Мег Лоузи - Децата на новото време
Когато моята внучка беше само на година и половина, веднъж ми я доведоха да прекара известно време с мен. Разбира се, възможността за малко качествено време насаме ме караше да се чувствам на седмото небе. Един ден седяхме на пода и си играехме с «Лего», което се състоеше от възголемички кубчета. Седяхме мълчаливо и си приказвахме по телепатия. Внучката ми ме поглеждаше и чувах: «Искам синьото кубче ей там» (или каквото й беше желанието в момента), а аз й го подавах. Сетне аз на свой ред й казвах кое кубче искам и винаги получавах правилното. Бях толкова развълнувана, че едва се сдържах. Всичко това продължи около половин час. Започвах да се вълнувам все повече в течение на нашия безмълвен, но съвършен разговор и си представях всички възможности, които моята внучка носеше в себе си. Потънала в мисли, аз се разсеях, взех едно произволно блокче и й го подадох. За пръв път, откакто бяхме седнали да играем, тя се обади: «Бабо, това не е кубчето, което ти казах, че искам!» Гласът й ме стресна след дългото мълчание. Наистина ме беше поставила на място! Засмях се и й подадох правилното кубче.
Дарби и тегоби
Кристалните деца са крайно интуитивни и запознати с чувствата си. Те са и изключително чувствителни към енергията. Усещат какво изпитва всеки от околните — енергията на емоциите, намеренията, мотивите и всичко останало на хората. През повечето време дори знаят как ще се почувстваме след малко! Също така са склонни към съпричастност, което означава, че буквално усещат болката на другите, била тя физическа или емоционална. Поради това те са миротворците. Изпитват болката на другите, затова се стараят да поддържат равновесие в отношенията си с околните. Конфликтите са особено разрушителни за тях и те правят всичко възможно, за да ги избегнат.
Поради своята чувствителност Кристалните деца са склонни да се разболяват внезапно, често с висока температура или странни заболявания, които медицината не е в състояние да обясни. Това е, защото те не просто съзнават, но и изпитват всичко до дъното на душата си. Почти всяко тяхно чувство е дълбоко. Тъй като много от тях остават неразпознати, те са или пренебрегвани, или се отнасят снизходително с тях и те в крайна сметка трупат чувствата в себе си. Сетне болката им се проявява физически, например с необяснимо заболяване, тъй като са набрали много повече, отколкото могат да поемат.
От друга страна, виждала съм много от тези деца да владеят изцеление, което е мигновено и фино и все пак с впечатляваща сила. Те го правят естествено — без да кажат и дума, с нежно докосване, понякога дори само с поглед. Чудесен пример в тази насока може да се открие в откъс от електронното писмо, което получих от бабата на едно Кристално момче:
За втори път наблюдавах Майкъл да лекува, когато беше на 18 месеца. Снаха ми има голямо семейство… Една нейна пралеля беше дошла на гости от Калифорния. Беше преживяла катастрофа. Рамото й беше засегнато и се нуждаеше от операция. Сестра й (другата баба на Майкъл) й разтриваше рамото, докато ние двамата с Майкъл си играехме в другия край на дневната. По нищо не личеше онова, което ставаше там, да го интересува. Когато масажът приключи, той стана, отиде бавно до леля си и съвсем целенасочено погали раненото място с ръчица. Върна се още два пъти, за да довърши изцелението. Леля му и другата му баба седяха и гледаха сащисано. Аз се усмихвах, знаейки, че съм видяла този златокоско (той има руса къдрава коса) отново да прави онова, което е съвсем естествено за него.
Спомени за дарби и други прераждания
Други деца проявяваха удивително разбиране на манипулирането на енергията. Моята внучка беше особено забележителна в това отношение.
Веднъж, когато зазвуча музика, нещо в нея сякаш се включи. Тя веднага затвори очи и ръцете й се събраха бавно, плавно и преднамерено, сякаш се готвеше за молитва. Сетне тялото й започна да се движи в такт с музиката. Тя танцуваше така уверено, така грациозно, че изглеждаше като да не е от този свят. Координацията й далеч надхвърляше онова, което хората смятат, че е в рамките на «нормалното развитие» за едно малко дете. Накрая започна да пристъпва и да се люлее с енергията, в и около нея, сякаш беше част от вятъра и теченията на света. Никога не бях виждала толкова хубав танц! Тя като че ли имаше вродено умение За нещо, което доста приличаше на тай чи. Все едно че гледах жива грация. Всички наоколо бяха като омагьосани. Както приятели, така и непознати се спряха да я гледат и всички разговори секнаха. Малкият Учител като че ли се превърна в енергия, докато ръцете и тялото й се движеха елегантно, уверено и в унисон, какъвто рядко може да се види. Това беше естествената, необременена от нищо истина, представена с движения. Докато събираше енергия с ръце и тяло, тя нежно й заповядваше да се движи и променя и всеки от околните усещаше тези промени.
В друг случай имаше празнично събиране навън. Свиреше оркестър и паркът гъмжеше от хора. Изведнъж заваля силно и всички се втурнаха да търсят къде да се скрият от дъжда. Всички, освен малката Учителка, която още веднъж събра длани, затвори очи и сякаш стана част от музиката, от дъжда, от земята и небето. Танцуваше там, на хълма, мокра до кости от проливния дъжд, без да забелязва никого и нищо наоколо! Струваше ми се, че се е пренесла на друго място и в друго време. Моментът бе толкова красив, че плачех, без да мога да се помръдна от мястото си. Къде беше фотоапаратът ми, когато толкова се нуждаех от него!
Кристалните деца са деца на сърцето. Те притежават изключителна способност за състрадание и чувство за справедливост и като че ли винаги действат, водени от мотиви за общото благо. Лошото обаче е, че когато бъдат предадени, го преживяват много тежко. Не могат да разберат защо някой на света ще се отнася с тях с нещо друго, освен съвършено уважение и разбирателство, а когато смятат, че са обидени, го приемат много лично. Кристалните деца като че ли се чувстват лично отговорни за чувствата на другите и ги трупат дълбоко в себе си. Освен това притежават силно социално съзнание и съпричастност, които далеч не са характерни за годините им.
Наскоро разговарях с една майка, която искаше да сподели с мен истории за чудесните си деца. Марджи отрано забелязала надареността им и си водеше дневник. Попита ме какво ми е необходимо за моето проучване. Отвърнах, че най-много ми трябват описания на деца с необикновени таланти, разкази за това как виждат света и описания на проникновени неща, които са казали или направили и не са характерни за едно дете. Марджи започна да ми разправя една чудесна история за сина си Питър. Един ден от училището й се обадили у дома, за да й кажат, че организират акция за събиране на храна. Тя отговорила нещо от рода на: «Разбира се, това е чудесно. Ще се включа». Но директорката рекла: «Почакайте, май не ме разбрахте — Питър беше този, който замисли проекта!» Марджи се слисала. Тогава Питър бил само на 11 години. Когато го похвалила за това, което е направил, той обяснил, че според него повечето му роднини и съученици имали всичко, от което се нуждаели, а други нямали и ако всеки започнел да споделя благата си, това щяло да бъде от полза за всички!
6-годишната ми внучка ми се обади у дома един следобед, за да ме осведоми, че написала бележка на учителката си. Отвърнах, че това е много мило, като си мислех, че както обикновено, се е проявила като внимателно дете. Тя обаче дообясни, че написала бележката, защото забелязала, че учителката се чувствала напрегната, тъй като денят бил труден за нея. Група деца се държали лошо, не слушали урока и пречели на другите. Учителката се ядосала. Моята внучка каза, че докато подавала бележката на учителката, се засмяла и учителката също се засмяла, и вече не била напрегната. Бележката изиграла много положителна роля — внесла добро настроение и хумор в положението. Това поведение е типично за Кристалните деца.
Кристалните деца са със силно социално съзнание. Те са категоричните миротворци. Имат страхотно чувство за справедливост, което идва от мъдростта на опита и зрелостта, и те често ги впрягат в действие, без да са направлявани или насърчавани от другите, и за изненада на мнозина.
Макар да не са толкова често срещани, телекинезата (преместването на предмети със силата на ума) и телепортацията (изчезване от едно място и появяване на друго), са допълнителни дарби, които проявяват някои от Кристалните деца. Веднъж получих електронно писмо от една баба, чиято дъщеря, млада майка, наскоро бе родила. Онова, за което разказваше в писмото си, бе повече от удивително. Младите родители поставили бебето в кошчето и отишли да си легнат. По някое време през нощта се събудили и открили мъничето, сгушено между тях! Никой от тях не бил ставал от леглото тази нощ — бебето се било телепортирало само при тях!
