина.
Селма въздъхна.
– Не ме харесва.
– Защо?
– Защото флиртувам с баща º – собственика на магазина. Женен е. Такава съм си. Всичките ми съпрузи бяха женени, когато ги срещнах. – Тя потърка разсеяно безименния си пръст на мястото, отредено за брачна халка. – Но тя се притеснява напразно. Ако го исках, досега да съм използвала последната си магия.
Кейт отвори уста, но я затвори. Накрая все пак попита:
– Всичките ти съпрузи ли бяха женени?
– Странно, нали? Ала такива са правилата.
– Спазваш правила?
– Не съм ги измислила аз. Съществуват от незапомнени времена.
– Защо тогава не остана омъжена за някой от тях? След като си ги спечелила с цената на толкова неприятности?
Селма се намръщи и стана.
– Нито един не оправда очакванията ми. – Посочи седемте снимки в рамка върху полицата над камината – някои малки, други големи. От всяка се усмихваше мъж. От най-овехтялата я гледаше младеж на около двайсет години, от най-новата – възрастен мъж. – Това са съпрузите ми – обясни тя. – Запазила съм ги, за да ми напомнят какво не бива да търся следващия път.
Отиде до полицата и взе кутийка за бижута – лешниковокафява с люспички слонова кост, инкрустирани върху капака. Кутийката не правеше впечатление и Кейт не би º обърнала внимание. Ала Селма я вдигна нежно, сякаш ще оживее в ръцете º. Младата жена се втренчи като омагьосана в нея. Усети силата º.
– Знаеш ли какво е това?
– Не. – Кейт пристъпи от крак на крак и преглътна.
– Тайната на успеха ми – обяви Селма и отвори бавно кутийката.
Кейт се приведе да погледне вътре. Намръщи се – върху черното кадифе имаше само малък медальон с формата на сърце.
– Какво е това?
– Ха! – Селма захлопна победоносно капака и тя отскочи уплашено назад. – Знаех си! Само жени като мен разбират какво е.
– Не разбирам… – заекна Кейт; зави º се свят, сякаш е станала прекалено рязко.
– Магия. Последната. Пазя я за последния си съпруг. Ще бъде стар и богат. Следващ няма да ми е необходим.
Кейт се запита дали Селма се е хванала за идеята за амулетите, както тя самата се бе вкопчила в Крикет – удавникът се хваща за сламка. Когато Селма се е развеждала, навярно амулетите са я успокоявали, че няма да остане дълго сама, защото скоро ще се появи друг мъж.
След като постоя неловко за миг, стиснала мръсните хавлии и вперила очи в Селма, която галеше усмихната кутийката, все едно милва котка, Кейт се обърна и излезе от бунгалото. Вдиша дълбоко чистия езерен въздух и главата º се проясни. Погледна към вратата, затворила се зад гърба º, и се почуди дали някой разбира тази жена.
Навярно тя наистина беше магия.
*
Селма остави кутийката върху полицата. Не разбираше защо се държи така. Подтикваше я нещо посилно от нея. И беше такава от толкова дълго време, че не виждаше как е възможно да се промени. Не че искаше. Майка º ненавиждаше в какво се е превърнала, но все едно. Тя не приличаше на майка си. Само това имаше значение.
Селма се стараеше да не мисли за майка си, ала сетеше ли се за нея, изпитваше съжаление. Тя изплуваше пред очите º като избеляла стара снимка – слаба, прозрачна, застанала до прозореца в кухнята в неотменно очакване съпругът º да се прибере у дома при нея.
Не обичаше да мисли и за баща си, ала спомнеше ли си го, изпълваше я гняв. Понякога – копнеж. Той също бе смътна фигура от миналото º, състояща се предимно от миризма на вестникарско мастило.
Единственото от детството, за което обичаше да мисли и помнеше изненадващо ярко, беше безкрайната върволица жени, с които баща º изневеряваше на майка º. Помнеше роклите им, къдравите им коси, цвета на грима им, белезите върху кожата му, оставени от накитите им. Като съвсем малка нямаше представа кои са тези странни жени, появяващи се пред прага им да търсят баща º. Майката на Селма затръшваше вратата в лицата им, но тя се измъкваше тайно и ги следваше по алеята, омагьосана от изрисуваните им лица и мелодията на гривните им. Те винаги носеха гривни.
Когато Селма поотрасна, ала все още беше твърде малка да остава сама у дома, баща º я водеше нощем в баровете, ако майка º спеше мъртвешки под влияние на сънотворните. Свита в ъгъла, Селма пиеше „Върджин Мери“ и наблюдаваше как баща º общува с тези жени. Не той обаче владееше положението. Те дърпаха юздите – очарователни, неустоими за всички около тях.
Руби – красавица с боядисана в черно коса и с огромни гърди най-сетне накара баща º да напусне майка º. Другите – сега го осъзнаваше – просто си играеха с него като котки със зашеметена мишка. Не искаха да се омъжват за него, защото ако бяха пожелали, той щеше да си тръгне много по-рано. Селма беше на тринайсет, когато ги напусна. Обичаше да гостува в апартамента в центъра на Джаксън, където баща º живееше с Руби. Селма прекрачваше прага на женствеността, а Руби олицетворяваше всичко, което искаше да бъде. Случеше ли се да е в добро настроение, тя º показваше как да се гримира и как да черви устните си така, сякаш току-що е изяла шепа къпини. Такъв беше и вкусът – лепкав и плътен. В един такъв идиличен момент Селма се поинтересува от гривната на жената.
Руби отстъпи назад, вдигна ръка и четирите сърчица звъннаха.
– Жените като мен разполагат с точно осем възможности в живота да получат мъжа, когото желаят. Така държим сметка. – Разтърси отново гривната. – Имах осем амулета. Останали са ми четири.
– Какво става с амулетите?
– Изчезват, щом поискаме някого. Обикновено избираме първите от яд – крадем мъжете на жени, които не харесваме. Следващите – заради парите им. Осмият е последният шанс да получим точно каквото желаем. Пари? Отмъщение? Любов? Това е най-важният амулет.
Момичето я слушаше съсредоточено.
– Необходимо ли е да ги използваш всичките?
Руби се засмя – остър звук, все едно изщраква ключалка.
– Скъпа, защо да ги прахосвам?
Селма се опита отчаяно да разбере. Искаше да узнае всичко, но се страхуваше, че не притежава необходимото, за да го проумее. Тепърва започваше да се интересува от момчета и опитът º се простираше до намирането на някого, с когото да се държи за ръка. Това беше. Едно момче º стигаше.
– Ако се влюбиш, може ли да използваш амулетите само за един мъж?
– Не, разбира се – отговори жената и презрителният º тон обиди момичето. – Кой би обичал един-единствен мъж толкова дълго?
– Значи няма да останеш с татко? – попита Селма.
– Няма. Не мърдай – предупреди я тя, за да закрепи фалшивите мигли върху клепача º. – С майка ти бяхме съученички. Тя и приятелките º ми се подиграваха. Мислеше се за по-добра от мен. Погледни я сега. Животът º е жалък, а аз мога да имам всеки женен мъж, когото пожелая.
Селма усети как по тялото º пролазват тръпки. В този момент Руби º се стори почти опасна. Мразеше безпомощността на майка си. Мразеше и баща си, че всичко му се разминава без последствия. Руби беше по-силна от тях. Тя винаги печелеше.
– Искам да бъда като теб – прошепна Селма с разтреперан глас.
Не разбираше напълно, думите на Руби я объркаха, ала бе усетила.
Жената повдигна брадичката º и приведе лице към нейното.
– Казвайки го, скъпа, ти вече си. – Духна и топлото º дихание облъхна страните на Селма. Нещо се случи. Почувства се различна. – Осем магии. Това е всичко. Отначало изглежда много, но скоро ще проумееш, че трябва да внимаваш. Жените ще ти завиждат. Всеки мъж, изпитал дори капчица привличане към теб, може да бъде твой. Ще водиш вълшебен живот.
Руби си тръгна след четири месеца. Две седмици по-късно Селма получи пакет по пощата – гривна с осем сърчица.
Баща º се върна при майка º. Тя му вгорчи живота. Той продължи да º изневерява. Ала и двамата съзнаваха, че са обречени да останат заедно. Селма сякаш бе надянала шапка-невидимка – толкова обсебени бяха родителите º от омразата си един към друг.
Когато навърши осемнайсет, използва първия амулет да се омъжи за сержант в армията, оженил се преди година за нейна съученичка. Бяха си дошли в града през отпуската му и Селма възневидя това момиче – как се хвалеше, че се освободило от това място, където другите момичета ще изгният, докато тя обикаля света. Селма º показа откъде изгрява слънцето. Видя за пръв път как амулетът изчезва и чувството, че ще получава каквото пожелае, беше вълшебно.
Отначало, заслепена от силата си, се омъжваше глупаво, точно както бе предвидила Руби. Открадна третия си съпруг от сервитьорка в коктейл-бар, която я заля с питие. Следващите отне по по-прагматични подбуди.
Руби обаче бе пропуснала да º обясни две не-ща. Първо, че въздействието на амулетите е преходно. Успяваше да накара всеки семеен мъж, усетил притегателната º сила, да напусне съпругата си и да се ожени за нея, ала не можеше да го на-кара да остане. Пет години беше максимумът, макар посестримите º да мълвяха, че една от тях задържала съпруга си седемнайсет години с един-единствен амулет. Информация се набавяше трудно. Познаваха се инстинктивно, когато пътищата им се пресичаха, ала жените като нея не споделяха охотно тайните си.
