Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- Не линейка, полицията! Ох! - Нина извика стреснато, когато друго такси рязко наби спирачки пред нея. Тя бързо завъртя волана, но въпреки това закачи задната му броня и я откърти. Разгневени шофьори надуха клаксоните си. - По дяволите! Извинявайте - обърна се тя към изплашения таксиджия.
Порови в чантата си за телефона, опитвайки се управлява колата с една ръка. Свистящите гуми и ярките фарове в огледалото за обратно виждане ѝ подсказаха, че доджьт също е пресякъл кръстовището. Тя намери телефона си и го подаде назад.
- Ето!
Мейси набра 911 и бързо описа на оператора ситуацията, в която се намираха, докато Нина криволичеше между колите, опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от преследвачите им.
- Полицаят каза да караме към Двайсет и първа улица - обяви Мейси, след като приключи с разговора. - Те ще ни посрещнат там.
- Освен ако тези задници не ни пипнат първи. - Въпреки усилията ѝ, доджът непрекъснато скъсяваше дистанцията. Мейси ѝ подаде телефона, но Нина я възпря. - Недей! Прегледай телефонните ми номера и набери Еди.
- Кой е Еди?
- Съпругът ми.
- Сега не е най-добрият момент да му кажете, че ще закъснеете за вечеря!
- Просто се обади, умнице! Той знае как да ни измъкне от тази ситуация! - Двамата с шофьора се спогледаха тревожно, докато таксито прелетя през следващото кръстовище. - Поне се надявам да е така.
*
Еди от пръв поглед не хареса приятелите на Грант - двама дългурести близнаци, които максимално се възползваха от приятелството си с кинозвездата. Но той си замълча, докато те опипваха оскъдно облечените момичета, които лесно биваха убеждавани да се присъединят към тях във ВИП салона. Усамоти се в единия ъгъл и се съсредоточи върху работата си, която се състоеше в това да прогонва досадниците и ненормалниците, които досаждаха на клиента му. Досадниците и ненормалниците, които той искаше да са с него, не бяха проблем на Еди.
Телефонът му иззвъня. Нина. Докато беше на работа, не биваше да приема лични разговори. Но Грант едва ли щеше да забележи - беше зает да брои с език зъбите на поредното си завоевание.
- Здрасти, скъпа. Какво става?
- Някой се опитва да ме убие!
Не беше сигурен дали не се шегува. Струваше му се, че се обажда от кола.
- Къде си?
- В Ийст вилидж, някъде около Двайсет и първа.
Мамка му! Това беше на другия край на Манхатън, поне стотина пресечки.
- Колко са лошите? Въоръжени ли са?
- Поне трима! И са въоръжени! - В слушалката се чу свирене на гуми, последвано от силен писък и гневни клаксони.
Писъкът не беше на Нина.
- Кой е с теб?
- Един човек от АСН и таксиметровия шофьор - той е ранен!
- Защо не се обадиш за линейка? - дочу се сподавен от болка, но гневен мъжки глас.
Еди стисна безсилно юмруци. Намираше се твърде далеч, за да ѝ помогне - можеше единствено да ѝ предложи съветите си.
- Обади ли се на ченгетата?
- Да, опитваме се да стигнем до участъка.
Той погледна Грант и в главата му започна да се оформя една идея.
- Ще ти звънна след малко - каза той. - Просто стой далеч от тях!
Той прекъсна разговора и изтича до масата на Грант.
- Аз също сам правя каскадите си - хвалеше се актьорът пред една ококорена млада жена. - Нали се сещате във „Взривоопасен” как тичам по една цистерна, която се взривява? Това наистина съм аз.
Пропусна да отбележи компютърно генерираните огнени топки и обезопасителното въже, което беше дигитално изтрито от кадрите, но Еди реши да не я осветлява по въпроса. Вместо това протегна ръка.
- Господин Торн, трябва ми жетона за паркинга.
Грант го погледна объркано.
- Какво?
- Жетона за паркинга. Дайте ми го.
Актьорът го гледаше озадачено. Единият от приятелите му се изправи и се ухили пиянски.
- Хей, господин Бодигард, какво ще кажеш да се омиташ оттук и да ни оставиш наса…
Само след миг ръката му се оказа извита зад гърба, а бузата му - притисната към масата. Грант примига.
- Жетона! - отсече Еди. - Веднага.
- Ъ-ъ-ъ… какво правиш? - попита Грант, докато ровеше в джоба си.
Еди блъсна приятеля му и грабна жетона.
- Трябва ми колата ви - каза той, докато бързаше към стълбите. Останалите гости на ВИП салона не знаеха как да реагират на случилото се.
- Пич, направо си уволнен! - извика Грант, скочи от мястото си и хукна след него. - Няма начин да ти позволя да вземеш колата ми! Няма начин!
- Има - отвърна Еди. Той хукна надолу по стълбите, като си проправяше път през тълпата. Зад него се разнесоха гневни викове, но щом тълпата осъзна, че сред тях има холивудска звезда, веднага се струпа около него като привлечена от магнит.
Еди изскочи на улицата и хвърли жетона заедно с една петдесетачка на момчето, което паркираше колите.
- Колата на господин Торн. Бързо. - Служителят пъхна парите в джоба си и каза нещо по уоки-токито си. Еди потропа нетърпеливо с крак. Не след дълго Грант щеше да успее да се измъкне от тълпата.
Телефонът му иззвъня.
- Нина! Какво става?
- Още ни преследват!
- Ще дойда колкото се може по-бързо!
- И колко бързо ще е това?
Той чу рева на двигателя на ламборгинито от паркинга.
- Много.
Отиде до завоя и погледна към паркинга. Колата се спускаше надолу по рампата. Хайде де, размърдай се! Грант щеше да излезе всеки момент навън.
Мурсиелагото излезе от гаража и фаровете му блеснаха над лъскавата оранжева кожа. Колата спря пред ВИП входа, шофьорската врата се вдигна нагоре. Еди извади още една петдесетачка, за да примами момчето по-бързо навън…
- Хей! - Грант изтича на тротоара, разблъсквайки феновете си. - Спрете го! Това е моята кола!
Момчето още не беше станало от мястото на шофьора. Биячът, който на идване се беше подиграл с ръста на Еди, се втурна към него.
- Добре, почакай…
Еди го ритна с коляно в слабините и щом онзи се присви напред, той заби юмрук в лицето му, запращайки го в ръцете на колегата му. Двамата мъже се изтъркаляха на тротоара, оплитайки се в кадифеното въже. Клъбърите веднага съзряха възможността и хукнаха към входа, настана пълна анархия.
Еди измъкна смаяното момче от колата, хвърли го върху биячите, вмъкна се в колата и спусна вратата. Превключи на скорост и тъкмо понечи да потегли, когато Грант изскочи пред колата и удари с ръце по капака ѝ.
- Няма да ми вземеш колата, човече!
Еди даде газ и колата леко скочи напред. По лицето на Грант премина страх, но той не помръдна от мястото си. Еди реши да смени тактиката, погледна в тясното огледало за обратно виждане, за да провери дали отзад има някой, превключи на задна скорост и рязко потегли.
Грант едва не падна на земята, но успя да запази равновесие. Щом Еди спря, той изтича до колата и отвори пасажерската врата.
- Какво правиш, по дяволите?
- Някой се опитва да убие жена ми! - извика Еди. - Трябва бързо да стигна при нея - така че или влизай, или се махай от пътя ми!
Грант избра първото и лицето му отново придоби озадачено изражение.
- Пич? Сериозно ли?
- Сериозно!
- По дяволите, пич, няма начин! Хайде тогава, да вървим да я спасяваме! - Леката усмивка на лицето му подсказваше, че вече си се представя като истински герой в реалния живот. - Какво чакаш? Да тръгваме!
Еди си спести саркастичния коментар. Вместо това подкара колата по-далеч от клуба, с адски рев на дванайсетцилиндровия ѝ двигател.
*
Нина се извърна. Доджьт все още беше зад тях и се приближаваше застрашително, докато двете коли се провираха между автомобилите на Трето авеню. Пикапът беше много по-голям от таксито, не беше съвсем подходящ за улиците на Ню Йорк, но пък беше и много по-мощен - както и по-добре поддържан. Фордът вече звучеше така, сякаш няколко много важни части са се разглобили и дрънчат из скоростната кутия.
Таксиджията също вдигаше голям шум.
- За Бога - крещеше той, - спри! Задръж таксито, само ме пусни да сляза!
- Виж какво… как ти е името?
- Рикардо.
- Рикардо - каза Нина, - почти стигнахме полицейския участък. Ясно ли е? Само още една пресечка! - Тя натисна клаксона и отново премина в насрещното платно, за да избегне колите, спрели на кръстовището на Двайсета улица, и се сви от страх, когато срещу нея блеснаха фарове. В този миг таксито прекоси кръстовището и тя побърза да се върне в своето платно.
Доджьт също криволичеше, блъсна се в една кола и я завъртя върху тротоара. Но това почти не го забави, металната решетка пред радиатора пое по-голямата част от удара.
Мейси гледаше вторачено резултата от сблъсъка.
- Господи!
- Дръжте се здраво! - Приближаваха следващото кръстовище… Накъде се намираше участъкът? Вляво или вдясно?
Двайсет и първа улица беше еднопосочна, трафикът се движеше на запад през Манхатън - а пътят вдясно беше блокиран от чакащи коли.
Нямаше никакъв избор…
Нина зави рязко наляво, таксито се изправи на две гуми. Едно порше беше паркирано до пешеходната пътека и фордът се плъзна точно към него.
