Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- Гръм и мълнии!
- Имаш ли приятели в полицейското управление на Монако? - попита с надежда Нина. Липсата на отговор ѝ беше достатъчна. - Явно не!
На носа се появиха още фигури, насочили пистолетите си към тях…
Нина стреля първа. Един от мъжете отскочи рязко; другият беше улучен в рамото. Той се завъртя назад, пръстът му конвулсивно натисна спусъка…
И изпрати серия бронебойни куршуми към яхтата.
Прозорецът на мостика се пръсна на парчета, а капитанът, който стоеше зад шурвала, беше улучен право в челото. Той се стовари върху таблото, мъртъв, натискайки дросела до край. И понеже всички останали членове на екипажа се намираха на палубата, опитвайки се да застрелят Нина и Еди, до него нямаше никой, който да поеме управлението…
Полицейската лодка промени курса си, за да сложи край на преследването. Еди се стрелна зад нея. Той забеляза някакъв полицай, който стоеше на кърмата и вдигаше пушката си.
- Наведи се! - предупреди той Нина и се обърна назад, за да види кога ще стреля мъжът.
Не последваха изстрели. Вместо това полицаят се наведе отчаяно през парапета, а колегата му скочи от носа на катера.
Миг по-късно „Слънчев барк” връхлетя върху по-малкия съд и го разсече на две. Резервоарът на разбитата лодка се взриви, а яхтата профуча през огнената топка, продължавайки сляпо да следва джета. Един от хората на Озир се хвърли в морето от предната палуба миг преди пламъците да я обхванат.
- Господи! - проплака Нина. - Да не са полудели?
Еди отново направи завой и се отправи към малкия проход между два претъпкани кея. Яхтата не го последва.
- Мисля, че никой не я управлява.
- Какво? Но аз само раних онзи мъж!
- Не се оплаквам!
„Слънчев барк” премина покрай тях; всички намерения на екипажа да застреля бегълците бяха заменени от инстинкт за оцеляване и те наскачаха в морето. Яхтата се отправи директно към група малки, но скъпи морски съдове в ъгъла на пристанището, и вниманието на хората в тях рязко се отклони от състезанието към бързо приближаващото се към тях чудовище. Те се разбягаха с крясъци по подвижните мостове.
- Приготви се да тичаш - каза Еди на Нина. - Щом стигнем до сушата, хукваме и няма да спираме, докато не се отдалечим поне на осемстотин метра!
Джетът се изстреля нагоре по хелинга и продължи да се движи, стържейки по бетона. Пред тях изникнаха предпазните бариери: пистата минаваше точно покрай пристанището. Еди дръпна силно ръчката за управление, но извън водата кавазакито беше неуправляемо. То се блъсна в гофрирания метал и двамата му пасажери бяха притиснати болезнено към таблото.
Един от охраната на състезанието забеляза неочаквания сблъсък и се затича към тях - но след миг замръзна на място, забелязвайки пушещия „Слънчев барк”, който се блъсна в пристанището с трийсет мили в час.
Малките яхти се разпаднаха в огнени облаци от отломки, доскоро струващи милиони долари. Една по-голяма лодка се преобърна настрани - а мегаяхтата премина по нея и се стовари върху кея, разкъсвайки предпазните бариери. „Слънчев барк” се плъзна напряко по пистата като стоманена стена и със скърцане спря точно пред трибуната със зрителите.
Мика Виртанен продължаваше да води колоната. Той ускори след шикана, който се намираше в северната част на пристанището - само за да открие висока бяла бариера там, където очакваше да види завой. Съдиите се окопитиха и трескаво започнаха да размахват предупредителни флагове, но за финландеца вече беше твърде късно.
Той натисна спирачките, колата му се плъзна покрай мястото, където се намираха Нина и Еди, и се завъртя, преди задницата на болида да се забие в корпуса на яхтата. Още милион долара от парите на тим „Озирис” се превърнаха в отломки - а онова, което остана от болида, се превъртя няколко пъти по пистата и спря. Все пак дизайнерите на колата си бяха свършили перфектно работата; замаян, но невредим, Виртанен повдигна с трепереща ръка визьора на шлема си и примига към хората зад бариерата.
Нина побутна Еди.
- Помниш ли като ми каза да бягам, щом стъпя на сушата?
- Моля? А, вярно! - Те хукнаха, а на мястото на катастрофата се събираха все повече и повече съдии.
*
- Вие ли предизвикахте това? - Мейси посочи изумено екрана на телевизора. - Господи! Тук сигурно има потрошени яхти за най-малко сто милиона долара!
- Казах на Озир, че ще му струва скъпо - отвърна Нина, оглеждайки внимателно фоайето на хотела. Целта на оградите около пистата беше да държи зрителите встрани от нея; отдалечаването не беше представлявало проблем, единственото притеснение, докато отиваха към площада пред Казиното, беше, че полицията ги търси. Засега никой не ги беше разпознал - до мига на зрелищната катастрофа на „Слънчев барк” камерите бяха следили състезанието, а не пристанището - но все пак тя искаше да напусне княжеството колкото се може по-бързо. Ако не друго, поне няколко гневни застрахователни компании щяха да искат главите им.
- Жалко за Мика. Горкото момче. Наистина си мислеше, че ще спечели.
Еди я изгледа странно.
- Я чакай, да не би да си разговаряла с Мика Виртанен?
Тя се ухили.
- Дори повече. - Те постепенно осъзнаха какво има предвид и тя продължи: - Какво?! Нямах никакво намерение да се скитам по улиците, след като казиното затвори. Откъде мислите, че се сдобих с това? - Тя им показа скъпото кожено яке в цветовете на тим „Озирис”, което беше облякла върху лъскавата рокля.
- Нали не си го откраднала? - попита Еди.
- Разбира се, че не! - отвърна обидено тя. - Подарък ми е. Знаете ли, много е бърз на пистата, но в леглото…
- Добре, чух достатъчно - побърза да я прекъсне Нина.
- Между другото, добре се представи в казиното - каза Еди на Мейси. - Онази горила щеше да ме размаже, ако не го беше спънала.
Мейси се усмихна.
- Просто се сетих за думите ти, че винаги трябва да съм готова за действие - и реших, че край вас винаги го има.
- За съжаление - отвърна Нина с гримаса. - Но не му обръщай внимание. Има и по-важни неща. - Тя извади снимката на зодиака от джоба си и я показа на Мейси. Макар и омачкана, тя беше достатъчно ясна, за да се видят детайлите на боядисания релеф. - Мисля, че разбрах къде е пирамидата. Намира се някъде край Абидос. - Тя бързо обясни откъде си е направила този извод.
Мейси разгледа удивено снимката.
- В това има логика. Гробът на Озирис е трябвало да бъде в Абидос - никой никога не го е намирал, но египтяните вярват, че трябва да е наблизо. Всички фараони от Първата династия са били погребани там, за да са близо до Озирис. Предполагате, че пирамидата е някъде на запад? - Нина кимна. - Това също съвпада. Смята се, че западната пустиня е мястото, където отиват мъртвите, за да влязат в Подземния свят, мястото, където слънцето залязва.
- А „второто око на Озирис”? Това да ти говори нещо?
Мейси се намръщи и се замисли.
- Второто око! Не знам. Освен ако… - Очите ѝ се разшириха. - Освен ако не е нещо в Озириона.
- В кое? - попита Еди.
- Озирионът е сграда, която е трябвало да бъде копие на гробницата на Озирис.
- Втора гробница? - осъзна Нина. - Второ око. И ако то гледа в посока към сребърния каньон…
- …тогава сме намерили пирамидата - завърши изречението ѝ Еди. - Значи се връщаме там!
*
- Бъдете сигурни, че ще сътруднича на властите в разкриването на отговорните за тази катастрофа - каза Озир на новинарския екип. - Днес беше ужасен ден за спорта, за тим „Озирис”, за Мика Виртанен - и лично за мен самия, както бихте могли да предположите.
- А какво ще кажете за съобщенията, че на яхтата ви се е водила престрелка? - попита репортерът, доволен, че има далеч по-интересна история от обикновен спортен репортаж.
Озир впрегна всичките си актьорски умения, за да запази неутрална физиономия.
- Не знам нищо по въпроса, само онова, което ми разказа полицията. А сега благодаря и моля да ме извините. - Той се оттегли във ВИП залата, но репортерът не спря да му задава въпроси, докато вратата не се затвори под носа му.
Шабан и Кротала го чакаха.
- Е? - обърна се към тях Озир.
- Уайлд и Чейс сигурно са се измъкнали - отвърна намръщено Шабан. - Полицията в Монако не ги е заловила и тъй като до границата са само десетина минути път, едва ли ще ги хванат.
- А яхтата? Зодиакът цял ли е?
- Да, поне това ни е останало. Уредих да го транспортират в Швейцария веднага, след като полицията опразни терена.
- Господи - въздъхна Озир, поклащайки глава. - Как са успели да избягат?
- Защото си мекушав - изрева Шабан, карайки Озир да трепне. - Всичко, което правя, е за защита на Храма - но това стигна твърде далеч, за да ми връзваш така ръцете! Ако искаш да намериш пирамидата на Озирис - и да я запазиш за себе си - тогава ще трябва да се пролее кръв. Вече се проля. И понеже не ми позволи да направя каквото трябваше, кръвта е на нашите последователи, вместо на нашите врагове! - Гласът му омекна леко, когато постави ръка на рамото на Озир. - Не виждаш ли, Халид? Ако не вземаме всичко, ще останем без нищо… а аз няма да позволя това да се случи. Позволи ми да направя необходимото. Трябва да намерим доктор Уайлд преди тя да открие пирамидата - и да я ликвидираме. Знаеш, че съм прав.
