Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- Сега ще разберем. - Нина отвори вратата на кабинката.
Меси беше права: надолу наистина имаше шахта, която се спускаше под платото. Отнякъде се носеше бръмченето на генератор… както и някакъв друг, по-отдалечен звук от електрически уред. Тя се запъти към стълбата, но преди да започне да се спуска по нея, върза косата си на конска опашка.
- Йе, бейби, тя се върна! - каза Еди и се ухили. Мейси също се усмихна, докосвайки собствената си конска опашка, а Нина започна да слиза по стълбата.
7.
Шахтата беше дълбока около шест метра и се спускаше в полегат тунел с каменни стени. Преди да скочи в него, Нина провери дали отдолу не ги чака някой. Пътят на север беше блокиран от струпан пясък, но южният коридор беше разкопан и разкриваше прохода, който не беше използван от хиляди години. На всеки четири-пет метра по тавана бяха закачени крушки, и така до далечината.
По посока на Сфинкса.
Копието на картата, което им беше показала Мейси, беше вярно. Залата на летописите имаше два входа - онзи от източната страна, който екипът на АСН щеше да отвори скоро, и друг, запазен за владетеля. Само заговорниците от Храма на Озирис знаеха за него… а Бъркли не си беше направил труда да провери за други входове. Забързан да свърши всичко преди крайния срок и замаян от предстоящия фурор, той се беше втурнал към биещата на очи цел, без въобще да помисли, че може би има и друга.
Тази грешка щеше да му струва скъпо.
Еди скочи зад нея и подуши въздуха.
- Мирише така, сякаш къртят камъни.
Нина усети лека миризма на опърлено.
- На това ли мирише?
- Да. Веднъж се бях хванал на работа в една каменоделна - използваха електрически резачки, за да изрязват надгробните плочи. Миришеше по същия начин.
- Правил си надгробни плочи? Всеки ден научавам по нещо ново за теб.
Той се усмихна.
- Аз съм пълен със загадки, любов моя.
Мейси скочи от стълбата и се огледа с възхищение.
- О, Боже! Това е страхотно! - Тя изчетка пясъчното покритие на най-близката стена и отдолу се разкри по-тъмният камък. - Розов гранит - най-вероятно донесен от Асуан. Това със сигурност е входът за владетеля. Твърде скъп е, за да се използва и за други.
- Наясно си с нещата - рече Еди.
- Разбира се! - възкликна тя, след което продължи, леко смутена: - Всъщност само с египетските. С останалото не съм чак толкова запозната… Може ли да тръгваме?
- След мен - рече твърдо Еди и мина пред нея. - Не се знае какво има нататък.
След като изминаха близо две трети от тунела, те откриха нещо - бензинов генератор, чиято изпускателна тръба излизаше на повърхността. Тунелът покрай него изглеждаше силно повреден: таванът беше укрепен с яки дървени греди.
- Като че ли всеки момент ще се срути - отбеляза Еди, докато се провираше внимателно под тях.
Нина се вгледа отблизо.
- Може пък вече да е станало - струва ми се, че те са го ремонтирали, за да минат оттук. Сигурно работят от седмици… Какво правиш?
Мейси вдигна фотоапарата си.
- Документирам всичко.
- Не можеш да използваш светкавица тук, може да я видят.
- Наясно съм! Правя клипове. - Тя си поигра с бутоните и засне тавана. Еди и Нина продължиха напред. - Хей, почакайте ме!
Еди стигна до дъното на коридора. Покрити с пясък колони и богато украсени стени бележеха входа към залата. Тук отекващият рев на електрическата резачка се чуваше по-ясно.
Еди надникна в залата. Крушките по тавана бяха заменени от ярки прожектори, монтирани върху триножници, които осветяваха западната половина на голяма правоъгълна зала. Не се виждаше жив човек, но шумът проникваше през отвора в западната стена и се виждаха още прожектори. Той влезе вътре и махна на Нина и Мейси да го последват.
Нина едва сдържаше изумлението си.
- Господи - прошепна тя, оглеждайки двете редици покрити с йероглифи цилиндрични колони по продължение на залата, символите по стените, нишите, които съдържаха затворени глинени контейнери, в които се пазеха папирусите…
Залата на летописите. Доскоро смятана за мит, но вече твърде реална. И Нина беше една от първите, които след хилядолетия бяха влезли тук.
Но не и първата. Различните съвременни артефакти, които се забелязваха тук-там, бяха доказателство за това. Върху една количка, оставена до входа, лежеше големият камък, който някога бе запречвал входа, готов да бъде върнат на предишното си място, щом крадците приключеха работата си. Подът беше покрит с прах и безброй отпечатъци от ботуши.
- О-па - рече Еди, забелязвайки една позната дреха, захвърлена на пейката до входа. - Това съм го виждал.
- Аз също - каза Нина, щом зърна сакото от змийска кожа. Тя се взря в тъмния източен край на стаята. Още колони на дъното бележеха местонахождението на друг вход: онзи, през който щяха да влязат Бъркли и екипът му.
Междувременно Мейси отиде в другия край на стаята, подминавайки бръмчащия компресор и електрическото табло. От тях към малкия проход за съседното помещение бяха опънати захранващи кабели и маркуч. Понечи да мине, но Еди ѝ направи знак да се връща.
- Насам - каза той и отиде до тъмния отвор, който се намираше точно срещу входа на владетеля.
Нина го последва. Извън пространството между входа и съседната осветена камера не се забелязваха почти никакви следи от стъпки. Крадците се интересуваха само от една определена част от Залата на летописите и не обръщаха никакво внимание на останалото.
- Какво има там?
- Египетски дрънкулки. - Нина го погледна саркастично. - Но според мен проходът заобикаля и се връща обратно. В далечината се виждат някакви светлини. - Той извади малко фенерче и плъзна лъча наоколо. Макар и по-малка от предишната, стаята също беше пълна с египетски артефакти, но беше пострадала, най-вероятно от земетресение; едната колона беше пречупена и по пода се въргаляха големи късове.
Еди влезе вътре. Нина тръгна след него, следвана от Мейси с фотоапарат в ръка. Малък, слабо осветен правоъгълник на западната стена показваше входа към четвърта стая; докато се придвижваха към нея, през изхода до северозападния ъгъл забелязаха гърба на едно от осветителните тела. След като влязоха в новата стая, те се промъкнаха покрай стената към прожекторите, които осветяваха няколко стъпала.
Нина надникна иззад триножника. Широката каменна стълба водеше нагоре - тя осъзна с трепет, че това е вътрешността на самия Сфинкс. Стаята в края ѝ беше изсечена право в сърцето на огромната статуя.
През бръмченето на електрическите уреди тя чу гласове.
- Какво правиш? - попита я Еди, когато тя се опита да мине покрай него.
- Искам да видя какво има там.
- Да, а те ще видят теб!
- Не, няма - прожекторите ще ги заслепят. - Той се намръщи, но отстъпи.
Стаята, в която Мейси едва не влезе малко по-рано, се намираше срещу основата на стълбата и в нея имаше още прожектори. От нея излизаше диря прашни отпечатъци от стъпки, която продължаваше по стъпалата. Нина се наведе да види какво има на върха - и откритието доведе до нов приток на адреналин.
Примесен със страх.
В горното помещение се забелязваха няколко фигури и дори без сакото от змийска кожа тя разпозна мъжа от Ню Йорк, когото, както каза Мейси, наричали Кротала. Освен това видя Хамди да разговаря с някой, който се намираше извън полезрението ѝ. Но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от обекта, който обсъждаха.
Той се намираше на тавана - зодиакалната диаграма, звездната карта с диаметър около двайсет метра, чиито съзвездия бяха изсечени в камъка във формата на древни египетски богове. Нина беше виждала и други подобни - имаше една в Лувъра в Париж - но за разлика от тях тази беше оцветена така, както са искали създателите ѝ.
Само че вече не беше цяла. Бяха я разглобили, насекли. На тавана оставаше последният сегмент с груба триъгълна форма, която започваше от южния край на тавана и леко подминаваше центъра. Тя ясно виждаше външните очертания на кръга; камъкът беше издълбан и парчетата бяха точно и внимателно изрязани от тавана. Един мъж с предпазни очила, маска на лицето и защитни слушалки режеше с циркуляр последното парче.
Друг мъж с маска също работеше по тавана, но с много по-обикновени инструменти - чук и длето. Нина го погледна озадачено, преди да осъзнае какво прави: изсичаше вдлъбнатини в идеално гладката повърхност, останала след циркуляра. Единственото, което трябваше да направи, за да премахне всякакви следи, че зодиакалната диаграма се е намирала тук, беше да направи гладкия кръг неравен и груб, за да не се различава от останалия таван. При всичките останали съкровища в Залата на летописите никой нямаше да обърне внимание на обезцветяването на някакъв таван. Тя оцени гениалността на операцията… макар да бе ужасена от нея.
Мъжът, с когото говореше Хамди, пристъпи в светлината. Тя го разпозна от снимката му.
Себак Шабан.
Освен това установи, че Мейси съвсем не бе преувеличила, описвайки белега на лицето му, който покриваше цялата дясна половина от горната устна до месестата част на ухото му. Не можа да не потръпне при мисълта за болката, която сигурно е изпитал.
