Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
От тълпата се надигна враждебен ропот. Очите на Шабан се разшириха, когато осъзна кой всъщност говори.
- Време е да си тръгваме - промърмори Еди.
Озир беше готов да поднесе поредния захаросан отговор, но се огледа, след като Шабан му каза нещо. Той повдигна вежди.
- Имаме един неочакван гост: доктор Нина Уайлд. Сигурен съм, че всички сте гледали изненадващата ѝ телевизионна поява преди няколко вечери.
- Здравейте! - Нина махна саркастично с ръка, докато двамата с Еди си проправяха път към пътеката. Кротала, който стоеше зад Озир, бързо слезе от сцената. - Добре, щом не искате да говорим за пениса, какво ще кажете за връзката на Храма на Озирис с кражбата на зодиака под Сфинкса, както и защо търсите пирамидата на Озирис?
- Нямам представа за какво говорите, доктор Уайлд - каза Озир, макар че актьорските му умения не бяха достатъчни, за да прикрие изненадата си от думите ѝ.
Зад него се изправи Шабан и даде сигнал на хората в зелени сака, които стояха в дъното на залата, преди да се обърне към събралите се хора.
- Нашият храм е осквернен от неверници! Нима ще приемете спокойно тази обида?
Някои от култистите започнаха да я обиждат, други се изправиха с разгневени лица. Озир изглеждаше разтревожен.
- Чакайте, няма нужда да се гневите - започна той, но мъжете не му обърнаха никакво внимание, а тръгнаха по пътеката.
- Определено е време да се омитаме - каза Еди. Той се обърна към изхода и забеляза приближаващите се охранители. - По дяволите! Не можа да си държиш устата затворена, нали?
- Добре де, не постъпих особено умно - призна Нина. Беше разбрала колко сериозно приемат религията си последователите на Озир. Прекалено сериозно.
Еди хвърли поглед към сцената. Кротала, който приближаваше, със сигурност беше въоръжен - но между него и тях вече имаше доста хора. Ако успееха да се измъкнат, преди той да стигне до тях…
Един от облечените в зелени сака пазачи протегна ръка да го сграбчи…
- Бягай! - извика Еди и заби юмрук в челюстта му.
Нина прескочи падналия мъж и хукна към вратата. Друг се протегна да я хване - но докопа само шапката, която дръпна от главата ѝ. Тя се извърна, удари го по бузата и ритна вратата. Стаята от другата ѝ страна беше пълна с маси, заредени с книги, дивидита и пирамидални дрънкулки. Щом тя връхлетя вътре, хората, които стояха зад масите, отскочиха изненадано назад.
- Еди, идвай!
Мъжът, когото беше ударила, побягна след нея, но Еди го пресрещна с ритник в слабините. Той се строполи на пода с животински рев.
Някой сграбчи коженото яке на Еди и го дръпна назад. Еди удари с юмрук мъжа в лицето и кръвта оплиска зеленото му сако. Онзи залитна, блъсна се в статуята на Озирис и я разцепи - камъкът се оказа просто фибростъкло и мазилка. Тя се залюля, но не падна.
Призивите на Озир за ред и спокойствие останаха нечути. Култистите край пътеката реагираха гневно на оскверняването на статуята и хукнаха след Еди. Кротала тичаше след тях.
Еди скочи, сграбчи статуята за ръката и я дръпна към себе си. После се хвърли през отворената врата, а триметровата скулптура се стовари на пода зад гърба му, пръсвайки се на хиляди парченца.
Шокираните култисти замръзнаха по местата си. Кротала се промъкна между тях, изваждайки револверите си.
Нина беше стигнала до изхода към улицата. Еди затръшна вратата на храма и я затисна с една маса. По пода се пръснаха кутийки с дивидита. Съседната маса още не беше подредена и върху нея стоеше полупразен кашон с книги. Найлоновата лента, която го придържаше да не се разтвори по време на транспортирането, беше разрязана и лежеше на пода; Еди я грабна и побягна след Нина.
В този миг вратата на храма се отвори с трясък. През нея излетя един от мъжете в зелени сака, зад него се виждаше Кротала с вдигнати револвери…
Горилата се подхлъзна на разпилените дивидита и падна, при което пластмасовите кутийки се разлетяха във всички посоки. Кротала не можа да спре навреме и се спъна в него. При падането единият револвер излетя от ръката му. Продавачите се разбягаха с писъци.
Еди профуча през дървената двойна врата и я затръшна зад себе си. Той омота найлоновата лента няколко пъти около бравите - тежки метални топки от протрит месинг - и я завърза колкото се може по-здраво.
Мейси дотича при тях.
- Доктор Уайлд! Какво се случи?
- Не им харесва да оспорват вярванията им - отвърна Нина. Тя се огледа в търсене на най-бързия маршрут за бягство.
Еди вече го беше открил. Той изсвири остро, за да привлече вниманието на жените и побягна към паркираната лимузина на Озир. Изненаданият шофьор усети удара на Еди и удара в паважа почти едновременно.
- Насам!
- Лимузината ли ще крадем? - извика невярващо Мейси.
Нина отвори задната врата и я побутна вътре.
- По-добра е от таксито! - После скочи след нея. - Еди, тръгвай!
Еди натисна педала за газта. Лимузината направи остър завой, удряйки колата, която беше паркирана пред нея. След това вече бяха свободни.
Нина се обърна назад и видя как дървената врата се тресе от ударите. След това найлоновата лента се скъса. Кротала изтича на улицата и се разкрещя - но прояви достатъчно здрав разум да не започне да стреля пред сградата на работодателите си на оживената улица.
Еди продължи с не повече от два километра в час по парижките улици, след което спря рязко пред входа на метростанцията.
- Навън! - изкомандва той. Те изоставиха колата - Мейси се изненада, че побягнаха покрай станцията, а не влязоха в нея. - Ще решат, че там сме отишли - обясни ѝ той. - Акоles flics81бъдат заети с претърсването на станциите на метрото, няма да ни търсят в „Старбъкс”.
- Май си много добър в това, а? - В гласа на Мейси прозвуча нотка на възхищение.
- Горе-долу - отвърна той с усмивка, докато завиваха зад ъгъла и се отправяха към интернет кафенето. - Стигнахме. Не е „Старбъкс”, но ще свърши работа. - Те влязоха вътре.
*
Няколко минути по-късно покрай тях профуча полицейска кола с надута сирена, но това беше единственият признак, че ги преследват. Като че ли полицията и Храмът се бяха хванали на номера на Еди. Въпреки това той остана напрегнат и не свали поглед от прозореца, докато сирената не се изгуби.
- Мисля, че си тръгнаха - каза най-накрая той, обръщайки се към Нина и Мейси. Те бяха платили за време на компютъра - в началото, за да не привличат внимание, - преди отново да отворят страницата на култа. - Сега какво ще правим?
Нина си беше задала същия въпрос.
- Озир със сигурност притежава зодиака и наистина търси пирамидата на Озирис. Видя го как реагира, когато ги споменах.
- Да, и извадихме голям късмет, че успяхме да се измъкнем оттам. Мисля, че трябва да разкажем на египтяните какво сме открили и да ги оставим да се оправят. Зодиакът си е техен, сами да си го намират.
- Все още нямаме никакви доказателства - възрази Нина. - Той сигурно се намира в щаба им в Швейцария - тя посочи страницата на Храма в интернет, - но ще ни трябва нещо повече, за да убедим министъра или доктор Асад да предприемат някакви мерки.
- Каквото и да решим, трябва да действаме бързо - каза Мейси. - Иначе те ще намерят пирамидата и ще я опразнят.
- Няма какво толкова да направим, нали? - сопна се Еди.
- Да не мислите, че ще ни позволят да нахлуем в щаба им и да хвърлим едно око на това нещо?
- Ясно, че няма - отвърна раздразнено Мейси, - но ти би могъл да проникнеш вътре! - продължи тя, изпълнена с ентусиазъм. - Нали си бил в специалните части? Двете с доктор Уайлд бихме могли да им отвлечем вниманието, а ти ще се промъкнеш и ще използваш своите трикове, за да намериш зодиака…
Нина притисна пръсти към слепоочията си.
- О, млъквай, Мейси - изръмжа тя. Момичето се отдръпна засегнато.
- Не, наистина, бихме могли…
- Това не е филм и Еди със сигурност не е нинджа. Много глупава идея. - Тя се намръщи и разтърка чело. - Нека помисля малко.
- Като говорим за глупави идеи - рече Еди, след като Мейси се облегна назад и стисна зъби, - влизането в храма и обявяването на тези ненормалници, че оная работа на техния бог е била отрязана, си беше доста голяма глупост.
Нина го погледна.
- Да, сякаш предизвикването на въоръжен убиец е нещо по-добро. Много те бива да се замесваш в неприятности, Еди.
- Много се извинявам - извика саркастично той. - Не съм аз човекът, който се замесва в неприятности. Не аз взривих Таймс скуеър и потроших Сфинкса! Не аз се опълчих на цяла банда откачени култисти! Бързо, разкажи на всички куку-доктори - ти намери нов начин за борба с депресията!
- Те не обичат да ги наричат куку-доктори - сопна му се Мейси.
Нина не ѝ обърна никакво внимание.
- Да, разбира се! Как не се сетих по-рано! Очевидно единственият начин да преодолея най-тежкия период в живота си след смъртта на родителите ми е да бъда преследвана и гърмяна!
Еди изсумтя, изпълнен със смесица от гняв и тревога.
