Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- Доктор Уайлд! Разбира се! Как не можах да ви позная!
- Променила съм си прическата.
Той се усмихна.
- За мен е истинско удоволствие да се запознаем.
- За мен също. - Тя разтърси ръката на египтянина. - А това е Еди, моят съпруг.
- Съпруг? - изненада се Бъркли. - Оженили сте се?
- Не се тревожете, не сме очаквали да ни изпратите подарък - рече Еди.
Нина погледна към руините край Сфинкса.
- Чудех се… дали ще е възможно да разгледаме разкопките?
- Съжалявам - отвърна Бъркли през зъби. - Позволено е само за служители.
Нина отново се направи, че не забелязва презрителното му отношение. Вместо това се обърна към Хамди.
- Колко жалко. Не може ли Висшият съвет да направи изключение, доктор Хамди?
Египтянинът се държеше по-учтиво, но не можеше да ѝ помогне.
- Боя се, че не, доктор Уайлд. Щом Залата на летописите бъде отворена и всичко бъде внимателно каталогизирано, тогава може би да, но засега сме длъжни да спазваме стриктно правилата. - Той кимна с глава към пазачите до вратата. - Наскоро имахме проблеми.
- И аз така чух.
Бъркли се намръщи.
- Така ли?
- Да. Някакво момиче на име… Мейси Шариф ли беше? - Тя внимателно наблюдаваше реакциите им. Бъркли изглеждаше раздразнен, че това се разчуло, но Хамди подскочи като ужилен. - Откраднала е нещо от Сфинкса, ако не греша?
- Да. Освен това ме нападна - каза раздразнено Хамди, разтърквайки носа си.
Лицето на Бъркли потъмня.
- Откъде научихте за това? - сопна им се той. - От Лола, нали?
- Всъщност, не - отвърна тя, защитавайки приятелката си. - От самата Мейси.
Онова, което беше ужилило Хамди, накара лицето му да пребледнее.
- Говорили сте с нея? Къде?
- В Ню Йорк - отвърна небрежно тя. - Разказа ми много интересна история за това, което става тук. - Погледът ѝ се втвърди, съсредоточен върху Хамди. - А след онова, което се случи, когато се срещнахме, съм твърде склонна да ѝ повярвам.
- Какво се е случило? - попита Бъркли.
- Нещата станаха малко като във филм на Майкъл Бей - обади се Еди. - Стрелби, преследвания с коли, експлозии - обичайното.
- Каквото и да ви е казала, е лъжа - реагира малко прибързано Хамди.
Нина посочи стената край пътя.
- Има много лесен начин да разберем. Лоугън, ей там има една палатка. Ако надникнеш вътре, мисля, че ще откриеш нещо много интересно.
- Като какво, например?
- Като шахта, която води към втория вход на Залата на летописите. Някой се опитва да те изпревари.
Бъркли се втренчи в нея.
- Пълни глупости - рече най-накрая той.
- Моля? - рече обидено Нина.
- Честно казано, направо си жалка. Морийн ми каза, че си отишла при нея, протестирала си, че отварянето на залата ще бъде предавано по телевизията - сякаш ти не си се възползвала от медиите, когато ти е отървало! Корицата на „Тайм”? Участието във „Вечерното шоу”? - Лицето му се изкриви в презрителна усмивка. - И сега, когато някой друг е в центъра на вниманието, ти просто не можеш да го понесеш, нали?
- Няма нищо общо с мен - изръмжа тя. - Става въпрос за спасяването на археологическо съкровище - и може би изваждането на теб и АСН от неловка ситуация.
Бъркли завъртя очи.
- О, я стига. Ти си тази, която поставя АСН в неловка ситуация. Предполагам, че след всички онези глупости за Райската градина, които натвори миналата година, невероятните безсмислици, които ти е казала Мейси, за да се оправдае, са ти прозвучали много реално.
Нина усещаше, че Еди е готов да удари Бъркли, и протегна ръка, за да го възпре, макар самата тя да се изкушаваше да замахне.
- Нищо не съм „творила” - наклеветиха ме. Но така или иначе не очаквам да ми повярваш. Не си длъжен да ми вярваш и за това. Просто погледни в палатката. Аз ще те изчакам тук, така че ако греша, можеш да ме наречеш „идиотка” в лицето! Какво ще кажеш?
- Това е абсурдно! - изригна Хамди. - Няма никаква шахта, няма никакъв обир.
- Естествено, че ще кажеш така - обади се Еди. - Нали и ти си замесен.
Египтянинът се опули разярено.
- Това е… Това е клевета!
- Има много лесен начин да се докаже, нали? Погледни в палатката!
Хамди хукна към охранителната врата.
- Доктор Бъркли, отказвам да търпя подобни обиди. Ще се видим на разкопките - и съм силно изкушен да заповядам тези двамата да бъдат изхвърлени оттук! - Единият от пазачите вдигна ръка да го спре, очевидно не го познаваше, но другият му каза нещо и той отстъпи назад.
Бъркли поклати глава.
- Знаеш ли, наистина е тъжно да видя колко ниско си паднала, Нина. Не знам дали да те съжалявам, или да ти се присмея!
- В единия случай ще те заболи повече - изръмжа Еди.
Бъркли очевидно се почувства неудобно при не чак толкова прикритата заплаха.
- Винаги съм смятал, че си неуравновесена - изсумтя той, тръгвайки след Хамди. - Май съм бил прав.
- Така ли? Аз пък винаги съм смятала, че си задник, и познай! Също се оказах права! - извика Нина след него. Този път и двамата пазачи се изпъчиха пред него и му попречиха да влезе в комплекса, докато не им показа картата си. Той хвърли последен поглед назад към Нина и тръгна след Хамди.
- Мисля, че мина добре - каза Еди, подсмихвайки се.
Нина беше вбесена.
- Дявол да го вземе! Трябваше само да погледне в палатката и всичко щеше да приключи!
- Е, не може да каже, че не си го предупредила. Както и Ротшилд. Ако наистина ограбят комплекса, точно те ще изглеждат като глупаци.
- Но ако тези момчета имат връзките и ума да организират нещо такова, значи ще успеят да прикрият добре следите си, преди Лоугън да отвори входа. Никой дори няма да заподозре, че вътре е имало нещо друга, което е било ограбено. О, Боже. - Тя погледна изморено към храма на Хафра и видя, че Мейси им ръкомаха нетърпеливо. - Супер, сега пък ни вика.
- Какво стана? - попита Мейси, когато стигнаха до нея.
- Ще погледне ли?
- Познай - отвърна Еди.
- Ще погледне?
- Опитай пак.
- Ох.
- Освен това той ни мрази - добави Нина.
По изражението на Мейси пролича, че тя въобще не беше предвиждала вероятността от провал.
- Но… Няма начин! Какво ще правим сега?
- Какво бихме могли да направим? - попита риторично Нина. - Лоугън няма да ни послуша, Хамди е замесен, а ние не можем да влезем в комплекса, за да намерим сами това нещо.
Мейси порови в джобовете си.
- Аз все още пазя пропуска си - каза тя и извади картата си. - Ако пазачите на входа са нови, няма да ме разпознаят, така че ще мога да вляза.
- И след това какво? Ако хората на Шабан те видят, ще се опитат да те убият. И дори да намериш някакво доказателство, когато се опиташ да му го дадеш, Лоугън ще заповяда да те арестуват.
- Но ние трябва да направим нещо! АСН ще отвори Залата на летописите след по-малко от осемнайсет часа, което означава, че каквото и да правят лошите, те го правят в момента! И това е единственият ни шанс да ги спрем!
- И на мен не ми се иска да ограбят Залата на летописите - каза Нина, - но освен ако не разполагаме със солидно доказателство, което да представим пред египетските власти, не виждам какво друго можем да направим, за да ги спрем!
- Нима просто ей така ще се откажеш? - попита невярващо Мейси. Тя измъкна страниците от списанието и ги размаха пред Нина. - Нима просто ей така си се отказала, когато някой ти е казал, че няма да намериш Атлантида? Нима си се предала, когато никой не е вярвал, че гробницата на Херкулес съществува?
Нина раздразнено дръпна листите от ръката ѝ.
- Речите си от бисквитките с късмети ли ги вземаш? - подигра ѝ се тя. - Просто мисля практично. Не можем да направим нищо, освен ако не намерим начин да влезем в комплекса, което няма как да направим без пропуски - а дори и да успеем, там има петнайсет археолози и цял телевизионен екип, плюс един Бог знае колко пазачи!
- Едва ли стоят вътре през цялото време - допусна Еди. - Ще отварят залата рано сутринта, нали? Което означава, че АСН и телевизионните екипи ще трябва първо да поспят малко. - Той надникна над високата стена. - Правят ли все още онова светлинно шоу, каквото имаше в „Шпионина, който ме обичаше”? - Мейси кимна. - Значи всички ще гледат към Сфинкса, а не встрани…
- Да не ти е хрумнало нещо? - попита Нина.
- Мисля, че знам как да прникнем вътре. - Той се обърна към Мейси. - Но има голяма вероятност да те заловят. Склонна ли си да рискуваш?
Нина го погледна предупредително, но Мейси вече кимаше ентусиазирано.
- Какво трябва да направя?
- Като за начало - да минеш през вратата, без да те арестуват. - Той се обърна назад и погледна към Кайро. - Но първо трябва да напазаруваме.
*
Когато се върнаха, светлинното шоу беше в разгара си.
Еди погледна обления в светлина Сфинкс, след което проследи погледа му към насядалата публика.
- Ха - рече той, забелязвайки осветената табела на сградата, която се намираше отвъд периметъра. - Сфинксът гледа право към „Пица Хът”.
- Ако онзи, който го е построил видеше това, щеше да се побърка - рече Мейси. - Разположението на Сфинкса не е случайно, обърнат е така, че да може да вижда изгрева. А сега денят му започва с пеперони.
