Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1
— Не повече от осем часа. — Той отвори уста да продължи и след това пак я затвори.
— Какво? — не повярвах аз.
Сим въздъхна.
— Може да има някои странични ефекти. Това е липиден разтвор, така че ще остане в тялото ти известно време. Периодично може да получаваш малки повторни пристъпи, предизвикани от стрес, силни емоции, упражнения… — Той ме погледна извинително. — Те ще са като малки отгласи от онова, което изпитваш сега.
— По-късно ще се безпокоя за това — казах аз и протегнах ръка. — Дай ми твоята плочка. Ще взема твоята дата.
— Вече минах — разтвори безпомощно ръце той.
— В името на гърдите и зъбите на Техлу! — изругах аз. — Добре. Отиди да намериш Фела.
— Не. Не, не и не. Това е „десет“. — Той размаха ръце пред себе си.
— Не за това — засмях се аз. — Тя има късен жребий за сендлинг.
— Мислиш ли, че ще се размени с теб?
— Вече ми предложи.
— Ще отида да я потърся. — Сим се изправи на крака.
— Ще остана тук.
Сим кимна ентусиазирано и нервно огледа стаята.
— Вероятно така е най-безопасно, ако не направиш нещо, докато ме няма — каза той, като отвори вратата. — Недей да правиш каквото и да е, преди да се върна.
* * *
Нямаше го само пет минути и вероятно беше добре, че се оказа само толкова.
На вратата се почука.
— Аз съм — чу се през дървото гласът на Сим. — Всичко наред ли е там вътре?
— Знаеш ли кое е странното? — отвърнах му през вратата. — Опитах се да се сетя за нещо забавно, което да правя, докато те няма, но така и не успях. — Огледах стаята. — Това означава, че корените на доброто настроение се крият в социалните нарушения. Аз не мога да извърша такова нарушение, защото не мога да реша кое е неприемливо. Всичко ми изглежда еднакво.
— Може и да си прав — съгласи се той и след това попита: — Е, направи ли нещо?
— Не — отвърнах аз. — Реших да бъда добър. Намери ли Фела?
— Да. Тя е тук. Но преди да влезе, трябва да ми обещаеш, че няма да правиш каквото и да е, без първо да ме попиташ. Съгласен ли си?
— Съгласен — засмях се аз. — Само не ме карай да правя глупави неща пред нея.
— Обещавам — рече Сим. — Защо първо не седнеш? Просто за всеки случай.
— Вече съм седнал — отвърнах аз.
Сим отвори вратата. Видях Фела, която надничаше през рамото му.
— Здравей, Фела — поздравих я аз. — Налага се да си разменим датите.
— Първо — намеси се Сим, — трябва отново да си облечеш ризата. Това е горе-долу „две“.
— О — отвърнах аз, — съжалявам. Беше ми горещо.
— Можеше да отвориш прозореца.
— Помислих си, че може би е добре да огранича взаимодействието си с външни предмети — обясних аз.
— Всъщност това е наистина добра идея — повдигна вежди Сим. — В този случай май не бях прав в преценката си.
— Ау — чух гласа на Фела от коридора, — той сериозно ли говори?
— Напълно сериозно — отвърна Сим. — Ако трябва да съм честен, не мисля, че за теб е безопасно да влезеш вътре.
Сложих си ризата.
— Облечен съм — извиках аз. — Даже ще си седна на ръцете, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре.
Наистина пъхнах ръце под краката си.
Сим пусна Фела вътре и затвори вратата след нея.
— Фела, ти си просто прекрасна — възхитих се аз. — Бих ти дал всички пари в кесията си само да те погледам гола за две минути. Бих ти дал всичко, което притежавам. С изключение на лютнята си.
Трудно беше да се каже кой от двамата се изчерви повече. Мисля, че беше Сим.
— Май не трябваше да казвам това, нали? — попитах аз.
— Не — отвърна Сим. — Това е някъде към „пет“.
— Но в това няма никакъв смисъл — удивих се аз. — На картините жените са нарисувани голи. Хората купуват картините, нали? А жените позират за тях.
— Така е — кимна Сим. — Но все пак просто стой неподвижно за момент, без да правиш и да казваш каквото и да било. Съгласен ли си?
Кимнах утвърдително в отговор.
— Нещо не мога да повярвам във всичко това — намеси се Фела, а руменината вече изчезваше от страните й. — Не мога да не си помисля, че двамата си правите някаква хитра шега с мен.
— Ще ми се да беше така — призна Симон. — Това нещо е ужасно опасно.
— Как може да си спомня голите картини, но не и това, че не бива да сваля ризата си пред други хора? — попита тя Сим, без да ме изпуска от поглед.
— Просто не ми изглеждаше особено важно — обясних аз. — Свалих си ризата и когато ме биха с камшик. Беше на обществено място. Струва ми се странно това да се смята за нередно.
— Знаеш ли какво би се случило, ако се опиташ да намушкаш Амброуз с нож? — попита Симон.
Замислих се за секунда. Беше като да се мъчиш да си спомниш какво си ял за закуска преди месец.
— Предполагам, че ще ме съдят — бавно отвърнах аз, — а хората ще ме почерпят с питиета.
Фела прикри устата си с ръка, за да сподави смеха си.
— А какво ще кажеш за това? — попита ме Симон. — Кое е по-лошо — да откраднеш пай или да убиеш Амброуз?
Замислих се съсредоточено за момент.
— Пай с месо или плодов пай?
— Ау — възкликна Фела, притаила дъх. — Това е… — Тя поклати глава. — Направо ме побиват тръпки.
— Това е ужасяваща алхимична формула — кимна Симон. — Тя е разновидност на успокоително, наречено „топка от сливи“. Дори не е необходимо да го поемаш през устата. Поглъща се направо от кожата.
— Откъде знаеш толкова много за него? — Фела погледна към Сим.
— Мандраг преподава за него във всичките си занятия по алхимия — леко се усмихна той. — Вече съм чувал тази история десетина пъти. Това е любимият му пример за злоупотреба с алхимията. Един алхимик използвал тази формула, за да съсипе живота на няколко правителствени чиновници в Атур преди около петдесет години. Хванали го само защото някаква графиня се развилняла по време на сватбено тържество, убила десетина човека и… — Сим не довърши и поклати глава. — Както и да е. Било ужасно. Толкова ужасно, че любовницата на алхимика го предала на стражите.
— Надявам се, че си е получил заслуженото.
— Дори и малко повече от това — мрачно отвърна Сим. — Въпросът е, че формулата действа малко различно на отделните хора. Тя не просто премахва задръжките им, а усилва и емоциите. Освобождава скритите им желания в комбинация с някакъв странен вид селективна памет, която почти наподобява морална амнезия.
— Не се чувствам зле — намесих се аз. — Всъщност се чувствам доста добре. Но се безпокоя за приемните изпити.
— Виждаш ли? — посочи ме Сим на Фела. — Спомня си за приемните изпити. Те са важни за него. Но всички останали неща просто са… изчезнали.
— Няма ли лек? — загрижено попита Фела. — Не трябва ли да го заведем в Медика?
— Не мисля. — Симон изглеждаше неспокоен. — Може се опитат да му дадат очистително, но тук не става дума просто за наркотик, който влияе върху тялото. Алхимията не работи по този начин. Той е под въздействието на принципите за освобождаването от обвързване. Тях не можеш да ги изкараш от организма му така лесно, както да речем живака или офалума.
— Очистителното не ми звучи много забавно — обадих се аз. — Ако моят глас изобщо има някакво значение.
— А има и вероятност да помислят, че се е побъркал заради напрежението от приемните изпити — обясни Сим на Фела. — Това се случва всеки семестър на няколко студенти. Ще го набутат в Убежището, докато не са сигурни…
Скочих на крака и стиснах ръце в юмруци.
— По-скоро бих се оставил да бъда разкъсан на парчета в ада, отколкото да им позволя да ме набутат в Убежището — извиках разярено аз. — Дори и за един час. Дори и за една минута.
Сим пребледня и отстъпи крачка назад с вдигнати отбранително ръце, обърнати с дланите към мен. Но гласът му беше твърд и спокоен:
— Квоте, казвам ти го три пъти, спри!
Спрях. Фела ме наблюдаваше с широко отворени и уплашени очи.
— Квоте — продължи все така твърдо Симон, — казвам ти го три пъти, седни!
Седнах.
Застанала зад него, Фела погледна Симон изненадано.
— Благодаря ти — любезно рече Симон и свали ръцете си.
— Съгласен съм. Медика не е най-подходящото място за теб. Можем да се справим и тук.
— И на мен това ми звучи по-добре — съгласих се аз.
— Дори и нещата да минат гладко в Медика — добави Симон, — предполагам, че ще си по-склонен от обичайното да казваш каквото мислиш — усмихна ми се кисело той. — Тайните са крайъгълните камъни на цивилизацията, а аз знам, че твоите са малко повече от тези на обикновените хора.
— Не мисля, че имам някакви тайни — възпротивих се аз.
Сим и Фела избухнаха едновременно в смях.
— Страхувам се, че ти току-що потвърди думите му — отбеляза Фела. — Аз самата знам, че имаш поне няколко тайни.
— Аз също — присъедини се Сим.
— Ти си моят компас — свих рамене аз.
След това се усмихнах на Фела и извадих кесията си.
Сим поклати глава.
— Не, не и не. Вече ти го казах. Да я видиш гола би било най-лошото нещо за теб в момента.
