Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Мейси продължи да чете.
- Гробницата на Озирис, безсмъртният бог-цар, пазителят на… на свещения хляб на живота.
- Не ще да е безсмъртен, щом се намира в гробница - възрази Еди.
- Сложно е за обяснение - рече Мейси. - Бил е убит, като са го затворили в ковчег, след това възкръснал, отново го убили, станал безсмъртен, но никога не успял да се върне в света на живите… нещо като древна сапунена опера.
- Само че е нещо повече от това - обади се язвително Нина. - Митологията на Озирис стои в основата на цялата египетска религия. Но този текст казва ли ни как да намерим пирамидата, използвайки зодиакалната диаграма?
Мейси огледа останалата част от папируса.
- Не. Предполагам, че това е трябвало да се знае от жреците. Но със сигурност пише, че диаграмата представлява карта за гробницата.
Еди се наведе към екрана.
- Значи, ако тази пирамида съществува, онова, което е вътре, си заслужава взривяването на Таймс скуеър? За съкровището на Тутанкамон ли става въпрос?
- За нещо повече - отвърна Мейси. - Озирис е вдъхновявал всички останали фараони - той е най-великият египетски цар на всички времена. Макар че всички останали вярвали, че след като умрат, ще станат богове, никой от тях не се е осмелил да го засенчи, защото всъщност той решава кой от тях заслужава да премине в отвъдния живот.
- Значи всички египетски съкровища, които са били открити досега - каза Нина замислено, - не могат да се мерят с онова, което се намира в гробницата на Озирис. И като се има предвид колко невероятни са били някои от останалите открития…
Еди се облегна назад.
- Тогава ето ти и мотивът. Пари. Много, много пари. - Той посочи към екрана. - Влез в интернет; мисля, че трябва да хвърлим един поглед на този Храм на Озирис.
Мейси отвори браузъра и написа адреса на търсачкатаQexia.
- Не ползваш ли Гугъл? - попита Еди.
- Тази е по-яка - отвърна момичето, вписвайки в полето за търсене „Храм на Озирис”. Появи се „облак” от резултати, най-близкият се намираше в центъра, изписан с големи букви. Тя кликна върху връзката и тя ги отведе на уебстраницата на култа. През тях изникна стилизиран портрет на Халид Озир, който стоеше пред нещо, приличащо на голяма пирамида от черно стъкло, и им се усмихваше.
- Този го видях онзи ден! - каза Еди. - Бил е голяма кинозвезда в Египет.
Нина прочете биографията му.
- След това решил да се обърне към религията. Но предполагам, че егото му е било твърде голямо, за да стане нечий последовател - и си създал своя собствена. - Според биографията му Озир беше основал Храма на Озирис петнайсет години по-рано; сега щабът на организацията му бе в Швейцария и имаше клонове в над петдесет държави.
- Прилича ми на печалбар - каза Еди, докато Мейси прехвърляше страниците. Голяма част от уебсайта беше посветена на продажбата на религиозни стоки и обясняването на вярванията на култа.
Мейси изсумтя саркастично, прочитайки един от подразделите.
- Какво? Това дори не е вярно! Озирис не е бил безсмъртен, преди да умре - случило се е чак след като е влязъл в Подземния свят.
Нина прегледа останалата част от текста.
- Ха. За култ, основан на мита за Озирис, като че ли не се вълнува особено от останалите приети варианти на тези митове. Май този Озир умишлено пренебрегва всичко, противоречащо на онова, което иска да каже.
- Да продаде - поправи я Еди, докато отваряше поредната страница, приличаща повече на каталог, отколкото на катехизис. - Погледнете тук! Диети, системи упражнения, витамини… ще ви помогнат да живеете по-дълго, да, но той е лепнал снимка на пирамидата върху всичко и иска пет пъти повече пари, отколкото ще ви вземат в супермаркета, и на всичкото отгоре изсипва върху вас тонове религиозни бръщолевения, докато ги давате.
- Не са просто „бръщолевения”, Еди - смъмри го Нина. - Днес хората може и да не им вярват, но те са били в основата на една цивилизация, просъществувала повече от три хиляди години.
- Може би, но този Озир си я измисля в движение. Всъщност това е характерно за всички култове.
Междувременно Мейси намери друга страница: водачите на Храма на Озирис. Озир заемаше основното място на върха, под неговата снимка имаше друга, по-малка черно-бяла фотография на друг мъж с подобни черти.
- Себак Шабан - прочете Нина. - Приличат си много, може би са братя.
- Да, и аз така си помислих - каза Еди, спомняйки си, че ги е видял заедно два дни по-рано. - Защо имат различни фамилии?
- Пфу! - рече Мейси презрително. - Озирис, Озир? Това е като сценичен псевдоним. - Еди я изгледа свирепо, но тя не го забеляза. - Да, здравата са поработили с фотошопа. - Снимката на Шабан показваше левия му профил, но онази част от долната устна, която в действителност беше обезобразена, тук изглеждаше напълно нормална.
Нина се облегна назад.
- И ти си съвсем сигурна, че той стои зад всичко, което се твори при Сфинкса?
- Абсолютно. Той беше.
- И мъжът от снощи работи за него? - Мейси кимна. - Добре, това означава, че тези хора ще направят всичко възможно, за да се погрижат да не го разкажеш на никого.
- Какво ще правим тогава? - попита Мейси.
- Ще разкажем на някого - обади се Еди. – Пфу!
Тя се нацупи.
- Опитах. Никой в Египет не искаше да ме изслуша. Когато се обадих по телефона на доктор Бъркли, той просто ме посъветва да съобщя в полицията.
- Как успя да се измъкнеш от Египет, след като полицията те е търсела? - попита Нина.
- През Йордания. Чух го да нарежда - тя кимна към Шабан - да наблюдават летищата, за да не мога да се измъкна оттам. Но аз имах малко пари, паспортът ми беше в мен, така че щом се върнах в Кайро, хванах автобуса за един малък град на източното крайбрежие и убедих един мъж да ме откара с лодката си в Йордания. След това хванах друг автобус за Аман, долетях в Америка и ето ме тук!
Нина си помисли, че Мейси е доста по-изобретателна, отколкото изглежда. Дори Еди изглеждаше впечатлен от успешния ѝ опит да надхитри властите.
- И тогава измежду всички, към които можеше да се обърнеш, ти избра точно мен.
- Защото знаех, че можете да ми помогнете. Както и стана. Ако не ме бяхте спасили, онзи мъж щеше да ме убие. Така че благодаря!
- Няма проблем - отвърна Нина. Еди изсумтя саркастично. - Но сега вече си в безопасност… - Той не беше усетил кога е преминал на “ти”.
- Надявам се - вметна Мейси, поглеждайки страхливо към вратата.
- Мисля, че след снощния малък провал, преследвачите ти ще се постараят да се махнат колкото се може по-далеч от Ню Йорк. Но тъй като се надяваме, че сега си в безопасност и разполагаме със снимките, вече можем да кажем на АСН какво се е случило. - Тя погледна неуверено Еди. - Ако Морийн Ротшилд се съгласи да разговаря с мен.
*
Лесно успя да убеди Лола да каже на Ротшилд, че Нина я търси. По-трудното беше да накарат Родшилд да се обади. След три неуспешни опита, при всеки един от които Нина казваше на Лола да предава все по-невероятни молби, най-накрая възрастната жена възмутено вдигна телефона.
- Дано да е нещо наистина интересно, Нина - сопна ѝ се тя. - След снощните ти подвизи съм наистина изненадана, че не ми се обаждаш от затвора. От онова, което видях по новините, разбирам, че има двама мъртви, няколко ранени, мащабни щети и половината град е потънал в хаос. Просто поредният ден в живота ти, нали?
Нина преглътна един парлив отговор, насилвайки се да се държи дипломатично.
- Морийн, това е много важно. Става въпрос за разкопките на Сфинкса.
- Какво за тях?
- Някой се опитва да ограби Залата на летописите, преди Лоугън да я отвори.
Настъпи моментно мълчание, след което се чу недоверчивото, раздразнено „какво?” на Морийн.
- Култът “Храм на Озирис” стои зад всичко това. Те са използвали четвъртия от свитъците от Газа, който не са дали на АСН, за да открият втория вход. В момента дори го разкопават!
Отново мълчание. След това се разнесе презрителен смях.
- Нина, благодаря за това, че потвърди теорията ми - ти наистина си се побъркала! Мислех си, че твърденията ти за откриването на Райската градина са достатъчно възмутителни, но това? Защо им е на Храма на Озирис да извършват паралелни разкопки, след като вече ни помагат при първите?
- Защо не попитате тях? - изръмжа Нина. - Но аз разполагам със снимка на четвъртия свитък, както и с плана на тунела.
- И откъде се сдоби с тези снимки? От онези сайтове, които твърдят, че в египетските йероглифи са закодирани летящи чинии?
- Не, от Мейси Шариф.
- Мейси Шариф? Стажантката ли имаш предвид?
- Точно така.
- Стажантката, издирвана от Египетската полиция за нападение и кражба на антики?
Нина погледна Мейси, която я наблюдаваше напрегнато.
- Мисля, че е била натопена. Причината за снощните събития е, че те се опитаха да я убият, за да не каже на никого какво е открила.
Ротшилд отвърна с леден глас:
- Нина, наистина нямам време да слушам параноични-те ти конспиративни теории. Не ми се обаждай повече.
