Неизв. - Сара Адисън Алън Изгубеното езеро
– Ето те и теб, Аби. Времето напредва. Да влезем на хладно в къщата и да подпишем документите. – Очите му се плъзнаха към Уес. – Е, синко, промени ли решението си?
Аби се обърна към него.
– Вчера казах на Ласло, че няма да инвестирам в проекта му. Искам да запазя земята си. – Уес погледна безизразно чичо си. – Не, не съм си променил решението.
Над рамото на Кейт Девън наблюдаваше втренчено момичетата на моравата, сякаш са сигнални светлинки.
– Да отида ли да си играя, мамо? – попита тя, което означаваше: „Писна ми да показвам на глупавите възрастни какво има пред очите им. Искам пак да съм дете.“
Тя я пусна на земята.
– Отиди, но не се отдалечавай.
Девън потупа Крикет по ръката.
– Чао, бабо. Скоро ще ти дойдем на гости.
Крикет се усмихна леко и всички проследиха с поглед Девън, устремена към момичетата. За миг на Кейт º стана тъжно, че не може да се върне с нея в детството си. Оставаше º само да наблюдава от разстояние и все повече да се отдалечава, докато накрая между тях се ширне океан.
Аби притисна с длан гърдите си и пръстите º обходиха деколтето на тениската º.
– Ласло, и аз си промених решението. „Изгубеното езеро“ не се продава.
– Хайде, Аби! – прекъсна я нетърпеливо той. – Нали се споразумяхме!
– Нищо не съм подписала.
– Стиснахме си ръцете. Договорихме се устно. Нямата жена е свидетел. – Той посочи Лизет, която затаи дъх. – Уес постъпи умно и не ми отговори категорично, но ти прие условията ми.
Аби изправи рамене.
– Имам право да размисля.
– Наистина ли предпочиташ трудния начин? – попита я Ласло. – Ще те съдя. Таксите по делото ще стопят и бездруго оскъдните ти спестявания, а накрая ще изгубиш езерото.
Адвокатът на Ласло пристъпи неловко от крак на крак, вперил очи в далечината, сякаш си представя, че е на прохладно място, където от клиента му няма и следа. Аби го гледаше смаяно. Лизет дишаше ядно на пресекулки. Джак се взираше загрижено в нея. Уес клатеше глава, все едно изобщо не е изненадан.
Най-сетне Крикет наруши мълчанието, протягайки ръка на Ласло:
– Крикет Ферис. Агенция за недвижими имоти „Ферис“, Атланта.
– Чувал съм за вас. – Той се ръкува учудено с нея.
Тя го възнагради с професионалния си смях. Какво я прихвана? Да обсъжда делови въпроси в такъв момент?
– Не сме се запознавали официално, но сме се виждали на събирания.
– Защо сте тук? – поинтересува се Ласло.
– Аби е пралеля на снаха ми… Сложно е – махна с ръка Крикет.
– Не ми трябва агент по недвижими имоти.
– Разбира се. Исках само да ви посъветвам нещо. А щом сте чували за мен, знаете, че не давам евтини съвети. Неслучайно работата ни е поверителна – напомни му. – Тук е пълно с хора, които ще усложнят процедурата, ако разберат за какво става дума. Доколкото схващам, дошли са тук да подкрепят нея, а не вас. – Тя се приведе към него и добави съзаклятнически, сякаш говори на единствения компетентен събеседник тук: – Предлагам ви да изчакате по-подходящ момент. Детето избяга и всички се уплашиха. Чувствата са малко в повечко сега.
Ласло я изгледа от главата до петите. Всички, излезли от гората, бяха изподраскани, с раздърпани дрехи и листа в косите. Всички с изключение на Крикет. Ризата º лепнеше от влага по гърдите, ала прическата и гримът º изглеждаха непокътнати. Веждите º и очната º линия приличаха на неизтриваема татуировка, а миглите º бяха удължени допълнително. След известно колебание Ласло кимна:
– Добре. Ще се върна утре. Давам ти последен шанс, Аби, Наистина последен. Хайде! – Махна припряно на адвоката си. – Ама че противна жега! Да се връщаме в хотела!
Щом се отдалечиха достатъчно, та да не ги чуват, Крикет се обърна към Аби и º каза:
– Намери си адвокат! Незабавно!
– Какво правиш? – удиви се Кейт.
– Приеми го като подарък на раздяла – отвърна Крикет и си сложи слънчевите очила. – Щом се върна, ще изпратя вещите ти на склад.
– Благодаря – кимна колебливо младата жена.
– Ще ми се да виждаше нещата като мен – добави Крикет и погледна към Девън.
Седнала до другите момичета, внучката º си свали герданите и им подари по един. Кейт разбираше вътрешната борба на свекърва си – искаше º се да надделее, да извае Девън според своите възгледи.
– Поне веднъж в живота си се откажи да контролираш хората, които обичаш, Крикет – каза º Кейт. – Обичай ги такива каквито са.
Крикет сви устни, подвоуми се и отговори:
– Не знаех как иначе да обичам Мат.
Кейт за пръв път долови истинска тъга в гласа º. За миг Крикет беше просто майка, изгубила сина си.
– Винаги ще ти позволявам да виждаш Девън, когато поискаш. Зависи от теб.
Свекърва º си пое дълбоко дъх и кимна. Тръгна към колата си и потегли за облекчение на шофьорите, опитващи се бавно да се измъкнат на заден ход, защото им бе препречила пътя в суматохата.
Погледите на Уес и Кейт се срещнаха. Лизет вдигна бележника си да напише нещо, но Аби разпери ръце.
– Още не сме приключили. Не искам никой да разбира, че съм си променила решението. Не бива да ги обнадеждаваме напразно. Особено Булахдин. По-късно ще º кажа. Сега просто ще се позабавляваме. Уес, Джак, ще изнесете ли тортата?
– Какво ще стане, Аби? – попита я Кейт, когато Уес и Джак се отдалечиха, а Лизет ги последва, поглеждайки въпросително приятелката си.
Аби º се усмихна окуражително, преди да отговори на племенницата си:
– Не знам, но ще измислим нещо… Това значи е свекърва ти?
– Да – въздъхна Кейт.
– Забележителна жена.
– Но очевидно неспособна да излезе наглава с Девън.
– Да. А и кой ли би могъл? – усмихна се леля º.
*
– Щом Аби няма да продава „Изгубеното езеро“, всичко ще остане постарому – отбеляза доволно Джак, докато с Лизет вървяха към къщата. – Летата пак ще са същите.
Пресегна се и махна клонче от косата º.
– Не се ли радваш, Лизет? – попита я, защото това му се струваше съвършеното решение. Проблемът се разреши, без да се налага никой да прави нещо.
Тя кимна.
– Ще се виждаме всяка година както винаги. Не е необходимо да се местиш.
Лизет вдигна бележника и написа: „Имам работа в кухнята.“
Влезе вътре и пусна резето.
Уес стоеше до бюфета, хванал едната страна на големия дървен поднос, върху който се крепеше тортата.
– Готов ли си, Джак?
Джак кимна разсеяно, сетил се внезапно за думите на момиченцето.
„Защо не се борите?“
*
Селма проследи с поглед как Ласло повежда съпругата и дъщерите си и заедно с адвоката потеглят с черния мерцедес. Въздъхна облекчено.Не º се занимаваше с него. Огледа се за някой друг, въздъхна отново и седна, разтворила ветрилото. Май беше време да се прибира в бунгалото си.
– Набелязваш чий съпруг да откраднеш?
Тя вдигна глава и видя момичето от „Фреш Март“. Дебелият слой грим се топеше по лицето му. Краищата на косата му цъфтяха, явно прекаляваше със сешоара. Младите определно не умееха да ценят младостта.
– Британи, радвам се да те видя.
Момичето седна срещу нея.
– Опасявам се, че се отнасям несправедливо към теб.
– Нима? – проточи Селма. – Как така?
– Не е зле човек да получава желаното. Искам да знам как го правиш. Старая се много да привличам момчетата. Уес например. Сключихме нещо като споразумение с него. После го видях да танцува с племенницата на Аби. Вярно, тя е слаба и прочее, но косата º… Все едно я е подстригвал смахнат. Защо той не ме гледа, както гледа нея? Кажи ми как да стана като теб.
Британи не се шегуваше. Искаше го наистина. И щеше да е толкова лесно. С едно дъхване Селма можеше да сбъдне мечтата º. Ала никога не го бе правила. Преди си го обясняваше с нежелание да умножава конкуренцията. Дълбоко в себе си обаче се питаше дали е редно. Младите жени не са наясно с последствията.
Остави ветрилото.
– Слушай, дете. Няма да успееш да спечелиш Уес дори да си като мен. Възможно е да откраднеш само някого, който копнее да го откраднат.
Британи я погледна объркано.
– Виждаш ли онзи мъж до Лизет?
Джак, Лизет, Аби, Кейт и Уес бяха изчезнали за малко, но сега стояха в далечния край на моравата, близо до кея. Очевидно се съвещаваха, но не си бяха направили труда да поканят Селма.
– Джак… Да. Познавам го.
– Ако се оженят, никога няма да го отнема от Лизет. Знаеш ли защо?
– Защото Лизет ще те прокълне? – предположи Британи.
Аби каза нещо на Джак и Уес и двамата влязоха в къщата. Лизет ги последва.
Селма въздъхна.
– Не. Защото Джак обича Лизет. Погледни сега баща си и майка си. Виждаш ли разликата?
Разбра я. Личеше си. Просто отказваше да приеме истината.
– Значи няма да ми кажеш как да стана като теб?
– Не искаш да си като мен.
– Искам! Искам да бъда щастлива!
– Току-що ти обясних как. – Селма се ядоса на себе си, задето се е разбъбрила. Изправи се и тръгна към бунгалото. Главата я болеше.
– Селма, ето те! – спря я Булахдин. – Никого не намирам! Къде изчезнахте всички?
