Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Пред него се намираше черната пирамида, от лявата ѝ страна беше спрял автобусът. Вдясно имаше малка декоративна градина - би могъл да използва храстите и дърветата като прикритие, за да достигне до страничния вход на централната сграда. - Добре, мисля, че мога да вляза, без да ме забележат. На кой етаж се намира зодиакът?
- На третия - отвърна Нина.
- Американският трети или британския трети етаж?
Той се усмихна, когато чу леката ѝ въздишка; различията в терминологията бяха сигурен начин да я подразни.
- Американският, разбира се.
- Значи говорим за втория етаж. Добре. - Той притича до близката кола и се скри зад нея, оглеждайки бойниците, двора…
Изведнъж замръзна на място.
Шабан.
Водачът на култа се появи на входа на централната сграда и се отправи към пирамидата в компанията на трима мъже. Еди разпозна двама от тях: Брома и Лоренц очевидно бяха заели мястото на Кротала като лични бодигардове на Шабан. Третият, който носеше цилиндричен метален контейнер, не му беше познат.
Нина, обаче, го познаваше.
- Еди, виж мъжа с очилата, той е един от учените, които видях в лабораторията.
Еди беше по-заинтригуван от предмета, който носеше мъжът. Върху неръждаемата стомана беше отпечатан някакъв символ. Той присви очи, опитвайки се да го разгадае, докато четиримата мъже се приближаваха към пирамидата.
Изгуби ги от поглед, когато се скриха зад светещия ѝ ъгъл. Но той вече беше видял каквото го интересуваше. Беше разпознал символа: същия, който беше виждал много пъти по време на обучението си в SAS.
Три чифта извити рога, подредени в кръг. Биологична опасност. Цилиндърът представляваше херметичен резервоар.
За биологични агенти.
Той потисна неволното си потръпване. Съдържанието на резервоара не представляваше непосредствена опасност: ако случаят беше такъв, Шабан и последователите му щяха да носят защитни костюми. Но предвид онова, което египтянинът беше казал в гробницата, то имаше потенциала за нанасяне на огромна вреда; - а доколкото Еди беше наясно, четиримата мъже вече се бяха имунизирали срещу нея.
Четири години по-рано той беше спрял една биологична атака. Сега трябваше да спре друга.
- Ъ-ъ-ъ…, Еди, къде отиваш? - попита Нина, когато той се върна обратно зад джипа.
- Ще взривя лабораторията. На върха на пирамидата се намираше, нали?
- Това… Не сме дошли за това, господин Чейс! - заекна Асад. - Основната ни задача е да намерим зодиака.
- Моят приоритет е да се погрижа един психопат, който се мисли за египетски бог, да не започне да разпространява спори-убийци по света. - Еди проследи култистите, които се отправиха към входа, през който току-що беше влязъл Шабан. Той се зачуди защо не използват най-близката врата на пирамидата, която се намираше срещу подвижния мост, но реши, че няма значение. Онова, което имаше значение беше, че те му осигуряваха начин да влезе вътре.
Асад и Нина продължиха да протестират, но той не им обърна внимание и се вгледа в новопристигналите култисти. За разлика от различните по възраст и пол посетители на сбирките в Ню Йорк и Париж, тук преобладаваха младите мъже, макар и от различни националности. Това ли бяха личните последователи на Шабан от цял свят?
Еди се наведе и притича към колата, която се намираше най-близко до пирамидата, след което хвана микрофона си.
- Така, ще трябва да сваля системата. Не мога да нахълтам вътре с камера на главата.
- Еди, недей! - каза Нина, но той вече беше свалил всичко и го беше напъхал в джоба на якето си.
Тълпата, която наброяваше около петдесетина души, премина покрай него, предвождана от охранители със зелени сака. Всички говореха: тонът беше възбуден, изпълнен с очакване, но Еди като че ли долавяше и тайно злорадство. Каквото и да представляваше тази церемония, тук вече се усещаше атмосферата на победно шествие.
Той хвърли поглед към бойниците, после към пазачите отзад, изчака полезрението им да бъде отчасти закрито от тълпата - после се изправи и спокойно се присъедини към групата, сякаш току-що беше слязъл от колата.
Напрегна се, готов да се сбие или да побегне. Тъй като вече се намираше във вътрешността на замъка, той се съмняваше, че култистите ще се усъмнят в правото му да бъде там, но съпровождащите ги горили можеха да решат, че не му е там мястото…
Никой не вдигна тревога. Младите мъже го изгледаха с любопитство, но продължиха разговорите си. Успокоен, но все още нащрек, Еди пое с групата към пирамидата.
Нямаше следа от Шабан или мъжете, които го бяха придружавали, но във фоайето се виждаше още охрана.
- Всички да чакат тук. Храмът ще отвори скоро - извика един от пазачите, докато фоайето се пълнеше все повече. Друг от охраната повтори предупреждението на френски, след това на арабски. Еди стоеше в края, оглеждайки изходите. В единия ъгъл се издигаше стъклен асансьор, имаше две големи стъклени врати, които най-вероятно водеха към храма, с по две по-малки врати от всяка страна. Едва ли асансьорът беше единственият начин да се стигне до горните етажи - не можеше наблизо да няма и стълбище.
Няколко минути по-късно влезе още една група култисти. После още една. Фоайето бързо се напълни до пръсване. Еди застана до една от страничните врати, докато групата, с която беше влязъл, се придвижи напред, за да направи място за новодошлите. Наблизо стоеше един пазач, но на Еди му стигаше мъжът да се разсее за миг…
Което стана, когато вратите на храма се отвориха. Всички инстинктивно се обърнаха натам - и Еди се измъкна незабелязано през страничната врата.
Както се беше надявал, тя водеше към стълбище със странна ешерова форма, наложена от полегатите стени на пирамидата. Тръгна нагоре по нея и отново включи микрофона.
- Еди! - извика Нина, когато на екрана на монитора се появи нещо различно от дънките на съпруга ѝ. - Време беше! Какво става?
- Съдейки по всичко, Шабан събира вярващите.
- Да, видяхме - три претъпкани автобуса. Имах предвид какво става с теб? Къде отиваш, по дяволите?
- Нали ти казах - отивам да взривя лабораторията.
- С какво? Нямаш никакви експлозиви - нямаш дори оръжие!
- Мисля, че ще се справя.
Единият от войниците, който стоеше до Асад, примига при равнодушния тон на Еди.
- Какво има? - попита Асад.
Войникът отиде до един от куфарите с оборудване, наблъскани в микробуса и изруга на арабски.
- Господине, липсват два пакета С-4.
- С-4 ли? - попита Мейси, като видя как Асад зяпва изненадано.
- Експлозиви - обясни Нина. Мейси се дръпна по-далеч от куфарчето.
- Да, взех ги назаем, докато се подготвяхте - обяви Еди така спокойно, сякаш беше взел просто някакъв молив без да пита.
- Чейс! - извика Асад. - Веднага излизай оттам! Не можеш да използваш експлозиви вътре - това ще бъде дипломатическа катастрофа!
- Защо тогава сте ги донесли? - попита Нина в защита на Еди, макар самата тя да споделяше чувствата на египтянина.
Асад я погледна смутено.
- Ами… ако се случи нещо непредвидено.
- Смятайте, че се е случило - каза Еди. - Дипломацията ще е последното нещо, за което да се притесняваме, ако Шабан е превърнал онзи боклук в биооръжие. Ако го унищожа сега, проблемът е решен. Така че се качвам горе, залагам три заряда, грабвам Грант и взривявам къщата, преди въобще някой да се усети, че съм бил тук…
На екрана се видя как той стига до площадката на горния етаж с офиси, пред него се отваря една врата и един пазач го зяпва изненадано.
*
- Или пък не - рече Еди, докато двамата с пазача се гледаха един друг.
Мъжът се отърси от шока и се опита да го сграбчи, но Еди го удари с юмрук в гърлото и онзи залитна назад. После се хвърли с протегнати ръце към очите на англичанина, но Еди отметна назад глава и срита култиста в чатала, след което го удари в лицето толкова силно, че главата на мъжа се блъсна във вратата. Пазачът се свлече на пода в безсъзнание.
Еди го завлече зад вратата. Осветлението беше слабо, през стъклените стени проблясваше по някой скрийнсейвър. Служителите на “Озирис инвестмънт груп” и Храма на Озирис или бяха приключили работния си ден, или бяха слезли в храма.
- Еди? Добре ли си? - попита Нина.
- Да, страхотно. - Той издърпа припадналия встрани и го претърси. Пазачът имаше неговата фигура, беше само малко по-висок…
*
- Нина наясно ли е за тази твоя страна, Еди? - попита го Мейси, когато камерата на Еди показа как той сваля сакото и панталоните на пазача.
- Веселячка - отвърна той. Картината рязко се смени, камерата показа тавана.
- Какво правиш? - попита Нина.
- Не ща да плаша Мейси с онова, което крия в гащите си.
Мейси вече беше свикнала с намеците му и само завъртя очи с въздишка. Нина се усмихна.
- Според мен няма от какво да се страхува.
- Пфу!
- Ти си човекът, който трябва да се страхува - продължи остро тя. - Ако те хванат, ще те ликвидират.
