Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
В този миг влетя Еди. Досети се за местоположението на Нина от посоката, в която се целеше Кротала.
- Ей! - извика той. Онзи го видя, завъртя се и стреля. В същия миг Еди се хвърли зад една колона и куршумът се заби в стената на мястото, където беше стоял до преди секунда.
- Изнесете диаграмата оттук! - заповяда Шабан, махайки на Лоренц да се приближи. Хамди хукна към тях.
Кротала се приближаваше. Притиснал гръб към колоната, Еди вдигна ножа и се приготви. Благодарение на любовта си към револверите, сега американецът разполагаше само с два патрона в своя колт питон. Дори със спийдлоудър, пак щяха да му бъдат необходими няколко секунди да презареди, което го правеше беззащитен за контраатака.
Но първо трябваше да изразходва останалите куршуми.
От близкия вход се чу шум. Брома се беше съвзел и се приближаваше с гневно лице. Запъти се към Еди. По дяволите! Оставаше му само един изход - а Кротала чакаше…
Нина забеляза напрегнатото лице на Кротала, готов да убива.
- Еди! - извика тя и запрати с всичка сила железния лост към стрелеца.
И улучи рамото му. Пръстът му трепна върху спусъка и револверът гръмна. Куршумът улучи колоната, Брома отскочи стреснато назад, а Еди хукна към Нина.
- Брома! Лоренц! Вземете диаграмата! - извика Шабан ядосано, с нарастващо нетърпение. Брома се поколеба, след което прекоси стаята и хвана сандъка от единия край. Лоренц го вдигна от другия. Хамди се обърна и избяга в тунела, държейки носа си с ръка. Двамата мъже понесоха сандъка след него.
- По дяволите! - Нина гледаше с отчаяние как диаграмата изчезва. Тя се обърна към Еди. - Ти какво, влизаш в престрелка с нож?
- Останал му е само един изстрел - възрази Еди. - След това ще излезе с юмруци срещу моя нож!
Кротала се приближаваше към тях, но Шабан му викна:
- Боби! Да тръгваме!
- А тези двамата?
- Само диаграмата има значение - тръгвай! Ще срутим тунела и ще ги запечатаме вътре!
Нина и Еди се спогледаха разтревожено.
- Гръм и мълнии! - произнесоха те в един глас.
Шабан влезе в тунела. Кротала го последва до изхода и зае позиция зад каменния блок, предизвиквайки двамата да се покажат от скривалището си.
- Подай ми една от онези делви - нареди Еди.
Нина се намръщи при мисълта за унищожаването на поредния артефакт, но му подаде контейнера. Той претегли тежестта му на ръка.
Гласът на Шабан отекна в тунела:
- Боби, размърдай се! - За миг Кротала отмести поглед по посока на вика…
Еди изскочи и запрати контейнера с всичка сила.
Когато Кротала стреля, той вече се претъркулваше зад съседната колона. Куршумът улучи контейнера във въздуха и той се пръсна на парчета. Някои от тях застигнаха Еди, но той не им обърна внимание. В главата му се въртеше само една мисъл.
Шест изстрела.
Той скочи с надеждата, че е преброил правилно и че барабанът на револвера не е за седем патрона…
Не беше. Американецът се обърна и побягна към тунела.
Еди хукна след него, опитвайки се да избегне висящите крушки.
Осъзна твърде късно, че Кротала носи втори револвер. Той го извади от джоба си, спря, обърна се…
Еди се хвърли върху него. Двамата се стовариха на пода до бръмчащия генератор. Кротала вдигна пистолета, но Еди го изби от ръката му. Стрелецът се опита да го докопа, но Еди заби юмрук в бъбреците му и мъжът се преви от болка.
Но Кротала все още не беше извън строя; той се завъртя рязко и заби лакът в гърдите на Еди. Англичанинът изпъшка, ударът попадна в реброто, което беше счупил няколко месеца по-рано.
Кротала усети слабостта му и го удари отново в същото място. Еди отстъпи към подпорната греда.
Американецът се освободи от захвата му и се опита да се изправи, но Еди го изрита силно в гърба. Кротала залитна и отново се стовари на земята…
В краката на Шабан.
Еди вдигна поглед. Шабан държеше револвера и го беше насочил към него…
Той стреля, а Еди се претърколи зад генератора. Първият изстрел се заби в пода и рикошира към тунела - но следващият улучи генератора. Машината изхълца, механизмът ѝ проскърца. Проблеснаха светлини. Следващият изстрел проби резервоара и от дупката бликна бензин.
- Назад! - извика Шабан на помощниците си и устните му се изкривиха в жестока усмивка. Кротала се изправи със садистичен смях. Двамата мъже се изтеглиха в коридора.
- Мамка му! - прошепна Еди. Имаше избор - да умре от куршум или от изгаряне.
Шабан стреля. Горещият куршум подпали бензиновите изпарения и в коридора блъвна огън.
Еди се наведе и побягна…
Генераторът избухна. Крушките веднага угаснаха, но Еди виждаше всичко твърде добре благодарение на ярката оранжева огнена топка, която изригна зад него и опърли кожата и косата му. Той се хвърли на пода. Огнената буря профуча над него, облизвайки тавана.
Ехото от взрива заглъхна, но не този шум го притесняваше, а зловещото пропукване на поглъщано от огъня дърво и по-силното хрущене на камък - таванът поддаваше.
Еди побягна към тъмната зала. Зад него таванът се срути с трясък. Той залитна към преддверието, следван от задушлив, гъст облак пясък.
- Еди! - извика Нина, давейки се от кашлица. - Добре ли си? Еди!
- Да… Добре съм - избоботи той, притиснал тениската си към устата и носа. Шумът от срутването беше спрял, от тунела се чуваше само съскането на падащия пясък.
- Какво стана, по дяволите?
- Генераторът се взриви, отнесе подпорите. Таванът се срути.
- Значи сме в капан? - Приближаващата се неясна светлина се оказа Мейси, която носеше изпуснатото фенерче на Брома. - О, Боже! Ще ни свърши въздухът!
- Мястото е доста просторно, така че няма да имаме проблем, стига някой да не реши да бяга за здраве - успокои я Еди. - Или пък не изпадне в паника.
- Не се паникьосвам! Та ние сме заклещени под Сфинкса, защо да се паникьосвам?
Нина помогна на Еди да се изправи.
- Добре ли си?
- Мърдам. Макар че бих изритал здраво онзи задник! Мейси, дай ми фенерчето. - Той го насочи към тунела. Въпреки че прахът беше все още доста гъст, ясно се виждаше, че проходът е напълно блокиран. - Ох. Доста копаене ни чака.
- Няма нужда. Забрави ли? - Нина насочи ръката му с фенерчето към източния край на залата. Лъчът попадна върху орнаментираните колони край втория вход. - Просто трябва да изчакаме момента…
*
Бъркли си пое дълбоко въздух, преди да вземе последния счупен камък и с нарочна показност го премести встрани.
- Това… е то - обърна се той към камерата, която го следваше. Въпреки че тесният тунел позволяваше само на шестима души да присъстват на отварянето на Залата на летописите, циклопското стъклено око позволяваше на милиони по света да го наблюдават. Всичко, което кажеше през следващите няколко минути, щеше да бъде запомнено като думите на Нийл Армстронг при стъпването му на Луната.
Докато подаваше камъка на друг член на екипа, той бегло погледна към часовника си - 4:46 сутринта, 9:46 вечерта в Ню Йорк, точно навреме, - преди да вземе железния лост и да се обърне отново към камерата.
- Последната отломка беше разчистена от входа - обяви той колкото се може по-тържествено. - Единственото нещо, което стои между нас и легендарната Зала на летописите под Сфинкса, е тази каменна плоча. Когато я отворим, ние ще сме първите хора, които влизат тук след повече от пет хиляди години. Никой не знае точно какви съкровища се крият вътре… но можем да бъдем сигурни в едно. Каквото видим от другата страна на тази врата, ще бъде помнено дълго време.
Зад оператора се показа Метц, който с жестове го накара да побърза. Потискайки раздразнението си, Бъркли подпъхна лоста в пролуката от едната страна на каменната плоча и отново се обърна към камерата.
- Започваме.
Той натисна лоста. В продължение на няколко секунди единственото, което се чуваше, беше скърцането на метал в камък, после плочата бавно се отмести с приглушен тътен. Бъркли едва сдържаше въодушевлението си, докато вратата бавно се отваряше. Най-накрая! Най-накрая Залата на летописите се разкриваше… и светът гледаше него. Не някой друг от останалите археолози, които отчаяно се опитваха да получат работата в АСН, и със сигурност не Нина Уайлд…
Каменната плоча леко се отмести, разкривайки тъмна цепнатина. Навън изригна облак прах. Пулсът му се ускори. Той натисна още по-силно. Плочата се освободи и падна. Той я избута настрани и надникна през отвора. Операторът се придвижи напред, за да може лампата на камерата да освети вътрешността…
Лъчът ѝ попадна върху мръсното, покрито с прах лице на Нина Уайлд.
— Здрасти, Лоугън - каза тя и сърцето на Бъркли спря. - Добре дошъл в Залата на летописите. Защо се забави толкова?
9.
- Тези хора са просто вандали и крадци! Те трябва да бъдат хвърлени в затвора за двайсет години!
Гласът на Хамди беше изпълнен с гняв, но в него се долавяше и страх. Което съвсем не бе изненадващо. Ако египетските власти получат доказателство за участието му в кражбата на зодиакалната диаграма, той ще лежи двайсет години в затвора, помисли си Нина.
