Мег Лоузи - Децата на новото време
На другата сутрин се събудих с някакво странно усещане. Когато започнах да се обличам, като че ли не можех да пазя равновесие и постоянно се накланях надясно. Затворих очи и се отправих мислено към източника на неразположението. Прегледах си енергийните полета и онова, което открих, много ме изненада — в полето ми имаше сияен небесносин орб! Намираше се отдясно на тялото ми, малко под нивото на рамото ми. Беше наситен с толкова енергия, че усещах тежест. Нямах представа какво се случва, но смятах да разбера.
В края на деня в полето ми вече имаше четири орба, всичките отдясно и в различни цветове. Единият беше небесносин, вторият — почти с цвят на сьомга, третият — златист, а четвъртият — бледозелен. Буквално не можех да стоя изправена заради енергийната им тежест. Едва ли е необходимо да отбелязвам, че това доста ме смущаваше, но тъй като непознатите явления не са новост за мен, просто се примирих.
Този ден бях много заета на изложението, но при всяка възможност се «проверявах». Орбите останаха в полето ми през целия ден и лека-полека започнах да свиквам с интензивността на допълнителната енергия в него. Бавно, но сигурно взех да се изправям. Когато същия ден видях Джули за малко, й казах какво става, а тя се засмя и отвърна, че съм «посветена». По нейните думи, след като видят снимките на децата, много хора започват да усещат орбите. Повече от това не знаеше. Макар че се надявах да имаме възможност да разговаряме пак, никога повече не я видях. Знаех, че в това има нещо много повече от обикновено усещане на орбите. Бях увлечена, заинтригувана и само наблюдавах и чаках.
От Спокейн отлетях за Седона, щата Аризона, за да изнасям лекции на едноседмична конференция. Имах два дни да си почина преди началото на конференцията и тъй като бях пристигнала преди другите лектори, използвах възможността да остана насаме със себе си. През тези два дни усетих още много орби, които се прикрепиха към енергийното ми поле. Осъзнах, че се събират във всякакви цветове и размери. Тъй като това бе ново преживяване за мен, мина известно време, преди да се сетя, че трябва просто да чакам и да наблюдавам явлението. Когато го направих, осъзнах, че съм взела «автостопаджии».
Всеки орб носеше в себе си съзнанието на различно дете. И те ми говореха. Боже мои!
Това бе един от онези моменти в живота ми, когато бях сигурна, че всичко, което смятах, че зная, се променя. Както когато Учителите се появиха за пръв път, се усъмних в себе си. Дали не започвах да си губя ума? В никакъв случай! Това беше съвсем реално. Трябва да призная, че бях зашеметена от всичко, което означаваше това преживяване. Колкото и да съм свикнала със странните явления, това бе нещо съвсем ново. Така че си помислих: «Какво пък толкова», и Започнах предпазливо да общувам по телепатия с децата. Чувствах се малко глупаво да стоя сама в Аризона и да говоря на енергията в моето поле, докато… те не ми отговориха. Леле!
Започнаха да се случват удивителни неща. Не само че в енергийното ми поле започна да се събира съзнанието на различни деца, но и около мен започнаха да се трупат земни малчугани. При всеки полет до края на лятното ми пътешествие (а те бяха много) седях до — всъщност бях заобиколена от — деца на най-различни възрасти. Около мен гъмжеше от цели класове, училищни оркестри, спортни отбори и много други видове групи, всичките, пътуващи по различни причини. Същото важеше за летища и ресторанти, и буквално за всички обществени места, където ходех. Това не можеше да е съвпадение. Също така през този период имах много задълбочени разговори с децата на най-различни теми. За мен тези ескалиращи преживявания бяха истинско вълшебство — и знаех, че ще има още!
В началото на 2006 г. замислих документален филм за Децата на новото време, който трябваше да е въз основа на написаното тук. Исках да споделя за някои от чудните послания, които тези изключителни деца донасят в нашия свят. Точно преди да тръгна за лятната си обиколка, срещнах Майкъл Ший, който продуцира филм за онова, което се случва между преражданията. Тъй като имам пълен сетивен усет за другите измерения, Майкъл ме беше наел като личен консултант по специалните ефекти за филма. Двамата с него бяхме провели дълъг телефонен разговор по време на престоя ми в Седона. Планирахме някои от предпродукционните неща, които съпътстват производството на един филм. Казах му за детските орби, които вече разговаряха с мен, както и за плановете си да направя филм за тези деца. Майкъл много се развълнува, докато му разправях какво съм преживяла. Попита ме: «Защо не вмъкнеш филма си в моя?» Ама че чудесна идея! Наистина исках да помогна на хората да видят какво се крие зад илюзията на ежедневието, а също така и колко крехки и необикновени деца не получават онова, от което се нуждаят. И сега ми се отваряше възможност да направя всичко това! «Да!», отвърнах убедено. Накратко казано, станах съсценарист заедно с Майкъл. Понастоящем планираме и продължение.
Децата не само оказват въздействие върху живота ми, но и ми помагат със сценария. След като телефонният ми разговор с Майкъл приключи, започнах да си приказвам по телепатия с орбите, т.е. с децата, чиито съзнания кръжаха около мен. Разбира се, те бяха чули разговора ми с Майкъл. Попитах ги дали биха ми помогнали в написването на сценария. (Тогава още и през ум не ми бе минавало, че те са до мен именно по тази причина!) По-късно седнах на компютъра и им казах, че сега моментът е особено подходящ за обсъждане, тъй като имат пълното ми внимание, а и мога да записвам посланията им. Заразпитвах за орбите, за децата, за това какво искат да кажа в книгата си и да бъде показано във филма. Те започнаха да ми разказват, да споделят философиите и наблюденията си върху нашия свят и отвъд него. Също така ми показаха нови светове с вълшебни пейзажи, за които по-късно писах в сценария. По време на разговора им зададох и някои въпроси за човечеството и другите светове. Ето какво споделиха те:
За живота на Земята:
Спомням си какво беше, преди да дойда тук. Всички казваха истината и никога никого не обиждаха.
Нищо на земята не е толкова важно, колкото всички си мислят. Това са дреболии. Онова, което има значение, е вечното.
Как така хората не си спомнят времето, когато всички неща бяха съвършени? Защото те все още са.
За отношенията между хората:Иска ми се хората да можеха да видят какво си причиняват един на друг. Може би тогава ще се научат да се отнасят добре с околните.
Да си любов е много по-различно, отколкото да мислиш за нея.
Толкова много хора изглеждат нещастни. Това е, защото не си спомнят кои са всъщност…
За времето:
Помисли си само какво щеше да бъде, ако вчера беше днес, а утре също беше днес. Нямаше ли това да означава, че сега е винаги? Защото това е именно така.
За свободата:
Снощи ми се стори, че сънувам как мога да летя. После осъзнах, че не сънувам, а наистина мога да летя.
Когато нечия реалност се промени така драстично, винаги е добра идея той да направи така наречената «сверка с реалността». Често го правя, защото реалността има склонност да се мени често за мен. Затова казах на малките си приятели, че техните орби са фантастични, но бих искала да се запозная с тях и в земните им тела, ако наистина съществуваха. Дори не подозирах какво ще се случи след това!
Уилям
Малко след молбата ми да се срещна с децата, чиито орби бяха дошли в енергийното ми поле, имах записан час за тълкование за нов клиент, когото никога не бях виждала. Хората често си записват час при мен по електронната поща заради месечния ми бюлетин «Онлайн съобщения». Обикновено преди първия сеанс с клиента никога не сме се виждали и дори не сме разговаряли по телефона. В уреченото време телефонът звънна и от другия край на линията долетя радостен женски глас. Тя започна разговора с извинения. Каза, че сеансът всъщност не бил за нея, а за 11-годишния й син, който не говори, а също така има и други физически проблеми. Та тя била записала час за сеанса по негова молба. Когато започна да ми разправя за Уилям, в полето ми се чу бърборене. Орбите силно се развълнуваха и аз неволно се засмях. «Питам се — казах на майката (без никакви предварителни обяснения) — дали Уилям не е едно от децата, които разговарят с мен». Тогава тя също започна да се смее. Каза, че се чудела дали ще кажа нещо, понеже синът и твърдял, че говорел с мен от известно време. Леле. Леле! Е, нали това исках? Така започнаха интересните, толкова скъпи на сърцето ми отношения с Уилям и майка му, които продължават и до ден днешен.
След сеанса ми бе останало достатъчно присъствие на духа, за да попитам орбите, които все още се навъртаха в полето ми, кой от тях е Уилям. Оказа се, че е един светъл орб с цвят на сьомга точно над главата ми. Животът току-що бе станал още по-странен, но нещата най-сетне започваха да се изясняват. От онова съдбовно запознаване с Уилям имахме някои много специални моменти, за които можете да прочетете в девета глава. Отначало предпочетох да споделя за орбите само с подбрани хора, които също започнаха да преживяват това явление.
