Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Симон избухна в смях и Фела се намуси.
— Въпреки това ще ти помогна — рече тя. — Разкажи всичко на леля Фела.
И така, аз ѝ разказах в общи линии какво се бе случило. Опитах се да опиша възможно
най-добре ситуацията, но същността ѝ сякаш не се поддаваше на обяснение. Звучеше
глупаво, когато се опитвах да облека нещата в думи.
— Това е всичко — заявих аз след няколко минути неловки опити за обяснение. — Или
поне аз повече не искам да говоря за това. Няма друго нещо на света, което да ме обърква
повече от нея. — Взех с пръста си една тресчица от масата. — Мразя, когато не разбирам
нещо.
Лаурел ми донесе топъл хляб и паница картофена супа.
— Нещо друго? — попита тя.
— Не, благодаря — усмихнах ѝ се и след това огледах задника ѝ, докато тя се връщаше
обратно зад бара.
— Добре тогава — делово каза Фела. — Да започнем с добрите ти страни. Ти си чаровен,
хубав и се държиш съвършено възпитано с жените.
— Не видя ли как оглеждаше Лаурел току-що? — засмя се Сим. — Той е най-големият
развратник в света. Дори да имах две глави с вратове, които се въртят като на бухал, пак
нямаше да мога да огледам толкова жени, колкото него.
— Така е — признах аз.
— Има гледане и гледане — рече Фела на Симон. — Когато някои мъже те гледат, имаш
усещането за нещо мазно. След това ти се иска да се изкъпеш. При други мъже чувството е
приятно. Помага ти да разбереш, че си красива. — Тя прокара разсеяно ръка през косата си.
— Ти едва ли имаш нужда това да ти бъде припомняно — отбеляза Симон.
— Всеки има нужда да му бъде припомняно — възрази тя. — Но при Квоте е различно.
Той го прави толкова сериозно. Когато те погледне, усещаш, че цялото му внимание е
съсредоточено върху теб. — Тя се засмя на смутеното ми изражение. — Това е едно от
нещата, които ми харесаха в теб, когато се запознахме.
Изражението на Симон стана мрачно и аз се опитах да изглеждам възможно най-
безобидно.
— Но откакто се върна, усещането е вече почти физическо — продължи Фела. — Сега,
когато ме погледнеш, нещо се случва зад очите ти. Нещо, изпълнено със сладки плодове,
сенки и светлина на лампи. Нещо необуздано, свързано с девойки от страната на фае, които
тичат под виолетово небе. Всъщност това е нещо ужасно. И ми харесва. — След последните
думи тя се размърда неспокойно на стола и в очите ѝ се появи дяволит блясък.
Това беше вече твърде много за Симон. Той отблъсна стола си от масата и понечи да се
изправи, размахвайки неразбираемо ръце.
— Добре тогава… Аз просто… добре.
— О, сладурче — рече Фела и сложи ръка върху неговата, — замълчи. Не е това, което си
мислиш.
— Не ми казвай да мълча! — натърти Сим, но остана на стола.
Фела прокара ръка през косата по тила на Сим.
— Няма нищо, за което да се безпокоиш. — Тя се засмя, сякаш самата мисъл за това беше
нелепа. — Аз съм се обвързала с теб много повече, отколкото можеш да си представиш. Но
това не означава, че от време на време не мога да се зарадвам на някое и друго малко
ласкателство.
Сим я погледна намръщено.
— Да взема да отида в манастир тогава? — попита тя и в съвсем лекия ѝ, мелодичен
модегански акцент се промъкна нотка на раздразнение. — Нали знаеш как се чувстваш,
когато Мола реши да флиртува с теб?
Симон зяпна и изглеждаше така, сякаш се опитва едновременно да пребледнее и да се
изчерви.
— В името на малките богове, Сим! — Фела се засмя на смущението му. — Да не
мислиш, че съм сляпа? Това е нещо мило и те кара да се чувстваш добре. Има ли лошо в
това?
Настъпи пауза.
— Предполагам, че няма нищо лошо — най-сетне отвърна Сим.
Той вдигна поглед, усмихна ми се несигурно и махна косата от очите си.
— Просто никога не ме поглеждай по начина, по който тя спомена, става ли? —
Усмивката му се разшири и стана по-искрена. — Не знам дали ще мога да го понеса.
Ухилих му се в отговор, без да се замислям. Сим винаги можеше да ме накара да се
усмихна.
— Освен това — каза му Фела — ти си съвършен, какъвто си в момента. — Тя го целуна
по ухото, сякаш за да затвърди доброто му настроение, сетне се обърна отново към мен и
рече с равен тон: — От друга страна, колкото и пари да ми даваш, не бих се забъркала с теб.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз. — Ами външността ми? И онова фае нещо в
погледа ми?
— О, ти си очарователен. Но едно момиче иска повече от това. Тя иска мъжът да ѝ се
посвети.
— Отказвам да се хвърля в краката ѝ като всички други мъже, които някога е срещала. Тя
мрази това. Виждал съм какво се случва с тях.
— Никога ли не ти е минавало през ум, че може и тя да се чувства по същия начин? —
попита Фела. — Имаш доста сериозна репутация сред дамите.
— Да взема да вляза в манастир тогава? — повторих онова, което тя беше казала на Сим,
макар да прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах. — В името на почерненото тяло на
бога! Виждал съм я в прегръдките на стотици мъже! И внезапно тя се чувства обидена, че
съм завел друга жена на театрална пиеса?
— Правиш с тях нещо повече от това да ги разхождаш с карета — възрази Фела и ми
хвърли прям поглед. — Жените говорят.
— Чудесно. И какво казват те? — ядно попитах аз и сведох поглед към супата.
— Че си очарователен — непринудено отговори тя — и учтив. Че ръцете ти не шарят,
което в някои случаи очевидно е причина за недоволство. — Тя се подсмихна.
— Чие? — Вдигнах поглед, изпълнен с любопитство.
Фела се поколеба.
— На Мерадин — отвърна тя. — Но не си го чул от мен.
— Тя не ми каза и двайсет думи по време на вечерята — поклатих глава аз. — И е била
разочарована, че не съм я опипвал след това? Мислех, че ме мрази.
— Тук сме далеч от Модег — отбеляза тя. — В тази част на света хората нямат
достатъчно усет за правенето на любов. Някои жени не знаят как да се държат с мъж, който
не е нахален.
— Много добре — рекох аз. — Какво друго казват?
— Нищо, което да е особено изненадващо — отвърна тя. — Макар да не си нахален,
определено не е трудно да бъдеш разпален. Казват, че си щедър, остроумен и… — Тя не
довърши, изглеждаше смутена.
— Продължавай — подканих я аз.
— Сдържан — добави Фела и въздъхна.
— Сдържан?
Не беше съкрушителният удар, който очаквах.
— Понякога всичко, което търсиш, е просто вечеря — обясни Фела — или компания, или
разговор, или просто някой, с когото приятелски да се понатискаш. Но най-вече един мъж ти
е нужен, за да… — Тя се намръщи и започна отначало. — Когато си с някой мъж… —
Отново не довърши.
— Кажи каквото имаш да казваш — наведох се напред аз.
Тя сви рамене и извърна поглед.
— Ако бяхме заедно, щях да очаквам, че ще ме напуснеш. Не веднага. Не злобно и подло.
Но знам, че щеше да го направиш. Не приличаш на онези мъже, които биха останали с едно
момиче завинаги. Накрая щеше да намериш нещо, което е по-важно от мен.
Побутвах разсеяно един картоф в купата, без да знам какво да мисля.
— Тук има нещо повече от преданост — намеси се Сим. — Квоте би преобърнал света за
това момиче. Нима не го виждаш?
Фела ме изгледа продължително.
— Мисля, че го виждам — рече тя.
— Ако ти можеш да го видиш, тогава и Дена би трябвало да може — разумно отбеляза
Симон.
— Забелязвам го само защото гледам отстрани — поклати глава Фела.
— Любовта е сляпа? — засмя се Сим. — Това ли е съветът, който можеш да предложиш?
— Той вдигна очи към тавана. — Стига, моля те.
— Никога не съм казвал, че съм влюбен — уточних аз. — Никога не съм казвал това. Тя
ме обърква и аз съм привързан към нея. Но нещата не отиват по-далеч. И как биха могли? Не
я познавам достатъчно добре, за да мога сериозно да твърдя, че я обичам. Как може да
обичам нещо, което не разбирам?
Те ме гледаха мълчаливо известно време. След това Сим избухна в момчешкия си смях,
все едно току-що бях казал най-забавното нещо, което някога е чувал. Той хвана ръката на
Фела и целуна пръстена ѝ от камък.
— Печелиш — каза ѝ той. — Любовта е сляпа и глухоняма. Никога повече няма да се
съмнявам в мъдростта ти.
* * *
Реших да продължа да проучвам мненията на други хора и отидох да потърся магистър
Елодин. Накрая го намерих седнал под едно дърво в малка градинка близо до Мюз.
— Квоте! — Той ми махна лениво. — Ела, седни — покани ме той и побутна с крак към
мен една купичка. — Хапни си малко грозде.
Взех си няколко зърна. В онези дни пресните плодове не бяха рядкост за мен, но въпреки
