Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
- И естествено, тя се намира на другия край! Да видим сега… оттук надясно, после наляво и след това направо през…
- Еди, ние няма просто да влезем в Лувъра, да погледнем нещо и после да излезем - настоя Нина.
- Да, но нали вече си виждала Мона Лиза, така че няма да изпуснеш кой знае какво. - Той намигна на Мейси, за да ѝ покаже, че просто се опитва да ядоса жена си, и то успешно. - Както и да е, Шабан и приятелите му сигурно вече са на половината път до пирамидата на Озирис. Нямаме време да си играем на изкуствоведи.
- Еснаф - изсумтя Нина, но трябваше да признае, че е прав. Съкровищата в големия музей щяха да си бъдат тук и следващия път, когато решеше да посети Париж, а онези в пирамидата на Озирис щяха да изчезнат навеки, ако Храмът на Озирис пръв се добереше до тях.
Но въпреки това тя успя да разгледа някои от експонатите, покрай които минаваха. В коридорите бяха изложени великолепни египетски антики, като се започне от обикновени папируси и се стигне до статуи в цял ръст и изваяни храмови колони. Дори успя леко да си отмъсти на Еди, като се спираше да разглежда отделните предмети, принуждавайки го всеки път да се връща да я търси.
Но накрая любопитството я привлече като магнит към зодиака на Дендера. Стая 12а представляваше малко преддверие към един от главните коридори. В единия му край се намираше релефът от храма на Амон в Карнак, но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от нещо в другия край - или по-точно над него.
- Това е по-красиво от която и да е декорация в „Хоум депо” - рече Еди.
Нина отметна глава назад, за да го разгледа по-добре. На три метра над главите им се намираше зодиакът на Дендера, плоча от бледокафяв камък, скрита зад стъклен похлупак и добре осветена, за да се виждат гравюрите. Той беше по-голям от зодиака в Залата на летописите, но стилизираните фигури на съзвездията бяха подредени по същия начин около центъра.
- Така, виждам Лъв и Скорпион - каза Еди и посочи фигурите на лъва и скорпиона, - но останалите не ги разпознавам. Дори не мога да намеря Голямата мечка.
- Ето я. - Мейси посочи една фигура леко встрани от центъра.
- Какво, това агнешко краче ли?
- Така е изглеждала на древните египтяни - отвърна Нина. - Но почти всички големи съзвездия - Везни, Телец, Овен - са тук, само че с леко променени форми. Модерният западен зодиак е взет почти изцяло от египетския, с малки промени в наименованията. - Тя посочи към една от фигурите. - Вземи Орион, например. За египтяните той е бил нещо друго, важна фигура в митологията им. Да видим дали ще познаеш кой.
Еди стреля напосоки.
- Озирис?
- Бам! Десет точки.
Мейси извади цветната разпечатка на онази част от зодиака, която бяха заснели в клипа. Рад беше изчистил картината максимално и ги беше снабдил с две копия - едното представляваше директно фотоувеличение на кадъра, а в другото си беше поиграл с фотошопа така, че да има вид на гледано право отдолу. Лошото качество на оригиналния образ означаваше, че и в двете копия липсват детайли, но оцветените фигури на зодиака на Сфинкса се разпознаваха по-лесно.
Тя сравни разпечатката със зодиака над главата ѝ.
- Приличат си много, но има и някои разлики. Този червен кръг тук го няма при Дендера.
- Щом е червен, значи сигурно представлява Марс - предположи Нина. - Не знам доколко могат да се променят местоположенията на съзвездията за няколко хиляди години, но само за няколко седмици планетите променят местата си. По този начин може да се определи кога е направен даден зодиак - ако Марс е във Водолей, Венера в Козирог и така нататък, с помощта на компютъра може да се открие всеки период, в който планетите са се намирали в такава конфигурация.
Еди погледна към разпечатката, след което вдигна глава към тавана и на лицето му се изписа замислено изражение. Нина понечи да го попита какво е забелязал, но Мейси изведнъж щракна с пръсти.
- Охо! Това е различно.
Тя посочи една от фигурите в разпечатката, малко по-светло разклонение на Млечния път на тъмен фон.
- Този приятел - мисля, че пак е Озирис. Цветът е същият като в другото му съзвездие - зелен.
- Озирис е бил зелен? - попита Еди. - Да не е бил Вулкан или нещо такова?
- За египтяните зеленото олицетворявало новия живот - обясни Мейси. - Но този тук - тя посочи отново фигурата, - него го няма в големия зодиак.
Нина се вгледа по-внимателно.
- Какво е това там до него? - До втория, по-малък Озирис се забелязваше малка жьлто-оранжева фигура.
- Друга планета?
- Не знам… - Дори при ниската резолюция се виждаше, че символът на Марс е кръгъл, а този беше ъгловат.
Три ъгъла. Триъгълник.
Пирамида.
- Не може да бъде! - ахна Мейси, стигайки до същия извод като Нина. - Не може, по… - Тя погледна смутено Нина.
- Всичко е наред - каза Еди и се ухили. - Можеш да ругаеш.
- …дяволите! - завърши Мейси. - Това е пирамидата на Озирис!
- Вероятно. - Нина погледна към тавана за потвърждение. Макар боята на зодиака на Дендера отдавна да беше избледняла, резбите си оставаха напълно ясни… и на релефа над главите им нямаше следа нито от допълнителната фигура на Озирис, нито от малкия триъгълник. - Когато позицията на звездите в небето съвпадне напълно със зодиака на Сфинкса, тогава се намираме до пирамидата на Озирис! - Тя забеляза, че Еди поклаща глава. - Какво?
- Не става така - рече той. - Да, звездите могат да се използват за навигация. Но не може просто да погледнеш нагоре, да сравниш онова, което виждаш със звездната карта и да разбереш веднага дали си на правилното място - не и без секстант и алманах, в който са описани позициите на всички звезди в съответния ден на годината.
Въодушевлението на Нина се изпари за миг.
- О!
- Има и още нещо. Те смятат, че диаграмата, която отмъкнаха от Сфинкса, е карта, нали?
- Да… - отвърна несигурно Нина.
- Но както вече казах, това не може да е просто звездна карта, което означава, че е някакъв друг вид карта. - Той погледна към тавана. - Проблемът е, че не можеш да си я сгънеш в джоба и да тръгнеш с нея, нали? Което означава, че тръгнеш ли да търсиш пирамидата, трябва да си направиш копие. Само че когато го правиш… - Устата му изви в крива усмивка. - Сега ще откачиш. Имаш ли лист и химикал?
Мейси измъкна писалка и тетрадка и му ги подаде, но той отново поклати глава.
- Не, опитай ти, Нина. Искам да видя изражението на лицето ти, когато разбереш какво става.
По-озадачена от всякога, Нина взе тетрадката и писалката.
- Така - рече Еди, — сега я вдигни във въздуха, точно над главата си и нарисувай формата на стаята.
Наведена назад, Нина начерта в тетрадката един правоъгълник.
- Добре, сега какво?
Той отиде в празния край на стаята.
- Да речем, че това е северният коридор. Напиши север на картата си - но продължавай да я държиш обърната надолу.
Тя последва напътствията му и беляза стената, към която се беше обърнал, със “С”.
- Ако това е север, то тогава противоположната страна е юг - продължи той. - Така че отбележи и нея. Така. - Еди вдигна дясната си ръка и посочи съответната стена. - Това означава че насам е изток, а от другата страна е запад. Нали?
- Да, ясно - отвърна Нина, добавяйки съответните букви.
Еди се обърна към нея с очаквателна усмивка на лицето. Той се завъртя по посока на часовниковата стрелка, сочейки поред всяка стена.
- Север, изток, юг, запад - съвпада с картата ти, нали?
- Да, може ли сега да погледна надолу? Вратът започна да ме боли.
- Да, разбира се. - Тя с облекчение свали ръката си. - Сега идва най-откачената част. Обърни картата така, че твоят север да сочи към северния коридор. - Тя го направи. - Така, какво не ѝ е наред на картата?
Нина погледна рисунката си, обикновен правоъгълник с буква върху всяка стена, без да разбира какво трябва да види… докато изведнъж не ѝ проблесна! - Хей! - Север си беше север и юг си беше юг - но на грубата ѝ карта изток и запад си бяха сменили позициите, изток се намираше от лявата страна на страницата, а запад на дясната. - Това е… това е много странно.
- Казах ти, че ще откачиш - рече Еди. - Мак ми го показа, когато преминавах обучението по навигация. Това е от онези неща, които са очевидни, но човек никога не се сеща сам, докато някой не му го посочи.
Мейси погледна към рисунката на Нина.
- Не мога да схвана.
Той ѝ подаде тетрадката и писалката.
- Хайде, опитай сама.
- И как това ще ни помогне да намерим пирамидата на Озирис? - попита Нина, докато Мейси се изви назад и започна да рисува.
- Честно ли искаш да ти отговоря, скъпа? Идея си нямам. - И двамата се усмихнаха. - Това просто означава, че зодиакът, който са отмъкнали, не е просто карта. Шабан и шайката му имат доста работа, докато я разгадаят, нищо, че разполагат с цялата диаграма.
- Да се надяваме, че е така.
Мейси свали тетрадката и погледна в нея; после обходи с очи стените и върху лицето ѝ се изписа разбиране.
