KnigaRead.com/
KnigaRead.com » Научные и научно-популярные книги » История » Дж. Киддер - Япония до буддизма. Острова, заселенные богами

Дж. Киддер - Япония до буддизма. Острова, заселенные богами

На нашем сайте KnigaRead.com Вы можете абсолютно бесплатно читать книгу онлайн "Дж. Киддер - Япония до буддизма. Острова, заселенные богами". Жанр: История издательство -, год -.
Перейти на страницу:

101. Выполненная в технике ханива скульптура лошади с седлом и уздечкой. Кумагава, префектура Сайтама. Высота 72,5 см. Поздний этап периода могильных курганов. Токийский национальный музей.

102. Выполненное в технике ханива изображение лодки. Захоронение Сайтобару, Сайто, княжество Кою, префектура Миядзаки. Длина 77,5 см. Средний этап периода могильных курганов. Токийский национальный музей.

103. Выполненное в технике ханива здание. Захоронение Сайтобару, Сайто, княжество Кою, префектура Миядзаки. Высота 52,5 см. Средний этап периода могильных курганов. Токийский национальный музей.

104. Большой храм комплекса Идзумо в префектуре Симана. На переднем плане видны окружающий храм двойной забор и небольшие здания других храмов. В 1874 году был сильно перестроен.

105. Одно из четырех идентичных зданий в храмовом комплексе Сумиёси недалеко от Осаки. Реконструировано в 1862 году.

106. Маленькое здание около внешнего храма в храмовом комплексе Исэ, префектура Миэ. Это точная копия главного храма и строений меньшего размера в храмовом комплексе. Построено в 1953 году.

107. 108. Две из четырех фигур мужчин и женщин, установленных перед захоронением Кибихимэ-но-Мико Хинокума в Сакаи, префектура Нара. Высота от земли мужской фигуры 97,5 см, женской 70 см. Вероятно, VII век нашей эры.

РИСУНКИ

Рис. 1. Каменные орудия труда докерамических периодов: а — Ивадзуку, префектура Гумма, высота 8 см; б — Такей, префектура Гумма; в — Санва, префектура Хоккайдо, высота 15,5 см.

Рис. 2. Поперечное сечение раковинной кучи Касори, префектура Тиба.

Рис. 3. Полуземлянки (реконструкция): а — прямоугольного типа эпохи Дзёмон; б — круглого типа эпохи Дзёмон; в — эпохи Яёй.

Рис. 4. Наконечники копий, эпоха Дзёмон: а — Огура, префектура Киото; б — I.C.U., префектура Токио; в — Тера, префектура Нагано.

Рис. 5. Деревянные меч и лук из Корекавы, префектура Аомори: а — длина 60 см; 6 — длина 120 см.

Рис. 6. Рубило из гальки. Кьёккенмёдинг Кодзандзи, префектура Вакаяма.

Рис. 7. Каменные орудия эпохи Дзёмон: а, г, е — кьёккенмёдинг Хоринути, префектура Тиба; б — Тёдзагахара, префектура Ниигата; в — кьёккенмёдинг Убаяма, префектура Тиба; ж-и — Камегаока, префектура Аомори; места обнаружения прочих неизвестны.

Рис. 8. Орудие труда среднего периода эпохи Дзёмон. Использовалось в качестве топора и мотыги.

Рис. 9. Глиняные диск и грузик. I.C.U., префектура Токио. Диаметр диска 3 см.

Рис. 10. Таблица типов керамики эпохи Дзёмон (в качестве ориентира приведены названия типов керамики равнины Канто): 1) Кавасаки, префектура Оита; 2) Хитоёси, префектура Кумамото; 3) Нисиноомоте, префектура Кагосима; 4) Огути, префектура Кагосима; 5) Ибусуки, префектура Кагосима; 6) Кусано, префектура Кагосима; 7) Сакурадзима, префектура Кагосима; 8) Нисибира, префектура Кумамото; 9) Горио, префектура Кумамото; 10) Юсу, префектура Фукуока; 11) кьёккенмёдинг Кодзандзи, префектура Вакаяма; 12) кьёккенмёдинг Исияма, префектура Сига; 13) кьёккенмёдинг Исияма, префектура Сига; 14) кьёккенмёдинг Ирими, префектура Айти; 15) Китасиракава, префектура Киото; 16) Китасиракава, префектура Киото; 17) Усимадомати, префектура Окаяма; 18) Китасиракава, префектура Киото; 19) Китасиракава, префектура Киото; 20) Фукуда, префектура Окаяма; 21) кьёккенмёдинг Нисё, префектура Айти; 22) Миятаке, префектура Нара; 23) Касивара, префектура Нара; 24) г. Касаока, префектура Окаяма; 25) Даймару, Иокогама, тип Канагава-Инаридаи; 26) кьёккенмёдинг Сирогадаи, префектура Тиба — тип Нижний Тадо; 27) Тобинодаи, префектура Тиба — тип Каяма; 28) кьёккенмёдинг Никки, префектура Тиба — тип Секияма; 29) кьёккенмёдинг Оримото, Цуда, префектура Канагава — тип Мороисо; 30) кьёккенмёдинг Оримото, префектура Канагава — тип Мороисо; 31) Нарахара, префектура Токио — тип Кацусака; 32) Тогаруиси, префектура Нагано — тип Кацусака; 33) Нарахара, префектура Токио — тип Убаяма (Касори Е); 34) кьёккенмёдинг Убаяма, префектура Тиба — тип Убаяма (Касори Е); 35) кьёккенмёдинг Хоринути, префектура Тиба — тип Хоринути; 36) кьёккенмёдинг Наганомояма, префектура Тиба — тип Хоринути; 37) и 38) кьёккенмёдинг Касори, префектура Тиба — тип Хоринути (Касори В); 39) Хирохата, префектура Ибараки — тип Хоринути (Касори В); 40) Тобе, префектура Тиба — тип Омори; 41) кьёккенмёдинг Окадайра, префектура Ибараки — тип Касори (Касори В); 42) кьёккенмёдинг Симпукудзи, префектура Сайтама — тип Ангё; 43) Адзузава, префектура Токио — тип Ангё; 44) озеро Итакура, префектура Гумма — тип Ангё; 45) Хосокубо, префектура Тояма; 46) Хидзияма, префектура Гифу; 47) Хосокубо, префектура Тояма; 48) Окаямарюяма, префектура Нагано; 49) кьёккенмёдинг Асахи, Хими, префектура Тояма; 50) Секихара, префектура Ниигата; 51) Огая, префектура Нагано; 52) Инатоми, префектура Нагано; 53) и 54) Куванагава, префектура Нагано; 55) остров Садо, префектура Ниигата; 56) Сано, префектура Нагано; 57) Нигасиваре, префектура Тояма; 58) Сано, префектура Нагано; 59) Фукуридзава, префектура Аомори; 60) примеч. перев. — в тексте отсутствует; 61) Энокибаяси, префектура Аомори; 62) Фукура, префектура Ямагата; 63) Корекава, префектура Аомори; 64) Дайги, префектура Мияги; 65), 66) и 67) Ою, префектура Акита; 68) Акита, префектура Акита; 69) и 70) Камегаока, префектура Аомори; 71) Асо, префектура Акита; 72) Камегаока, префектура Аомори.

Рис. 11. Серьги эпохи Дзёмон: а-д — из камня, е-к — из глины: а, в — Ко, префектура Осака; б — Тидорикубо, префектура Токио; г — Такаги, префектура Нагано; д — Ябасэ, префектура Тоттори; е — парк Симидзу, префектура Тиба; ж — место обнаружения неизвестно; з — Хумадзу, префектура Мияги; и — Икавацу, префектура Айти; к — Фукуда, префектура Ибараки.

Рис. 12. Украшения и амулеты эпохи Дзёмон: а — Асо, префектура Акита; б — Хосогоэ, префектура Аомори; в — Седзава, префектура Мияги; г — Корекава, префектура Аомори; д, ж, к, м, н — Нумадзу, префектура Мияги; е — Итинохе, префектура Акита; з — Симпукудзи, префектура Сайтама; и — Тодороки, префектура Кумамото; л, о — Цугумо, префектура Окаяма.

Рис. 13. Фигурки божков эпохи Дзёмон: а — кьёккенмёдинг Ханавадаи, префектура Ибараки; б — Маруко, префектура Нагано; в — место обнаружения неизвестно; г — Токомаи, префектура Аомори.

Рис. 14. Отшлифованные и украшенные рисунком артефакты позднего периода эпохи Дзёмон: а-в, д — Корекава, префектура Аомори, длина а) около 37,5 см; г, е — Кукидзаки, префектура Ибараки; ж — место обнаружения неизвестно; з — Бумма, префектура Ибараки.

Рис. 15. Артефакты из камня эпохи Дзёмон: а — Муроран, префектура Хоккайдо, высота 10,2 см; б — Одзо, префектура Исикава, высота 8 см; в — Миммая, префектура Аомори, высота около 10 см; г — Китанисиракава, префектура Гифу.

Рис. 16. Вскрытая археологами яма от полуземлянки в Йосукеоне, префектура Нагано.

Рис. 17. Монета Хучжуюань из Хакоисихамы, префектура Киото.

Рис. 18. Золотая печать с острова Сига, префектура Фукуока, ширина 2,5 см.

Рис. 19. Каменные мечи и кинжалы эпохи Яёй: а — Мунаката, префектура Фукуока, длина 37 см; б — Кавамия, префектура Фукуока; в — Ямада, префектура Осака; г — место обнаружения неизвестно; д — Нисинакасудзи, префектура Киото, длина около 22 см; е — Итода, префектура Фукуока, длина 16 см.

Рис. 20. Каменные жатки для риса эпохи Яёй: а — Фукуока, префектура Фукуока; б — Окава, префектура Фукуока, длина около 12,5 см; в — Иидзука, префектура Фукуока; г — Синдзава, префектура Нара.

Рис. 21. Артефакты из дерева эпохи Яёй из Торо, префектура Сидзуока. Длина лопаты 100 см, остальные предметы даны в том же масштабе.

Рис. 22. Деревянные сосуды эпохи Яёй из Торо, префектура Сидзуока. Высота сосуда г 12,5 см, остальные предметы даны в том же масштабе.

Рис. 23. Каменные топоры и долото эпохи Яёй: а — Ядзимаморен, префектура Фукуока; б — Ямамото, префектура Фукуока; в — место обнаружения неизвестно; г — Саикава, префектура Фукуока; д — Фукуока, префектура Фукуока. Длина топора д 22,5 см, остальные предметы даны в том же масштабе.

Рис. 24. Пряслице, ножи, шила и наконечники копий эпохи Яёй: а, в-е — Карако, префектура Нара; б — о. Садо, префектура Ниигата; ж — Иидзука, префектура Фукуока, диаметр 5 см; з, и — Синдзава, префектура Нара.

Рис. 25. Рисунки на бронзовых колокольчиках: а — Яё, префектура Осака; б, в — Накагава, префектура Сидзуока.

Перейти на страницу:
Прокомментировать
Подтвердите что вы не робот:*