Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Ротшилд отвърна с леден глас:
- Нина, наистина нямам време да слушам параноични-те ти конспиративни теории. Не ми се обаждай повече.
- Поне погледни снимките. Ще ти ги изпратя…
- Не си прави труда. - Ротшилд прекъсна разговора.
- По дяволите! - промърмори Нина. Въпреки това изпрати снимките на електронната ѝ поща, след което отново се обади на Лола.
- Предполагам, че разговорът не е минал добре - каза Лола. - Професор Ротшилд току-що ми каза никога повече да не я свързвам с теб.
- Да, предположих, че така ще стане. Виж, току-що ѝ изпратих един имейл с няколко прикачени снимки - най-вероятно ще го изтрие без изобщо да ги погледне, но аз ще ги изпратя и на теб. Можеш ли да ги разпечаташ и да ги оставиш в нейната поща? Наистина е важно тя поне да ги погледне.
- Ще видя какво мога да направя. Хей, видя ли какво стана снощи на Таймс Скуеър?
- Може и да съм чула нещо - отвърна безучастно Нина. - Чао, Лола. - Тя изпрати копие от писмото на Лола, след което се отпусна на стола си. - Боже, чувствам се толкова безсилна. Ако все още работех в АСН, щях за нула време да накарам някой да ги погледне.
- Сигурно можете да направите още нещо - възрази Мейси. - Ако тези мъже се доберат до зодиака, ще разберат как да стигнат до пирамидата на Озирис и ще я оберат - и никой друг няма да разбере, че те са го направили. Тя ще бъде изгубена завинаги! Това ли искате?
- Разбира се, че не - сопна ѝ се Нина. - Но няма какво повече да направя по въпроса! Освен ако не отидем в Египет и не ги хванем на местопрестъплението… - Гласът ѝ секна изведнъж.
Еди познаваше това изражение.
- Не - рече той с предупредителен тон.
- Бихме могли да отидем в Египет.
- Не, не можем.
- Да, можем.
- Нямаме визи.
- Визите ни на представители на ООН все още са валидни.
- Нямаме пари, по дяволите!
- Имаме кредитни карти!
- Които са почти изпразнени!
- Аз имам кредитна карта - обади се Мейси. - Аз ще платя.
Нина изгледа недоверчиво деветнайсетгодишното момиче.
- Сериозно ли говориш?
- Разбира се! Имам огромен кредит!
- Сигурно е много хубаво - промърмори Еди.
Нина продължаваше да се колебае.
- Не знам колко струва полетът до Египет, но няма да е много евтин. Сами ще се оправим.
Той направи гримаса.
- Да бе, ако продадем някой друг бъбрек.
- Няма проблем, мога да си го позволя - каза Мейси. - Е, мама и татко могат, но все тая. Баща ми е пластичен хирург, а майка ми е психиатър, богати са. Така или иначе покриват всичките ми разходи.
- Чакай малко - каза Нина. - Мейси, ти разказа ли за всичко това на родителите си?
Момичето я погледна смутено.
- Всъщност, не. Те дори не знаят, че съм се върнала в Щатите.
Нина я погледна ужасена.
- O, Боже! Как така не си им казала?
- Опитвам се да ги предпазя! Онзи, белязания, каза, че ще изпрати хора да наблюдават дома ми и да подслушват телефоните, за да ме намерят. Ако мама и татко не знаят, че нещо се е объркало, те няма да се притесняват и няма да ме издадат.
- Е, сега вече знаят, че нещо не е наред - каза ѝ Нина. - Дори АСН да не са им казали, че си загазила - което е малко вероятно, - аз трябваше да кажа на полицията, че си била с мен снощи. Те са взели телефона на родителите ти от АСН и са им се обадили.
Мейси пребледня.
- О! Аз… не се сетих за това.
Нина кимна към телефона.
- Обади им се веднага. Кажи им, че си добре.
Момичето вдигна телефона и набра номера.
- Мамо, здравей. Мамо? Мамо, успокой се, добре съм. Да, добре съм, наистина! А, от АСН са се обадили, така ли? - Тя направи физиономия. - Не, въобще не стана така, лъжат! - Тя изсумтя нетърпеливо. - Мамо! Не, не мога да се прибера, не още. Ще си дойда при първа възможност, но има нещо, което трябва да направя първо, много е важно. После ще ви разказвам. А, и ако смяташ, че някой ви следи, обади се в полицията, става ли?
Реакцията беше толкова истерично-гръмогласна, че дори Нина и Еди я чуха.
- Боже, мамо! Виж какво, наистина съм добре. Пак ще ти се обадя, чуваш ли? Кажи на всички, че ги обичам. Мамо. Мамо! Казах, че ще се обадя. Чао. Чао.
Мейси остави телефона с изнервено и отчаяно изражение на лицето.
- Родители! Господи! Понякога са толкова досадни! - После изведнъж се обърна към Нина и я погледна извинително. - Ох, извинявай!
Нина я погледна объркана.
- За какво?
- В статията в „Тайм” пишеше, че родителите ти са починали, когато си била на моята възраст, затова не искам да си мислиш, че говоря за всички родители. Сигурна съм, че твоите са били страхотни. Извинявай. - Тя отиде и седна пред лаптопа.
- Ъ-ъ-ъ… добре - отвърна слисаната Нина.
- Съобразителна е, а? - прошепна Еди.
- Да. Двамата ще си паснете идеално.
- Пфу!
- Така - каза Мейси, обръщайки се към тях, - полети до Египет. Каква храна предпочитате, вегетарианска или редовна?
6.
ГИЗА
- Хей, ама тях не ги ли размазаха Трансформърите? - пошегува се Еди.
- Повече няма да ти позволявам да пускаш вкъщи този филм - промърмори Нина, докато се възхищаваше на трите огромни монумента, които се появиха пред тях. Великата пирамида в Гиза беше единственото оцеляло от Седемте чудеса на древния свят, останалите бяха съсипани от времето и конфликтите, избухнали преди хилядолетия. Една от причините за издръжливостта ѝ беше размерът; макар пирамидата на Хуфу и съседните ѝ, малко по-ниската на Хефрен и значително по-малката - но въпреки това впечатляваща - на Микерин, отдавна да бяха изгубили белите си варовикови покрития, колосалните им, изградени от пясъчник и гранит сърцевини си оставаха непокътнати след повече от четири хиляди и петстотин години.
Мейси не беше чак толкова впечатлена. Прибрала косата си под бейзболна шапка и сложила големи слънчеви очила, тя нетърпеливо заби крак в пясъка.
- Вече съм виждала пирамидите. Нали всеки ден бях тук. Защо не разговаряхте с доктор Бъркли?
- Отчасти, защото още не се е появил. - От страх, че може да бъде разпозната, Мейси не беше придружила Нина и Еди до Сфинкса, където те неуспешно се бяха опитали да убедят екипа на АСН да им даде достъп. - Снима се в някакво телевизионно предаване в Кайро, разказва за разкопките. Ще се върне чак след няколко часа. И отчасти, защото… добре де, не съм бил толкова път до Египет и да не видя пирамидите!
Те тръгнаха по пътя, който минаваше от северната страна на статуята. Еди погледна над стената надолу към разкопките.
- Това там долу шахтата ли е?
Мейси застана до него.
- Да. В онази палатка - посочи тя с пръст.
Той си отбеляза на ум местоположението ѝ, както и охраната, която се оказа доста по-сериозна, отколкото я беше представила Мейси. Пазеха я двама униформени, които не бяха от туристическата полиция, а най-вероятно от частна охранителна фирма.
Мейси погледна към Сфинкса.
- Сложили са повече пазачи отпреди.
- Постарали са се никой да не си пъха носа в разкопките им - каза Еди. - Което може да се окаже от полза.
- Как така?
- Ако са довели нови пазачи, има голям шанс да не те разпознаят. - Той прокара пръсти по долната страна на каменната плоча, която беше поставена върху стената, сякаш да провери теглото ѝ.
- Откри ли нещо? - попита Нина.
- Просто си правя планове за по-късно. Какво, ще отидем ли да поразгледаме пирамидите?
Великата пирамида се намираше само на около четиристотин метра от Сфинкса, но всъщност трябваше да изминат два пъти по-дълго разстояние, за да стигнат до входа откъм север, защото всяка от страните на пирамидата имаше дължина над 220 метра. Самият вход, пред който вече се виеше опашка от няколко десетки души, се затваряше с портал, охраняван от туристическата полиция. Достъпът до вътрешността на пирамидата се разрешаваше само два пъти дневно. Макар и уморена от единайсетчасовия полет от Ню Йорк, Нина бе настояла да отидат веднага, за да могат да си купят билети в момента, в който касата заработи.
Щом крилата на портала се разтвориха, Еди блокира дискретно, но твърдо достъпа до входа, позволявайки на Нина и Мейси да влязат първи.
- По-стръмно е, отколкото изглежда на снимките - отбеляза Нина. Тесният коридор с гладки стени се спускаше към сърцето на пирамидата под наклон от почти трийсет градуса и таванът беше смущаващо нисък.
Еди ги настигна, промушвайки се пред раздразнените туристи на входа.
- Боже, колко е тясно - оплака се той. - Сигурно фараоните са имали малки задници. Накъде води това нещо?
- Има два маршрута - отвърна Мейси. - Ако продължиш да вървиш напред, ще се озовеш в самата погребална зала, но там е доста скучно, нищо не са оставили. Решили са да използват друга зала, докато не построят пирамидата.
- Архитектите сигурно са откачили - рече Еди и се ухили. - Направо мога да си го представя: „Какво иска този? Завършили сме го почти до половината! Проклети клиенти!”.
След около осемнайсет метра коридорът се разделяше, единото му разклонение продължаваше надолу, а другото, с още по-нисък таван, започваше да се изкачва нагоре под също толкова стръмен ъгъл. Макар че искаше да разгледа целия комплекс, Нина реши да послуша Мейси и да тръгне по втория коридор. Дори толкова рано сутринта въздухът в тунелите беше горещ и задушаващ. Мускулите на краката ѝ се възмутиха от стръмния под, но тя продължи да се изкачва, приведена.
