Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
И главата му избухна в адска болка.
Тя беше толкова силна, че той падна и се сгърчи на земята съвсем близо до ръба на платформата. Притисна длан към раната. Заболя го още повече, усети кръвта по дланта си - но ги нямаше откъснатата плът и кости при директното попадение на куршум в човешки череп. Куршумът го беше одраскал точно над лявото ухо.
Ако се беше затичал с другия крак и бе прехвърлил тежестта на тялото си вляво, вместо вдясно, той щеше да е мъртъв.
А жена му щеше да е вдовица. С присвити от болка очи я видя как го гледа ужасена. Той ѝ махна отчаяно с ръка.
- Махай се оттук! Бягай!
Беше ѝ необходима минута, за да преодолее страха си за него - минута, която се оказа твърде дълга. По лодката пробяга лазерна точка и се закова върху гърдите ѝ.
Много внимателно тя свали ръка от дросела.
Еди чу потракването на приближаващи се каубойски ботуши. Извърна глава и видя, че е изпуснал револвера на метър-два по-нататък. Една ръка се протегна и го взе.
- Мисля, че това е мое - рече Кротала.
- Вземай си проклетото нещо - изпъшка Еди. - Останал е само един патрон.
- Той ми е достатъчен. - Чу се кратко изщракване, когато запъна спусъка и цилиндърът се завъртя, за да вкара последния куршум под ударника…
- Не! - изкрещя някой. Озир. - Идиот такъв, хората ще видят!
Еди чу как Кротала промърмори: „Е, и? Да им го начукам…”, но ударникът се върна на мястото си с мек звън. „Слънчев барк” не беше единствената скъпа яхта, която дрейфуваше в морето край Монако; звукът от стрелбата сигурно вече беше привлякъл вниманието на хората от съседните лодки.
- Разкарайте ги оттук. Бързо! - заповяда Озир.
Шабан се приближи до брат си.
- Трябва да ги убием. Да беше ме послушал преди.
- Знам, знам. Ще го направим. Но не тук. Ако полицията на Монако дойде да разследва изстрелите, а корабът ни е пълен с трупове…
Лодката беше обезопасена, а Нина - докарана на палубата под дулото на пистолет. Озир я погледна с подчертано отвращение.
- Не исках да го правя, но ти не ми остави друг избор. Когато утре след състезанието този кораб напусне Монако… и двамата ще умрете.
19.
- Знаеш ли какво, приятел - рече Еди, - гостоприемството ти хич го няма.
- Погледни го откъм хубавата страна - обади се Нина и погледна Озир. - Той поне пръв мина през това.
Водачът на култа беше решил да се изгаври с тях, като завърза Нина и Еди на същото място, където го бяха оставили - в тоалетната на каютата му. Ръцете на Нина бяха завързани към тръбата на умивалника, а Еди се озова в същата позиция като Озир, със завързани зад отпадъчната тръба на тоалетната ръце и глава, наведена над клозетната чиния. Само дето бяха стегнати с въже, а не с вратовръзки; краката им бяха оставени свободни, но един пазач остана при тях цялата нощ, докато Озир и сътрудниците му проучваха зодиака, така че не успяха да се възползват от това си предимство.
- Не ти ли е удобно, Чейс? - попита Озир. - Лошо.
До него застана Шабан, разтърквайки очите си.
- До никъде не сме стигнали със зодиака, Халид. Само си губим времето.
- Отговорът трябва да е там - отвърна Озир. - Тя го намери, значи и ние ще можем.
Шабан се усмихна подигравателно на Нина.
- Жалко, че не си я слушал тогава. Щом са наясно как да намерят пирамидата, ще се наложи с мъчения да измъкнем тази информация от тях. - Нова подигравателна усмивка, този път към Озир. - Ако не беше заинтересуван само от това как да я вкараш в леглото си…
Лицето на Озир пламна от гняв.
- Млъквай, Себак! Сами ще намерим пирамидата. Няма нужда да стига до предизвикване на болка.
- Какво знаеш ти за болката? - процеди през зъби Шабан, приближавайки се към лицето на брат си. Белегът на бузата му запулсира.
Надвисна неловко мълчание, после Озир леко отстъпи назад.
- Сами ще намерим пирамидата - настоя той. - Тези двамата ще ги… погребем в морето. Но първо ни чака друга работа - състезанието.
- Ти върви - отвърна презрително Шабан. - Аз ще остана тук и - той се усмихна жестоко - ще обсъдя учтиво местонахождението на пирамидата с доктор Уайлд. - Нина се напрегна.
Озир поклати глава.
- Очакват да си там с мен.
- Кажи им, че съм болен.
- Себак! Това е за храма - и ти идваш с мен. - Той го погледна втренчено. Този път отстъпи по-малкият брат, макар сухожилията на врата му да се издуха. Озир се обърна към бодигарда: - Наблюдавай ги, докато се върнем. - Мъжът кимна и седна на стола, поставен срещу вратата на банята, а Озир и Шабан излязоха.
- Кога свършва състезанието? - попита Нина.
- В четири часа - отвърна Еди. - Сега колко е?
Тя се изкриви, за да погледне часовника си.
- Наближава десет.
- Хей! - извика пазачът и вдигна своя МР7. - Не мърдайте. И никакви разговори!
Нина отново коленичи, без да сваля очи от пазача. След няколко минути вниманието му започна да се разсейва и дулото на оръжието му се отмести от пленниците, когато плъзна поглед по богато обзаведената каюта.
Нина се възползва от разсеяността му и погледна през рамо. В ъгъла имаше малка козметична ножичка - един от предметите, които Озир разпиля по пода, когато Еди го блъсна в банята. Беше я забелязала още докато я връзваха. Сега, след като ръцете ѝ бяха здраво пристегнати към тръбата, единственият начин да я достигне, беше с крака. Но нямаше как да го направи, без пазачът да забележи.
Разполагаше с шест часа да намери начин…
Възможността ѝ се разкри след цели четири мъчителни часа.
Пазачът също беше почитател на автомобилните състезания. С наближаването на старта той включи големия плазмен телевизор. Позицията му на стената го накара да премести стола си встрани, за да може да вижда едновременно с това и пленниците, раздвоявайки вниманието си.
- Добре ли си? - прошепна Нина. Гласът ѝ беше заглушен от рева на автомобилите, застанали на стартовата решетка.
- Коленете адски ме болят - чу се глух отговор. - Но пък има нещо друго - не съм жаден.
Тя сбърчи нос.
- Много си гаден, Еди! - Погледна към пазача; той надничаше към банята, но очевидно беше повече заинтригуван от състезанието. - Виж какво, в ъгъла има едни ножици. Ще се опитам да ги ритна към теб, когато пазачът не гледа.
Той извърна глава колкото можа.
- Ако успееш да ги избуташ до краката ми, ще опитам да ги блъсна зад тоалетната чиния с коляно. Но не мога да си мърдам ръцете. Ако ги запратя твърде далеч, край с нас.
- В такъв случай трябва да успеем от първия път, нали? - Тя му се усмихна; Еди ѝ отвърна.
- Направи го като започне състезанието - каза той. - Обикновено на първия завой в Монако винаги стават катастрофи - а повечето хора чакат тъкмо тях.
- Трябват ми само няколко секунди. - Нина наблюдаваше пазача; той беше зяпнал телевизора и само от време на време хвърляше по някой поглед към банята. Коментарите бяха на френски, но тя го владееше достатъчно, за да разбере, че колите правят загряваща обиколка, преди да започне самото състезание.
Тя премести тежестта на тялото си върху едното коляно и много бавно изпъна крак. Мускулите ѝ се разтегнаха болезнено. Пазачът я погледна; тя замръзна, уплашена, че е видял какво прави, след което подчертано бавно разкърши врат, все едно се е схванала. Той се намръщи и отново се обърна към телевизора.
Гласът на коментатора стана по-напрегнат, когато колите се наредиха на старта. Нина протегна крак колкото се може повече.
- Готов ли си? - прошепна тя. Еди леко се повдигна на пръсти.
Състезателите заеха местата си в стартовата решетка. Пазачът се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Двигателите зареваха при появата на червените светофари.
- Un, deux, trois, quatre, cinq… -Коментаторът замлъкна в очакване.-Allezl121
Ревът на двигателите премина в многотонален писък и колите се отлепиха от местата си.
- С‘est Virtanen, Virtanen!- извика коментаторът. Пазачът една не падна от стола от въодушевление, когато пилотът на тим “Озирис” поведе колоната. -Oh! Oh. Mollard c’est ecrase!132
Някой се беше разбил на първия завой. Пазачът подскочи и в този миг Нина протегна крак и ритна малката ножичка.
Въпреки екшъна на големия телевизор, пазачът улови рязкото движение с крайчеца на окото си. Той се извърна с вдигнат пистолет в мига, в който Еди покри ножичката с крак и с насочен към Нина пистолет влетя в банята.
- Казах ти да не мърдаш!
- Схванах се! - изпъшка Нина, размърдвайки се. - Кракът ми се схвана, боли! Не стреляй, не стреляй!
- Връщай се на мястото си! - Тя се подчини. Притиснал пистолет към тялото ѝ, той се наведе да провери дали все още е завързана, след което се обърна да огледа възлите на Еди. Всичко беше наред. - Не мърдайте - заповяда им той се върна в каютата. След няколко подозрителни погледа към банята той се обърна към телевизора.
- Хвана ли я? - прошепна Нина.
Еди повдигна единия си крак, разкривайки ножичката. След това бавно и внимателно го свали, за да избута ножичката напред. Върна го в първоначалното му положение, за да повтори упражнението. След една минута ножичката се озова точно пред коляното му.
