Мег Лоузи - Децата на новото време
Джон Евърет очевидно бе Звездно дете и просто ме заплени. Не ми се случва често да мога да разговарям с някого за необикновените си преживявания. И двамата бяхме очаровани, че другият е в състояние да следи разговора. Сетне обясних на Франсис, че Джон Евърет просто трябва да бъде чут от хора, които са в състояние да го разберат, дори това да означава да му уреди участие в срещи в университетски клубове, лекции по астрономия или изобщо каквото би го заинтригувало. Той притежава способността да обработва невероятни количества и комбинации от данни едновременно, а интересите му се увеличават постоянно. Предложих на Франсис да положи повече усилия синът й да се движи сред хора, с които биха могли да си бъдат взаимно полезни, както и да задоволява ненаситното му желание да учи нови неща. Повечето от интересите на Джон Евърет бяха в науките, затова й предложих някои организации, с които можеше да се свърже.
Когато й казах искрено, че детето й си е съвсем наред, тя доби почти учуден вид. Главната причина за това бе, че изобщо не можеше да проумее докъде точно се простира интелектът на Джон Евърет. Да имаш такова дете е истинско предизвикателство! Когато малчугани като него са неразбрани, никой не ги насърчава в тяхната даровитост и понякога гледат на тях като на дефектни. Вниманието, което им се отделя, не е, за да ги насърчи, а по-скоро има за цел да ги класифицира като деца с нарушени функции. Етикетът или диагнозата се превръщат в самоличност на хлапето и то до края на живота си остава отритнато от обществото. По някакъв начин усетих, че ако успея да обясня добре с какво е различен Джон Евърет, майка му ще успее да го разбере. Тъй като я срещах за пръв път, внимавах много да не я изплаша, като разтегна твърде рязко представите й за реалността. Смятам, че лепването на етикет на даден човек го ограничава и възможностите за растеж изчезват, така че се пазех да не давам никакви определения за нейния син. Внимателно й обясних за Децата на новото време, а също така й поговорих за уменията на сина й и причините за тях. Още докато си приказвахме, тя видимо се отпусна и започна да осъзнава, че Джон Евърет не е дете с увредени функции, а по-скоро с хиперфункции. Никой не се сещаше да го попита докъде е стигнал с учението, тъй като способностите му не се поместваха в нормалната структура на обществото. Обвиняваха го в мързел, а той просто бе на светлинни години пред тях.
Наскоро имах възможността да го посетя. Той е израснал като чудесен младеж, с очи, които, ако се вгледаш в тях, те пренасят в други измерения. Работи върху някакви изобретения и просто цъфти. Когато Франсис го отписала от държавното училище, той започнал да напредва с големи крачки в учението, тъй като нищо повече не го задържало, Франсис свърши чудесна работа, като не само осъзна нуждите на сина си, но и го подкрепяше във всичко.
Джон Евърет е само едно от многото подобни деца, с които съм се срещала. Те са толкова блестящи, че рядко се намира кой да ги разбере. Някои от тях прекарват толкова много време, изолирани в своята осъзнатост, че се лутат безнадеждно в дарбите си. А имат толкова много да споделят!
Стивън
Човешката ДНК е пълна с информация и спомени за всичко, което е било преди нас. Тази информация се превръща в клетъчна памет. Клетъчната ни памет носи данни за предците, които данни пък определят семейните поведенчески модели. Информацията от ДНК, а съответно и от клетъчната памет, се предава на земните ни преживявания. Някои хора действително имат ясни спомени за свои минали прераждания. Други пък усещат физически неразположения и болки без никаква очевидна причина, но съвсем реални тук и сега. Спомените от минали прераждания, които се съхраняват в телата ни, са съвсем истински, също както симптомите, които причиняват. Поради това Звездните деца често страдат от неща, които медицината трудно може да обясни, ако изобщо е в състояние да намери някакъв отговор. Телата им изваждат спомени за минали конфликти или рани със същата лекота, с която се проявява блестящият им интелект. Децата може да страдат от болки, треска, неразположения, депресия, нарушени органни функции или други аномални симптоми. Искам да ви разкажа за едно такова дете, което тук ще наричам Стивън.
Майката на Стивън го доведе при мен, понеже имаше отдавнашни здравословни проблеми. Състоянието му се влошаваше все повече и го налягаше депресия. Страдаше от изключително силни пристъпи на главоболие и общо неразположение, от което като че ли не можеше да се измъкне, Подобно на Джон Евърет, той бе с толкова висок интелект, че когато някой изобщо съумяваше да общува с него, то се получаваше изключително трудно. Чувствал се изолиран от семейството си, от малцината си приятели и от децата в училище. Забелязвайки невероятния му интелект, баща му го подложил на голям натиск, като изисквал от него да бъде съвършен. Това било твърде много за един малък мъж. Докато разговарях с майката на Стивън, стигнах до извода, че цялото семейство е замесено. Особено майката имаше интуитивна дарба и както тя, така и останалите братя и сестри на Стивън, страдаха от необясними тежки физически проблеми. Започнах да осъзнавам, че си имам работа със семейство с характеристиките на Звездните семена и следващото поколение, Звездните деца.
Когато започнах да работя със Стивън, забелязах, че енергийното му поле изглежда сякаш изцедено, така че потърсих причината. Не успях да я открия веднага. Докато работех върху енергийните слоеве на полето му, откривах нови и нови неща, които не бяха наред. Липсваше всякаква хармония и често се натъквах на странни блокажи. Те, изглежда, ограничаваха част от взаимодействията в полето, а и самите взаимодействия бяха от непознат за мен модел. Минавайки през отделните слоеве, аз поправях нещата едно след друго и полето му започна малко по малко да се хармонизира. Блокажите бяха премахнати и енергията тръгна по-нормално.
Когато се преместих на главата му, получих наставление да поработя върху ушите. На лявото имаше някаква подутина по средата на ушната тъкан. Според китайската акупунктурна схема този участък от ухото е свързан с епифизата, щитовидната жлеза и мозъка, а те всичките регулират тялото по различни начини. Имах усещането, че подутината може да е някакъв имплантант. Обикновено, когато работим върху акупунктурни точки, се освобождава енергия. В този случай обаче въпросният участък от ухото смучеше енергия. Чувствах мястото като чуждо по отношение на баланса в енергийното поле и физическото тяло на Стивън. Знаех, че там е източникът на неговите главоболия. Каквото и да бе това нещо, то бе в разрез с цялостната му хармония и му причиняваше физическа болка. Поработих още малко върху участъка, направих някои промени, за да го хармонизирам, и показах на майката как да продължи вкъщи. Все още нямах чувството, че съм открила всичко, което причиняваше проблемите на Стивън, така че продължих да търся. Накрая го намерих.
Всеки от нас има енергийно поле, което го покрива от всички страни, Наподобява на топъл пашкул, който действа като бариера и посредник между нас и цялото творение. Това поле «понижава напрежението» на входящите послания, така че съзнанието ни да може да ги превърне в познание. По подобен начин всичко, което преживяваме, мислим и чувстваме, се предава навън под формата на фина енергия към цялото творение. До известна степен енергийното поле крепи нашата цялост като същества. Миниатюрните частици, от които се състоим, са подредени по хармоничен начин и обвити в полето. Част от него може да се види около човека под формата на аура. Размерите на външното поле зависят от хармоничния ни резонанс в творението, както и от физическото, емоционалното и духовното ни състояние. Когато не ни е добре, полето ни се свива и остава близко до тялото, за да пести енергия. Когато се чувстваме превъзходно, полето става огромно и взаимодейства по-лесно с околната среда.
В полето на Стивън имаше една странна аномалия. На самия му връх, точно над главата на момчето, усетих прикрепено нещо странно, което приличаше на белег. То бе паразитно и смучеше жизнеността на Стивън. Честно казано, за пръв път виждах такова нещо. Когато работим многоизмерно върху дадена енергийна система, ние, технически погледнато, получаваме достъп до цялата история на човека през всичките му прераждания. Паразитното приспособление в полето на момчето беше с дребен, междугалактически произход. Наподобяваше на рибата прилепяло, която се залепя под устата на акулата и пътува заедно с нея. Рибата прилепало обаче е по-скоро в симбиоза с акулата, тъй като яде остатъците от нейната храна и по този начин почиства тялото й. В случая със Стивън паразитът не му вършеше никаква услуга, а грабеше от така необходимата му жизнена сила. Засегнатият участък от полето на детето беше удебелен и затрудняваше движенията на енергията. Също така в центъра на удебеленото място имаше тъмно място, в което като че ли се усещаше някаква необикновена енергия — жизнена сила, която се различаваше коренно от нежната енергия на момчето.
