Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Нина зави рязко наляво, таксито се изправи на две гуми. Едно порше беше паркирано до пешеходната пътека и фордът се плъзна точно към него.
- Мамка му, мамка му, мамка му! - Нина се бореше с управлението, усети, че задницата поднася. Ако натиснеше спирачките, щяха да се завъртят и да ударят друга кола…
Вместо това тя завъртя рязко волана на другата страна и даде газ.
Задните колела превъртяха и изскърцаха, променяйки посоката на движение на таксито - но не беше достатъчно бързо и задницата му забърса поршето. Разнесе се адско скърцане и бронята му се откъсна.
Нина изправи волана.
- Съжалявам - каза тя на Рикардо. Той изсумтя възмутено.
Приближаващ се звук на сирени. Пулсиращи светлини, червените и бели проблясъци на полицейските буркани…
В огледалото за обратно виждане.
- Проклятие! - Участъкът се намираше в другата посока и сега те се отдалечаваха от него, отдалечаваха се от помощта.
Мейси погледна назад и се разкрещя радостно:
Да, да! - Спрелите на светофара коли се отдръпнаха, за да пропуснат полицаите. Една патрулка на нюйоркската полиция профуча с пълна скорост през кръстовището…
И на завоя беше ударена от доджа. Заби се в поршето и го смачка като картонена кутия. При сблъсъка пикапът откъсна предното колело на полицейската кола и продължи да преследва таксито.
Радостта на Мейси се изпари за миг.
- Не!
- Телефонът още ли е у теб? - извика Нина.
- Да, но…
- Обади се пак на Еди!
Мейси започна да прехвърля телефонните номера на Нина.
- Какво може да направи той?
- Ще останеш изненадана. Просто му се обади!
Мейси се намръщи, но намери номера и го набра.
- Дава заето!
- Какво? С кого говори, по дяволите?
*
Ламборгинито излетя с пълна газ от Сто и осма улица и рязко зави на юг. Благодарение на широките си гуми и системата 4x4 то се държеше много стабилно на пътя, но центробежната сила от резкия завой отхвърли Еди към вратата. Отпред дългата права на Сентръл Парк Уест се губеше в далечината, а отляво самият парк тънеше в мрак.
Мурсиелагото ускори и насрещните светлини започнаха да прелитат край него като при свръхсветлинна скорост. Еди се облегна назад. Грант държеше телефона до ухото му.
- Ще помогнеш ли?
- Ще видя какво мога да направя - каза Ейми, този път официално като полицай Мартин от Нюйоркското полицейско управление. - Но ще ми трябва време да съобщя на всички патрули. Ако те спрат преди това, ще отнесеш глобата.
Това беше най-малкият проблем.
- Тогава няма да им позволя да ме спрат.
- Ако караш с повече от позволеното… - В гласа на Ейми се промъкнаха подозрителни нотки. - Вече си вдигнал скоростта, нали?
- Малко - призна си той, а стрелката на скоростомера бързо прескочи осемдесет.
- Къде се намираш?
- Сто и пета улица… Сто и четвърта… Сто и трета…
- По дяволите, Еди! Не знаеш ли колко е опасно това?
- Ти се погрижи момчетата ти да разберат, че Нина е добрата, а тъпанарите, които я преследват са лошите, става ли? Чао!
- Значи… - обади се предпазливо Грант, докато прибираше телефона с едната си ръка, а с другата затягаше предпазния колан, - и друг път си карал бързи коли, а?
- Да - промърмори Еди, съсредоточен върху пътя. Увереното поведение на ламборгинито му позволяваше да лавира безпроблемно между останалите превозни средства; усещането беше като в компютърна игра, но тук и най-малката грешка би означавала не само край на мурсиелагото, но сигурно щеше да нарани или убие и невинни хора.
- Какви, например?
- Последното бързо нещо, което карах, беше едно Ферари 430.
Грант кимна одобрително.
- Яка кола. Твоя ли беше?
- Смяташ ли, че ако можех да си позволя да имам Ферари, щях да работя като бодигард?
- Прав си, човече. Ей, автобус, автобус!
- Виждам го. - Улицата пред тях беше празна поне още две пресечки. Еди изпревари автобуса и ускори. Ламборгинито безпроблемно подмина стоте мили в час.
Грант въздъхна накъсано.
- Значи това Ферари - грижил си се добре за него, нали?
- Не - отвърна Еди, подсмихвайки се под мустак. - Направо го размазах. - Хлъцването от съседната седалка прозвуча така, сякаш Гранд се опитва да си поеме въздух. - Не се тревожи. Ще се погрижа за твоето Ламбо.
- Нито драскотина, нали?
- Ако се окаже по-голямо от драскотина, ти сигурно няма да си в състояние да се тревожиш за това. - Остави актьора да размишлява върху думите му, а телефонът отново иззвъня. - Ще се обадиш ли?
- Еди! - изкрещя Нина в поднесената ѝ от Мейси слушалка. - Какво правиш?
- Идвам към теб - чу се гласът му. - Разказах на едно приятелче от полицията какво става и съм тръгнал на юг да те пресрещна. Къде си?
- Движа се нагоре по Парк. - Беше излязла от тясната Двайсет и първа улица на доста по широкото Парк авеню.
- Лошите?
- Точно зад нас са! - извика Мейси.
Не се шегуваше. Светлините в огледалото светеха по-ярко, двигателят на доджа ревеше като разярен бик. През прозорците се подаваха две фигури - гологлавият от мястото до шофьора, Змийската кожа зад него.
И двамата държаха пистолети…
Мейси се просна върху седалката. Телефонът се изплъзна от ръката ѝ и падна на мръсния под. Разнесоха се равномерните гърмежи на револвера и бързото потракване на автоматичен пистолет ТЕС-9. В корпуса на таксито се забиха още куршуми. Два улучиха бронираното стъкло, пробивайки дупка с размера на юмрук точно до главата на Нина. Още един изстрел и стъклото щеше да се пръсне…
Тя рязко зави наляво, фордът тромаво поднесе и прегази мантинелата между дърветата, които разделяха двете платна. Рикардо извика от болка.
Доджьт беше твърде голям, за да премине през пролуката и да продължи да ги преследва. Тя изправи колата и навлезе в насрещния трафик, като се качи върху тротоара, за да избегне опасността от челен сблъсък. След това направи обратен завой и пое на запад.
Пикапът трябваше да направи много остър завой. Задницата му поднесе, като запрати Змийската кожа върху задната седалка и без малко не изхвърли гологлавия през прозореца на улицата. Разнесе се скърцане на спирачки, когато огромната кола спря рязко, за да го изчака да се прибере вътре.
Спирането увеличи разстоянието между двете превозни средства. Но не много. Нина започна мислено да оглежда картата на Манхатън за нещо, което би могло да ѝ помогне да дръпне още повече напред, като същевременно обмисляше най-прекия маршрут до Еди. През Пета и Бродуей, след това на север по Шесто авеню…
Доджьт поднови преследването, приближавайки се със застрашителна бързина.
*
Ламборгинито зави със свистящи гуми на юг, поглъщайки трикилометровата права на Сентръл Парк Уест. Намираше се в началото на дълго авеню и приближаваше Кълъмбъс Съркъл. Еди лавираше между колите, без да намалява скоростта.
- Ъ-ъ-ъ…, пич - обади се Грант, - ще се наложи да намалиш на завоя - улицата е еднопосочна. - Придвижващите се на юг по Сентръл Парк Уест коли трябваше да минат по Шейсет и втора улица, последните две пресечки се използваха само от отиващите на север превозни средства.
- Това е моята улица - поправи го Еди. Нямаше време да минава по заобиколен път. Той впери поглед в двете платна, които продължаваха напред. Дали щеше да има място?
Трябваше да има.
- Пич - извика Грант; с приближаването към Шейсет и втора улица гласът му постепенно започна да преминава във фалцет. Той вдигна ръка и посочи с треперещ пръст напред - към приближаващите се фарове, които изпълваха и двете платна. - Пич, пич, пич!
Еди изкриви лицето си в гримаса и зави рязко…
Но не по Шейсет и втора, а наляво - право през пешеходната пътека към тротоара покрай парка. От дясната им страна ги ограждаше дълга редица от паркирани коли.
- Караш със седемдесет по тротоара! - задави се Грант.
- Да, видях! - Той натисна клаксона, принуждавайки хората, които вървяха по тротоара, да отскачат встрани.
- Ако някое ченге ни спре, да знаеш, че ще кажа, че си ме отвлякъл! - Еди не му обърна никакво внимание. Намираха се на Кълъмбъс Съркъл, голям площад с еднопосочно кръгово движение. А те щяха да навлязат в него откъм об-ратната посока…
Грант изпъшка сподавено, когато Еди се промуши между две паркирани моторни рикши и слезе с трясък от тротоара. Стиснал зъби в ужасна гримаса, той лавираше между идващите насреща му коли. Свиреха клаксони, свистяха гуми, фарове ги заслепяваха от всички страни, докато Еди въртеше волана наляво и надясно, всеки път разминавайки се на косъм с поредната кола.
Сентръл Парк Саут…
Той зави рязко, даде газ, за да успее да мине, преди един голям камион да му затвори пътя - и се озова сам на празното платно. Но само за миг. Чу се вой на сирена и една полицейска кола от Кълъмбъс Съркъл ги подгони. Грант погледна назад.
- По дяволите! Ченгета!
- Точно както във „Взривоопасен”, а? - подхвърли Еди. Той отпраши по Сентръл Парк Саут, като се отклони от трафика, за да завие по Седмо авеню. Пътят до Таймс скуеър беше сравнително чист; изпълнен с облекчение, той отново ускори. През засилващия се вой на двигателя Еди чу глас. Нина.
