Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия
Глава 16
Братя по ум и магия
Разположил се удобно, както винаги, мрачният елф се облегна назад и се заслуша, искрено развеселен. Върху великолепната одежда, която бе подарил на Рай’ги Бондалек, имаше магическо приспособление, един от многото вълшебни скъпоценни камъни, пришити върху черния плат. Точно този бе особено хитроумен, маскиран така, че ако някой усетеше излъчванията му, да си помисли, че с негова помощ магьосникът може да подслушва чужди разговори. Което си беше точно така, с малката подробност, че приспособлението притежаваше и още една способност — благодарение на идентичния камък у себе си, Джарлаксъл бе в състояние да чува всеки разговор на Рай’ги.
— Копието е отлично направено и съдържа голяма част от силата на оригинала — тъкмо казваше Рай’ги — очевидно ставаше дума за магическия медальон, с който възнамеряваха да открият Дризт До’Урден.
— Значи не би трябвало да срещнеш никакво затруднение, решиш ли да намериш изменника — отвърна Кимуриел Облодра.
— Все още са на борда на кораба — обясни Рай’ги. — И както чувам, още дни наред ще останат там.
— Джарлаксъл настоява за повече информация — предупреди го Кимуриел. — Иначе ще натовари мен с тази задача.
— А, да, ще я прехвърли на заклетия ми съперник — рече магьосникът с престорена сериозност.
Далеч от тях, Джарлаксъл се засмя. Кимуриел и Рай’ги смятаха за много важно да си придават вид, че не могат да се понасят и следователно не представляват заплаха за него, докато в действителност между тях съществуваше искрено и здраво приятелство. Джарлаксъл нямаше нищо против, всъщност дори го предпочиташе, защото знаеше, че макар да притежават значителни умения, двамата и представа си нямат как мислят останалите разумни същества, и затова никога няма да опитат нещо срещу него. И то не от страх да не загубят, а от страх, че може да победят и тогава отговорността за целия отряд ще легне на техните плещи.
— Най-добрият начин да научим повече за изменника е да се доближим до него под някакво прикритие и да го подслушаме — продължи Рай’ги. — Вече разбрах доста за това накъде отива, както и за събитията от миналото му.
Джарлаксъл се приведе напред и се заслуша в подетото от магьосника заклинание. Не след дълго разпозна част от думите и се досети, че става въпрос за гадание с помощта на мисловен басейн.
— Онзи там — каза Рай’ги малко по-късно.
— Момчето? — попита Кимуриел. — Да, лесна мишена ще бъде — човеците не подготвят децата си така добре, както ние.
— Можеш ли да проникнеш в съзнанието му?
— Без проблем.
— През басейна?
Последва дълга пауза.
— Не знам дали някой го е правил преди — призна най-сетне Кимуриел, но в тона му, както Джарлаксъл и сам чу, имаше не страх, а интерес.
— Така очите и ушите ни ще бъдат до изменника — продължи Рай’ги. — И то във форма, в която никога няма да му хрумне да се усъмни. Любопитно дете, което умира от желание да чуе за многобройните му приключения.
Джарлаксъл свали ръка от камъка и магията спря да действа. Широко усмихнат, той отново се облегна назад, доволен от находчивостта на своите подчинени.
Именно това бе най-голямата му сила, осъзнаваше той, умението да разпределя различните задачи, отдавайки дължимото на всеки от хората си. Да, макар и сам да беше страховит противник, могъществото му се дължеше най-вече на способните войници, с които се обграждаше. Да се изправиш срещу Джарлаксъл, означаваше да се изправиш срещу Бреган Д’аерте.
Да се изправиш срещу Джарлаксъл, означаваше да изгубиш.
Както много скоро щяха да се убедят и калимпортските гилдии, помисли си наемникът.
Както много скоро щеше да се убеди и Дризт До’Урден.
* * *— Свързах се с една далечна Равнина и от нейните обитатели, велики и мъдри създания, за които ние сме като отворена книга, научих много за изменника и приятелите му, за това откъде идват и къде отиват — съобщи Рай’ги на господаря си на следващия ден.
Джарлаксъл кимна, без да обръща внимание на дребната лъжа.
— Както ти казах и по-рано — намират се на борда на кораб на име „Пътешественик“. Тръгнали са от Града на бездънните води и сега пътуват на юг, към Портата на Балдур, където би трябвало да пристигнат след три дни.
— А оттам? По суша ли ще продължат?
— Само за кратко — отвърна Рай’ги, — за едва половин ден, прекаран като каютен прислужник, Кимуриел наистина бе научил доста. — После отново ще се качат на кораб, този път по-малък, и ще следват някаква река, която ще ги отведе далеч от Саблен бряг. След това потеглят по суша към снежните планини и „Възвисяване на вярата“, храм, където живее могъщ духовник на име Кадърли. Отиват, за да унищожат магически предмет, надарен с голяма мощ — тези последни факти Рай’ги бе научил сам, без помощта на Кимуриел. — Нарича се Креншинибон, макар често да му казват просто кристалния отломък.
При тези думи Джарлаксъл присви очи. И преди бе чувал за Креншинибон, във връзка с един могъщ демон и Дризт До’Урден. Нещата като че ли си идваха по местата, а в главата му започна да се заражда пъклен план.
— Значи това са си наумили — изрече той на глас. — Не по-малко важно е, обаче, къде са били.
— Научих, че идваш от Долината на мразовития вятър. Земя на ледове и неспирен вятър. Освен това са се разделили с един свой приятел, могъщ воин на име Уолфгар. Смятат, че е в Лускан, на север от Града на бездънните води.
— Защо не е дошъл с тях?
Рай’ги поклати глава:
— Мисля, че нещо го измъчва, но не съм сигурен какво. Може би е понесъл някаква загуба или пък е преживял трагедия.
— Предположения — заяви Джарлаксъл. — Само предположения. А те могат да доведат единствено до грешки, каквито не сме в състояние да си позволим.
— Но каква е ролята на Уолфгар във всичко това? — учуди се магьосникът.
— Може би никаква, а може би — жизненоважна — отвърна Джарлаксъл. — Няма как да знам, докато не открия още за него. Ако ти не можеш да го сториш, навярно трябва да се обърна към Кимуриел.
При тези думи Рай’ги настръхна, сякаш току-що го бяха ударили, което не убягна от вниманието на наемника.
