Мег Лоузи - Децата на новото време
От вселенска гледна точка всички събития — минали, настоящи и бъдещи — се случват по едно и също време. Части от нас преживяват миналите ни прераждания или живеят в други галактики или равнища на реалността, докато други се тревожат за изплащането на ипотеката или за това какво ще се случи утре. Други части вече живеят в утрешния ден!
Многоизмерните аспекти на човека се образуват по същия начин. Всеки негов аспект представлява хармонизирана група от честоти, които леко се различават на всяко следващо равнище (вж. фигура 6). Взети заедно, аспектите представляват неговата същност — енергийно, хармонично или по отношение на всичко останало в творението. Човекът наподобява гигантска музикална струна, която възпроизвежда един след друг тоновете (аспектите), създавайки вибрации, които го правят уникален до такава степен, че той заема лично свое място в тъканта на творението. Когато сме хармонизирани в контекста на творението, ние представляваме неделима, допринасяща част от всичко съществуващо. Уникалният хармоничен облик на всеки от нас определя начина, по който ще функционираме, ще изглеждаме и ще се проявяваме като същества — независимо дали на Земята, в друго време, на друго място или дори на друга планета. Понякога нашият хармоничен облик дори диктува преживяванията ни. В известен смисъл всеки от нас е сам по себе си цяло «семейство от души» — сега обаче няма да се разпростирам повече по тази тема, тъй като тя е достатъчна, за да се напише още една книга!
Когато аспектите ни не са хармонично подредени, могат да възникнат много проблеми. Например ако един аспект живее в равнище на реалността отвъд третото измерение и не е в съзвучие или е с нарушена хармония, може да имаме чувство за откъснатост, за липса на здрава основа, да ни е трудно да се съсредоточаваме или да взимаме решения и изобщо, да се чувстваме някак разпилени. Ефектът върху нас зависи от степента на дисхармония и емоциите или събитията, които са причината за нея (вж. фигура 7).
Когато някои аспекти заприличат твърде много едни на други, това също нарушава функциите им. Понякога някои аспекти имат толкова сходни видове преживявания, че техните честоти естествено се сливат. Тогава всички аспекти обикновено се «прехармонизират» заедно с този, който се е променил. Ако преживяването, предизвикало прехармонизацията, е положително, честотите на всички аспекти обикновено повишават вибрацията си и всички равнища функционират добре заедно.
Има и случаи, когато един или повече аспекти се откъсват от хармоничната структура. Това най-често става в периоди на сериозни травми или ситуации, в които човек не е в състояние да се справи със случващото се. Понякога е резултат от физическо или емоционално насилие или когато човек стане жертва на нещо. При липса на умения за справяне със ситуацията жертвата трупа чувствата в себе си в малки подредени чекмеджета, с което ги «заключва» енергийно.
Сетне някои от тези енергийни сектори се откъсват от главната енергийна система и престават да си съдействат хармонично с другите аспекти. При такова раздробяване се получават празнини в хармоничната организация. Също като стълба с липсващи греди — ако иска да я изкачи, човек трябва да протяга крак много нависоко, за да стъпи на здрава греда. В такива случаи нашите аспекти започват да общуват помежду си по подобен начин; след известно време функциониращите аспекти намаляват опитите да търсят връзка с изолираните и дори напълно ги прескачат. И тъй като част от «стълбата» е недостъпна, пълноценната комуникация между аспектите е невъзможна.
При наличие на раздробяване земното проявление (човекът) започва да показва признаци на нарушени функции — става нерешителен и неспособен да се съсредоточи, а настроенията му се мятат от една крайност в друга. Понякога физическата му енергия прави същото. Човекът се чувства заседнал, сякаш движение напред не съществува, и понякога дори безпомощен, сякаш му липсва пътна карта, по която да се ориентира. Когато сме раздробени, е факт, че част от пътната ни карта липсва. Единственият начин да я възстановим е да открием липсващите или своеволни аспекти и да ги привлечем обратно в хармонията на цялото. От етерна гледна точка това прилича на руска матрьошка. Привличайки обратно аспектите, ние в основни линии ги прехармонизираме в нова функционална единица. Понякога този процес се нарича «поправяне на душата», сякаш липсващите аспекти са откъснали се от душата парчета.
Успоредни аспекти се получават, когато два различни аспекта на един и същи човек постигнат почти еднаква хармонизация в различно време и на различно място. Успоредните аспекти са многоизмерни, и все пак честотите им са толкова сходни, че всеки осъзнава другия. Представете си да живеете два живота едновременно и да сте в съзнание и за двата! Това е почти все едно в едно тяло да живеят двама души (вж, фигура 8). Успоредните аспекти могат много да допринесат за интелекта, съзнателната памет, интуицията, екстрасензорните възприятия и многоизмерното съзнание. Могат да допринесат да си спомним предишни свои прераждания. А ако говорим за дълбочина на характера, едно дете с успоредни аспекти винаги ще е пълно с изненади!
Наличието на успоредни аспекти обаче може да допринесе за нарушение на физическите функции. Във Вселената има закон, който очевидно гласи, че не може да съществуват два еднакви набора честоти по едно и също време в творението, така че когато честотите на два аспекта се доближат прекалено, единият от двата се разпада. Този разпад се случва най-късно на физическо равнище, тъй като физическото ни тяло е с по-голяма плътност от която и да било част от цялостната ни структура и следователно реагира най-бавно на промени в енергийната система. Кои биологични системи ще бъдат засегнати зависи от това къде се намира хармоничното дублиране.
При наличие на успоредни аспекти се наблюдават интересни явления. Нито един от двата аспекта не може да функционира нормално. Съгласно законите на Вселената единият трябва да доминира над другия. Аспектът, който в повечето случаи не се намира в третото измерение, съществува под формата на съзнание, което е винаги присъстващо и живее чрез триизмерното тяло. Триизмерното тяло и съзнание са способни свободно да преживяват същите неща като успоредния аспект. В основни линии, това са две съзнания в един и същи човек.
Установила съм, че някои подгрупи от Звездните и Кристалните деца имат успоредни аспекти, които са до един от междугалактически произход. (Всички деца, които познавам и се вместват в тази категория, са между 10 и 12 години, но най-много са на 11). С други думи, аспект, който преди е живял на друга планета — често в паралелна вселена или на друго място и в друго време, — е толкова сходно хармонизиран със земния, че се получава сблъсък между двата. Тъй като е много по-напред в еволюцията и е в състояние да използва съзнанието си така, че да управлява реалността, междугалактическият аспект обикновено се хармонизира така, че да може да функционира заедно с триизмерния. Най-често го прави, за да оцелее.
Децата с успоредни аспекти в повечето случаи се с тежки физически недъзи. Тези недъзи са различни, но има известно сходство в преживяванията на тези малчугани и техните семейства. Почти всички деца от тази категория не могат или не искат да говорят. Те са със силно развити телепатични способности и достигат през времето и пространството онези, за които знаят, че ще ги чуят. Много от тези деца пътуват или общуват под формата на орби. Освен това проявяват невероятни дарби като силна интуиция, многоизмерна осъзнатост и телепатия. Някои дори владеят телепортацията! Положителното на успоредните аспекти е, че макар да съществуват във физическо тяло с недъзи, децата са в състояние да пътуват през времето и пространството, така че почти винаги се чувстват свободни. Освен това, както вече казах, тези успоредни аспекти са съпътствани от висок интелект и усещане за свързаност с Вселената, каквито рядко може да се наблюдават при другите хора. Тези малчугани са истински земни Учители.
Лечението при наличие на успоредни аспекти изисква специална грижа и внимание. Не може единият просто да бъде присъединен или двата да бъдат слети в едно, тъй като просто ще се разрушат взаимно. Нужно е да се постигне някаква синергия между аспектите. За целта двата аспекта трябва да бъдат хармонизирани така, че да могат да работят заедно без засечки, но все пак да си останат като индивидуалности. Хармонизацията е като при музикална струна, която поради комбинацията си от ноти създава трета група трептения, наречени обертонове — така наречената имплицитна хармония. Обертоновете изпълняват ролята на мост, прехвърлен над празнината между двата аспекта, който позволява комуникацията между тях и останалите аспекти на детето. Синергичната хармонизация е нещо съвсем различно от асимилацията, която става, когато аспектите просто се хармонизират като индивиди.
