Мег Лоузи - Децата на новото време
Всеки път, когато нашата «безопасна зона» на ежедневната реалност бива подлагана на изпитание, сме склонни да се отбраняваме и затваряме съзнанието си, тъй като неизвестното ни плаши. Предлагам ви да четете този материал с открито сърце и непредубеденост, като не забравяте, че целта тук е да обогатите знанията си за реалността. Няма как да израснем без предизвикателства, които ни карат да се протегнем, за да достигнем нови висини на мъдрост и познание. И отново, важно е да не се забравя, че не всяко дете притежава качествата, за които се говори тук — също както при биологичната еволюция, отначало има смесен или неравен напредък, докато новите качества спонтанно станат норма сред населението.
Според мен, както на деца, така и на възрастни, често се лепват етикети, за да бъдат определяни, а оттам и разбирани различните типове поведение. Много от тези етикети не само са неправилни, но и в крайна сметка вредят. В момента на безброй деца се дават диагнози като СДВ (синдром на дефицит на вниманието) и СХДВ (синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието). Тези диагнози започнаха да се поставят на всички, които излизат от нормите. Дори по-лошо, тези диагнози са придружени с рецепти за лекарства, които притъпяват сетивата на малчуганите и създават удобно статукво за всички останали. Дали обаче последното е истина?
В някои отношения съвсем различните реалности, знанията за които тези деца донасят в нашия свят, може да ни се сторят плашещи, но това е, защото нямат нищо общо с досегашния ни опит. Смея да твърдя, че «нормалното» е просто възприятие, а възприятията са част от ежедневната илюзия. За да се отдалечим от илюзията, възприятията ни трябва да се променят. Нямам намерение да създавам нови етикети; целта ми по-скоро е да обясня едно съвсем реално явление. Вместо да лепим етикети на всичко, е по-добре да приемем различията и необятните дарби, които Децата на новото време донасят в нашия свят под формата на знание, мъдрост и изцеление — и дори онова, което си спомнят далеч отвъд ежедневната ни действителност.
Този труд представлява съкратено изложение на едно непрестанно изследване. Аз съм едновременно писателка и човек с медицинска интуиция и международна лечителска практика. Пътувам много, за да изнасям лекции, участвам в семинари и провеждам частни лечебни сеанси. В практиката си съм се натъквала на не едно дете, което е поразително надарено и което е не само непризнато, но и смятано за инвалид от родители, учители и обгрижващ персонал, които не са успели да оценят важността на неговите различия. Поради това много от тези деца са болни или с недопустимо поведение. Други са толкова интелектуално, духовно и емоционално напреднали, че страдат от дълбоко чувство на непринадлежност. Тяхната нагласа е чужда за повечето хора и поради това остават нечути, пренебрегвани и неоценени.
Виждала съм и съм провеждала изцелителни сеанси с някои от най-удивителните деца. Те всеки път са ме отвеждали до нови, невероятни висини на реалност. Говорили са ми по теми, които доскоро звучаха като плод на научната фантастика. Всъщност общуването ми с тези деца ме отведе далеч отвъд границите на въображението ми. А мога да ви гарантирам, че то не е толкова развинтено, че да съчиня историите, които ще ви разкажа по-нататък. Неведнъж е повтаряно, че очакванията създават реалността. Склонни сме да гледаме на Децата на новото време през стари призми, които вече не са валидни. Намерението ми е да се преборя с тази склонност, като хвърля светлина върху Децата на новото време, така че хората да започнат не само да ги забелязват, но и да ги възпитават по подходящ начин, насърчават и почитат.
За пръв път разбрах за съществуването на Кристални деца през 1999 г., когато се роди моята внучка. Тя дойде на този свят с извисено съзнание и веднага след раждането започна спокойно да наблюдава онова, което я заобикаляше. По-късно, докато лежеше в скута ми, нейното съзнание направи опит да се надигне и излезе от тялото й, докато тя се бореше с ограниченията на новото си физическо същество. Виждах я как си налага да стане. Съсредоточеността в сините й очички бе много силна, но тя все пак си оставаше в мъничкото телце. Тогава още не подозирах, че тя вероятно бе свикнала да проектира съзнанието си, където искаше, и сега се опитваше да отнесе тялото със себе си. Това бе само началото. Знаех, че внучката ми не е сама в своята одареност, а има и други като нея. Осъзнаването на това ме отведе отвъд любопитството, в неизследваните територии на реалността.
Всяко дете и всяка ситуация са различни. Информацията в настоящата книга се основава на личен опит, събиран от изцелителни сеанси, лични събеседвания и уебсайтове, както и от професионалисти, които не само разпознават тези деца, но и ежедневно работят с тях. Не са много книгите за реалността, която ще разгледаме на тези страници. При случай споменавам за тях. Има и някои страхотни уебсайтове, които дават информация за Децата на новото време — дала съм ги в края на книгата, за да можете да се поровите по-дълбоко в темата. Въпросните списъци не са препоръки, а просто други източници на полезна и прясна информация за тези деца.
Голямото ми желание е тази книга да донесе повече разбиране и да помага на родители, учители, обгрижващ персонал, възпитатели и дори в медицината. И все пак съм я написала най-вече за Децата на новото време, които не получават онова, от което се нуждаят. Много от тях страдат излишно само защото никой не знае какви са нуждите им. Някои семейства просто се боят от талантите, които показват децата им. Този страх предизвиква цял нов набор от проблеми с израстването и съзряването на децата. Когато има такова усещане за различност, винаги е добре човек да знае, че не е сам.
За да не навредя на семействата и техните деца или да наруша неписаното споразумение за поверителност между консултант и консултиран, съм заместила истинските имена на повечето деца с псевдоними — с изключение на Никълъс, който написа предговора, и Лорин, Джон Евърет, Питър и Кристина, за които ще поговорим по-късно. Разбира се, не всички надарени деца приличат на описаните в тази книга, но ще се изненадате колко много са като тях!
Желанието ми е всеки читател да остане с някаква нова информация, искрица любопитство или променено мнение — това в дългосрочен план ще помогне на някое дете, което иначе е щяло да остане незабелязано.
В началото на всяка глава, както и на още няколко места, съм цитирала думите на деца, с които съм общувала. Простотата на техните послания ме вълнува неизмеримо. В много от случаите имам чувството, че Бог, Източникът или Духът говори директно през децата. Те си спомнят.
Когато биват възпитавани добре и насърчавани, Децата на новото време продължават да помнят и успоредно с това споделят с нас удивителни наблюдения и дарби. За съжаление, моят опит показва, че в повечето случаи никой не вярва на поразителните разкрития на тези деца. Те говорят много откровено за онова, което виждат и преживяват, но тъй като са лишени от подкрепа за своите дарби, скоро започват да забравят онова, което са знаели при идването си на Земята. Така постепенно престават да използват дарбите си. Например едно русо и синеоко момиченце, което познавах малко след раждането й, радваше и удивляваше всички, откакто проговори (на много ранна възраст). Сега е на 4 годинки. Ще я нарека Скай (Небе — бел.ред.). Още от съвсем мъничка Скай събира около себе си публика, където и да отиде. Тя е завладяваща личност и привлича всички като магнит. Доскоро, когато хората се съберяха около нея, им говореше за живота, истината и други възвишени неща. Тя е надраснала годините си. Освен това е по-нежна и физически по-съразмерно развита от повечето си връстници. По-късно Скай започна да страни от хората и изобщо престана да споделя пред публика задълбочените си прозрения. Вече не беше жизнерадостна като преди. Когато я попитаха защо е решила да мълчи, отговорът й беше: «Когато говоря пред тях, хората ми се смеят и това ме обижда. Не искам да ми се подиграват, затова престанах да им говоря». Родителите на Скай са изключително щастливи от нейната надареност и дори я насърчават, но другите най-често я възприемаха като спектакъл, като нещо необичайно, и затова тя прекъсна общуването си с тях. Каква загуба за всички нас! За съжаление, в повечето случаи става така. Ако не получават подходящи грижи, доверие и насърчение, някъде към 5–6 годинки децата издигат около себе си защитни стени от енергия, които блокират информационния поток. Скоро повечето признаци за засилена чувствителност избледняват, вратите към висшето съзнание се затварят и всичко бива забравено. Децата са много чувствителни към това, че са наричани «различни». Какво нелепо изказване от страна на нас, «просветените» и «цивилизованите»! Средството за изграждане на един по-положителен свят ни се дава посредством следващите поколения, а ние дори не го забелязваме. Децата на новото време ни носят ключа към тайните на този живот и отвъд него, а ние залостваме вратата. Какво си мислим, че правим?
