Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
В откритата част на двора, която при пристигането на Нина беше напълно пуста, имаше около трийсетина мъже, облечени с черни шорти и тениски, които се занимаваха с ка-листеника91. Кротала, за пръв път без якето си от змийска кожа, раздаваше команди като инструктор по строева подготовка. Шабан изостана, за да размени няколко думи с американеца; докато Шабан говореше, всички мъже стояха мирно.
- Както изглежда, си имате своя собствена малка армия - каза Нина.
- Идеята е на Себак - отвърна Озир, докато брат му отново се върна при тях. - За защита. Храмът понякога привлича неприятности - както може би вече сте забелязали. - Той се усмихна.
Стигнаха до пирамидата. Стъклените врати на фасадата ѝ се плъзнаха встрани и разкриха стилно фоайе. Двамата души вътре се поклониха с уважение, а Озир поведе Нина към асансьора. Беше объркващо, предната и задната стъклени стени бяха скосени заради пирамидалната структура на сградата, а напречното сечение на асансьора - успоредник, - чиято шахта се издигаше под съответния ъгъл. Това бе ужасно неефективно използване на пространството, кабината можеше да побере далеч по-малко хора, отколкото стандартен асансьор, но Нина подозираше, че домакинът ѝ се интересува много повече от формата, отколкото от функционалността.
Шабан влезе с тях в кабината и не свали студения си поглед от Нина, докато се изкачваха нагоре. Стъклените стени ѝ позволяваха да разгледа вътрешността на пирамидата, като най-впечатляващото в нея беше една грамадна зала-храм. За разлика от стаята, която беше видяла в Париж, тук декоративните йероглифи бяха изрязани с лазер върху стъклени панели, а хромираните високи статуи на египетските богове проблясваха край входа.
- Това е главната квартира на Храма на Озирис - обяви гордо Озир. - Тук се намира и щабът на „Озирис инвестмънт груп” АД. Разбира се, имаме офиси в Женева, както и на други места, но всички се управляват оттук.
- Ръководите религия и бизнес от една и съща сграда?
- Двете неща са много по-близки, отколкото предполагате - отвърна той с усмивка. - Клиентската лоялност, пазарният дял, възвръщането на инвестициите… всичко е от изключително значение. - Високата зала се изгуби от погледа им и те минаха покрай два етажа с офиси, преди асансьорът да спре.
Нина усети във въздуха силната и характерна миризма на мая.
- Надушвам, че тук имате и пекарна.
Озир се засмя.
- Не съвсем. Но хлябът беше важна част от живота ми - баща ми беше пекар. Израснах, правейки хляб. - За миг очите му като че ли се изпълниха с копнеж. Излязоха от асансьора. - Той си мислеше, че ще наследя бизнеса му.
- Да - обади се саркастично Шабан, гневът му беше поутихнал. - Сигурен съм, че би предпочел да месиш тесто, вместо да живееш в швейцарски замък.
- Съдбата имаше други планове за мен. Нина, оттук, ако обичате.
Тя последва Озир през вратата, острата миризма на мая се засили. Стената в дъното на стаята беше направена от подсилено стъкло и разкриваше нещо, прилично на комбинация от кухня и лаборатория. Вътре работеха няколко души с бели престилки и маски на лицата - някои седяха пред компютри и микроскопи, други обслужваха фурните и големи блестящи казани от стомана.
- Добре - рече объркана Нина. - Това е…?
- Затова търся пирамидата на Озирис - рече Озир. - Какво ви е известно за теломерите?
Тя примига, изненадана от внезапната промяна на темата.
- Ами, освен че имат нещо общо с клетките… нищо - призна тя. - Аз съм археолог, не биолог.
- Ех, Нина, Нина - рече той закачливо, поклащайки глава. - Не трябва да ограничавате познанията си. Погледнете ме. Бях пекар, който стана актьор, превърна се в бизнесмен и накрая - в религиозен лидер… но освен това се превърнах, донякъде, в експерт по удължаването на живота.
- Удължаване на живота? - рече Нина, опитвайки се да прикрие съмнението си.
- Да. Нали това стои в основата на Храма на Озирис - да се избегне остаряването, да се избегне смъртта. Да станем безсмъртни като Озирис. Моят интерес - моята страст - се появи още когато бях актьор. Звезда, всъщност. Може да не съм бил чак толкова прочут, колкото холивудските звезди - на лицето му се изписа фалшиво скромна усмивка, - но когато бях по-млад, всеки в Египет познаваше лицето ми.
- И искате да продължи да изглежда младо?
- Разбира се! Вие не искате ли?
- Не знам - отвърна Нина. - Аз бях… доста грубовата, когато бях на двайсет. Повече ми харесва как изглеждам сега.
- Тогава вие сте щастлива - и необичайна - жена! - засмя се Озир. - Но това означава само, че се чувствате комфортно сега. С всяка изминала година се отдалечавате от това - и тялото ви започва да работи срещу вас. Всяка клетка в тялото ви бавно се унищожава и вие не можете да направите нищо по въпроса. Освен ако - каза той, посочвайки казаните, - не попречите на тялото ви да се самоунищожи - и да преобърнете процеса.
- Това ли правите тук? - попита тя. - Някакво… лекарство за безсмъртие?
Този път не успя да прикрие скептицизма в гласа си.
- И преди съм чувал този тон - отвърна Озир, но не обвинително, а примирено. - Но да, това се опитвам да направя. Обичам живота си и искам да продължа да го обичам! Започнах с обикновени неща, като диети и упражнения, след което преминах на витамини, антиоксиданти, хормони…
- Които продавате на последователите на Храма.
- Да. Всеки клон на Храма купува продукти от филиалите на ОИГ, които ги произвеждат под лиценза на компанията-майка. Но - продължи той с блеснали очи, - хитрата част е, че лицензът е по-висок от цената, на която те ги продават на храмовете. Така че технически всички филиали работят на загуба…
- … и след като работят на загуба, не плащат данъци.
- Точно така. Междувременно храмовете печелят от продажбите, но тъй като са религиозни организации, те също не плащат данъци. Естествено, всичко е далеч по-сложно - както казах, имам много добре платени счетоводители и адвокати, които ме пазят от данъчните! Но всичко е законно. Поне според буквата на закона.
- Много впечатляващо - каза Нина, опитвайки се да се сети за други думи, с които да го опише: „нечестно” беше на първо място.
- Благодаря. - Озир изглеждаше наистина поласкан. - Но накрая осъзнах, че с тези диети, упражнения, антиоксиданти и хормони не може да се стигне далеч, поради един елементарен генетичен факт. Теломерите са част от хромозомите във всяка клетка на тялото, нещо като капаче. Всеки път, когато клетката се дели, теломерите се скъсяват. Те са контролен механизъм, спират клетките да се делят неконтролируемо, като раковите, например, но са и недостатък.
Нина разбра какво има предвид.
- Ако се скъсяват при всяко делене, накрая всичките ще се изхабят.
- Точно така. И когато това се случи, клетката остарява… и умира. Процесът е постоянен. Без значение колко здравословно живее човекът, организмът му има краен срок на употреба. Но - рече той, поглеждайки към лабораторията, - има начин това да се промени.
- С помощта на мая?
- Много специален вид мая. Знаете ли, че само един процент от различните видове мая са класифицирани? Те са много прости микроорганизми, но са изключително разнообразни. Някои могат да се използват при производството на био-горива, други за неутрализирането на опасни химикали или за доставянето на точни дози от лекарства в организма, а трети, разбира се - добави той с усмивка - просто спомагат за приготвянето на хляб. И аз търся точно един такъв вид.
Нина го погледна недоверчиво.
- Искате да намерите пирамидата на Озирис… за да правите хляб?!
- Ох! Вие си мислите, че съм… как беше изразът? „Куку”, точно така! - Той отново се засмя. - Не обикновен хляб, Нина - каза той с по-сериозен, по-напрегнат тон. - Специален хляб, запазен за египетските крале… и богове. Хлябът на Озирис.
Думите му събудиха един спомен.
- Чакайте малко! - каза Нина. - Мейси спомена, че в свитъка, който сте скрили от АСН, се споменавало нещо за хляба на живота.
Той кимна.
- Същият, от който научих за пирамидата на Озирис и онова, което се намира в нея. Има и други съкровища, разбира се, там е саркофагът на самия Озирис… но най-ценното нещо в гробницата е и най-обикновеното. Хляб. Мая! Маята, която е превърнала един обикновен човек в легенда.
- Искате да кажете, че маята го е направила безсмъртен?
Озир поклати глава.
- Не по начина, по който използваме тази дума. Продължителността на живота в Египет е била колко…? Четирийсет години? Най-много четирийсет и пет. Доживелият до седемдесет се е смятал за невъзможно стар - и ако този човек е бил цар, той е бил смятан за безсмъртен!
- Приемам го - отвърна Нина с известна неохота в гласа, - но как маята му е помогнала да живее толкова дълго?
- Както вече казах, има различни видове мая. - Той посочи брадатия учен, който работеше на компютъра. - Доктор Крал и екипът му проследяват генетичния код на определени видове в търсене на идеалната последователност. Може да я открият още утре - и тогава аз ще бъда най-богатият човек на света. От друга страна, търсенето може да отнеме стотици години, а дотогава аз отдавна ще бъда мъртъв, независимо колко стриктно спазвам собствените си учения. Затова предпочитам да открия оригинала, който се намира в пирамидата на Озирис.
