Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът
- Страшно ми допада този тип! - възкликна Тони, а по устните на Маги пробягна едва забележима усмивка.
Без да каже и дума повече, пастор Скор бързо напусна къщата, качи се в автомобила си и след като затръшна силно вратата, бавно потегли надолу по улицата, изпроводен от острия поглед на полицая.
- Боже, пази ни от онези, които все още не са зад решетките - каза той с въздишка по-скоро на себе си. После по радиостанцията се свърза със своето управление и се обърна към Маги. - След минути ще изпратят патрулираща кола да ме вземе. Съжалявам, Маги. Не мисля, че Хорас е лош човек, просто не знае как да се държи с хората. Нямах представа какво предстои и ме е срам, че бях принуден да участвам в това.
- Шегуваш ли се! - извика Тони. - След снощи, това бе най-забавното представление, на което някога съм ставал свидетел.
- Ъъъ… относно снощи… - започна Маги, но Кларънс не я остави да довърши.
- О, щях да забравя - възкликна той и извади от джоба на якето си малка вещ. - Истинската причина да придружа Хорас беше да ти върна това. Мисля, че е твое. Не ми се случва често да намеря дамска обеца, закачена в дрехите си.
Маги беше обзета от радостна възбуда, не от смущение.
- О, Кларънс, благодаря ти! Тя е от чифт, който мама ми подари и означава много за мен. - Как да ти се отблагодари?
И преди Тони да успее да извика „Не го целувай!“, тя прегърна своя герой и го дари с гореща целувка по едната буза.
- Да му се не види! - простена Тони и започна да се плъзга.
*
Изплувайки от тъмнината, Тони осъзна, че гледа право в лицето на Маги. Забеляза, че лицето й бе поруменяло, навярно от обич, и в същия момент го обля познатата вълна адреналин.
Кларънс отстъпи назад и посегна към пистолета си.
- Маги - прошепна той, - има ли тук мъж?
- Опа! - изпусна се Тони и Кларънс мигом се обърна, за да погледне зад себе си.
Маги моментално се досети какво бе станало.
- Ъъъ, Кларънс? - Той се обърна отново, ала трескавият му поглед не се спря върху нея, а зашари из цялата къща. - Кларънс, погледни ме! - заповяда тя.
- Какво - прошепна той и тъй като никъде не видя движение, спря поглед върху Маги.
- Кларънс, трябва да поговорим спешно, защото колегите ти пътуват насам, а трябва да научиш някои неща, преди да са пристигнали. Ела и седни тук.
Кларънс взе стол, постави го с облегалка, опряна в близката стена, и бавно седна на него, все още нащрек. После отново насочи вниманието си към Маги.
- Маги, кълна се, че чух някакъв мъж да възкликва „Да му се не види!“ - увери я той.
- Вярвам ти, наистина си го чул… - Кларънс я погледна объркан. - Но този мъж не е в къщата ми, а в твоята глава.
- Моля? Маги какво говориш? Как така този мъж е в Iлавата ми?
Той понечи да стане, но Маги постави ръка на рамото му и го погледна право в очите.
- Тони?… Кажи нещо. Не ме изоставяй така - помоли
тя.
- Ъъъ, здравей, Кларънс. Хубава униформа имаш. Очите на Кларънс се разшириха и в ъгълчетата им Маги
видя да се прокрадва страх, което вероятно не се случваше често.
- Кларънс, чуй ме - настоя Маги. - Мога да ти обясня.
- Тя всъщност нямаше готово обяснение, но знаеше, че е нужно да го успокои.
- Маги, да не би да ми говори твоят демон от снощи, онзи, който се казва Тони? Да не би сега да е в моята глава?
- попита я той шепнешком.
- Аз не съм демон! - извика засегнат Тони.
- Той не е демон - каза Маги.
- Тогава как така го чувам да ми говори?… OL. - Явно истината най-сетне осени Кларънс. - Но тогава ти наистина си го чувала снощи?
Кларънс не знаеше дали да отдъхне с облекчение, или да изпадне в паника.
- Какво? Значи досега не си ми вярвал? - Маги се наслаждаваше на момента, но беше и донякъде разтревожена.
- Тони, как така си пропуснал да ми кажеш, че ако целуна някого, ти ще отидеш в него?
- Ти кого си целунала? - попита я Кларънс заинтересуван.
- Каби, тя целуна Каби - отговори вместо нея Тони.
- Целунах Каби - потвърди Маги.
- Тони каза, че не смятал това за важно в онзи момент
- предаде Кларънс. - Казва, че се е страхувал да не тръгнеш да търсиш бившата му съпруга, за да я целунеш… и съжалява. - Кларънс отмести поглед встрани. - Не мога да повярвам, че правя това, Маги - почти проплака той. - Какво става?
- Добре, слушай. - Тя се наведе към него. - Тони е възрастен бял…
- Той казва, че не е толкова възрастен - прекъсна я Кларънс.
- Не му обръщай внимание… Тони, замълчи! Както и да е, той е бизнесмен от Портланд, не е вярващ, преживял е инцидент и сега лежи в кома в университетската болница иа хълма. Срещнал е Бог, който го е изпратил тук с някаква мисия, която не е известна на никого, после, докато Каби си играел на криеница, той се озовал в главата му, а когато аз целунах Каби миналата вечер, се е прехвърлил в мен като вирус, а аз го помислих за демон, когато ми заговори, и сега целунах теб и той е твой.
- Наистина ли?
Тя кимна.
Кларънс беше поразен. Всичко, което чу, беше толкова странно, че бе възможно да е истина. Бръсначът на Окам, помисли си той, принципът, който повеляваше сред редица равностойни обяснения да се избере най-простото. Да, обяснението, което му предложи Маги, беше просто, но беше ли правдоподобно?
- Не съм убеден, че съм готов да те деля с някакъв бял мъж - беше единственото, което му хрумна да каже,
Маги скръсти ръце и повдигна рамене въпросително.
- Нима? Аз ти разказвам най-невероятни неща, а единственото, за което ти се тревожиш, са нашите отношения?
В този миг Маги осъзна какво беше казал Кларънс.
И двамата се засмяха.
- Как е цялото му име? - попита Кларънс след малко, поглеждайки я право в очите.
- Ако обичате, аз съм тук и мога сам да отговарям на въпросите, които се отнасят за мен! - обади се Тони.
- Тони… Антъни Спенсър - отговори Маги.
- Тони? - повтори Кларънс името високо, сякаш Тони се намираше в другата стая. - Почакай, ти да не би да си Антъни Себастиян Спенсър?
- Да - отговори Тони. - И няма нужда да крещиш… просто говори нормално. Както и да е, откъде знаеш бащиното ми име?
- Аз съм ченге, не си ли спомняш? Разследвахме твоя случай. Изглеждаше малко подозрителен, затова претърсихме апартамента ти, този на касата на чиято врата имаше кръв. Твоята, предполагам?
- Да, мисля, че беше моята… Прилоша ми и припаднах там… не помня подробности. Между другото как влязохте в апартамента ми?
Кларънс се усмихна.
- Съжалявам, разбихме вратата. Не успяхме да открием човек, който да знае кода, затова използвахме старомодния метод.
В този момент пред къщата спря черно-бяла полицейска кола и полицаят на волана натисна клаксона. Кларънс отиде до вратата, отвори я и даде знак да го изчакат пет минути. Полицаят в колата се усмихна широко и кимна, вдигайки палец.
- Чудесно! - промърмори Кларънс на себе си. Как щеше да обясни това? Обръщайки се, за да не изглежда, че говори на себе си, той попита: - Тони, открихме много наблюдателни камери в апартамента ти, все от последно поколение… Знаеш ли за това?
- Да - призна Тони. - Сам ги поставих. Бях започнал да ставам малко параноичен напоследък. Но, честна дума, не съм поставял камери в банята и спалните. - Той внезапно изпита вина. Може би самото присъствие на полицая беше достатъчно, за да се събуди у него това чувство.
- Да, забелязахме това. Опитахме се да проследим къде отива сигналът от тях, но не успяхме да открием приемника. Ударихме на камък. Правеше ли записи някъде?
Тони никак не бе доволен от факта, че се бяха опитали да проследят сигнала. Това означаваше, че всички кодове автоматично се бяха променили, което беше проблем.
- В един свой офис в търговската част на града - отговори той. Това беше лъжа, не възнамеряваше да разкрива укритието си.
- Хм! - Кларънс се обърна към Маги. - И така, Маги, какво ще правим оттук нататък?
- Имам идея - намеси се отново Тони, опитвайки се да бъде полезен.
- Тони казва, че има идея, Маги. Той предлага… - Кларънс се усмихна широко, преди да продължи: - Казва, че трябва да те целуна.
- Наистина? Той ли ти каза това? Как да съм сигурна, чс действително го е казал, а не си измисляш, за да си откраднеш целувка от мен?
- Няма как да си сигурна - съгласи се Кларънс, - но аз лично смятам, че планът му е напълно разумен и има своите достойнства. Поне можем да опитаме. Най-доброто, което може да се случи, е той да се върне в теб.
- Най-доброто? - Маги наклони глава и вдигна вежди.
- Е, другото най-добро, освен самата целувка, разбира се. - Кларънс се подсмихна.
Двамата се целунаха. И този път това не беше бегла целувка по бузата, а истинска, дълго чакана и гореща целувка, ‘{а своя радост Тони усети, че отново се плъзва към позна-ю място. И отново се оказа в лице с мъжа, когото Маги обичаше.
- Достатъчно! - извика той. - Започвате да прекалявате!
- Той се върна, Кларънс - усмихна се Маги. - Но не ме целувай пак. Нямам представа дали това ще подейства отново, а повярвай ми, последното, което желаеш, е този тип да ти се меси в разследванията.
