Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Гледах как милите чезнат зад гърба ми — безкрайни, прашни пътища или разпенени морски бразди, докато отивахме все по на юг и все по-далеч от приятеля, когото бяхме оставили зад себе си.

Приятеля?

Неведнъж през тези дълги, усилни дни, дълбоко в себе си всички се питахме какво точно означава тази думичка, „приятел“ и какви отговорности носи със себе си. Та ние бяхме изоставили Уолфгар в дивите земи край Гръбнака на света и сега нямахме никаква представа дали е добре… дали изобщо е жив. Нима един истински приятел може да постъпи по този начин? Нима един истински приятел би оставил другаря си да се скита сам по толкова опасни пътища?

Аз също често се замислям над смисъла на тази дума. Приятел. На пръв поглед приятелството изглежда нещо толкова просто и очевидно, ала в действителност твърде често е така сложно и объркано. Трябваше ли да спра Уолфгар, макар и да знаех, че пътят му се отделя от моя? Или трябваше да отида с него? А дали не трябваше да поемем по следите му и да бдим над него, без той да знае?

Не, не мисля така, въпреки че, признавам си, не съм сигурен. Границата между приятелството и покровителството нерядко е съвсем тънка и когато я прекрачим, резултатите често са катастрофални. Когато някой родител поиска да бъде истински приятел на своето дете, може да му се наложи да пожертва авторитета си и дори ако това не го тревожи, по този начин ще лиши детето си не само от човека, който му показва правилния път, но и от онова чувство за сигурност, което всеки родител трябва да вдъхва.

По същия начин, когато един приятел започне да се държи като родител, той неминуемо забравя най-важната съставка на дружбата — уважението.

Защото именно уважението е водещата сила във всяко едно приятелство, неугасващият фар, който направлява курса му и в най-бурните води. А уважението се нуждае от доверие.

Затова ни остава единствено да се молим за Уолфгар и да се надяваме пътищата ни отново да се пресекат. И макар че често се обръщаме назад и ни обземат съмнения, никой от нас няма да се откаже от разбиранията си за това какво в действителност представлява приятелството, от вярата си в уважението и доверието. Ние всички приемаме, без желание, ала непоколебимо, че пътищата ни са се разделили.

Наистина, изпитанията на Уолфгар се превърнаха и в мои изпитания, ала няма как да не виждам, че в този момент най-объркана е не връзката ми с него (поне от моята гледна точка Уолфгар сам трябва да реши какво представлява за него нашата дружба), а тази с Кати-Бри, любовта ни не е тайна нито за нас двамата, нито за останалите ни приятели и се боя, че е възможно връзката, зародила се между нас, също да е изиграла роля в болезнения избор на Уолфгар. Но истинската й същност си остава загадка както за мен, така и за Кати-Бри. В много отношения ние сме като брат и сестра всъщност тя ми е по-близка, отколкото който и да било от истинските ми братя и сестри някога би могъл да бъде! В продължение на няколко години можехме да разчитаме единствено един на друг и научихме извън всякакво съмнение, че можем да се осланяме на другия винаги и във всичко. Аз бих умрял за нея, тя би сторила същото за мен. Безусловно. В целия свят няма друг — дори Бруенор, Уолфгар, Риджис ши Закнафейн — с когото предпочитам да бъда. Когато седя и гледам изгрева, няма друг, който по-добре от нея да разбира чувствата, които той събужда у мен дори след толкова години. Няма друг, който по-добре да ме допълва в битка. Няма друг, който да познава и най-съкровените ми мисли по-добре, даже и никога да не съм ги изричал на глас.

Но какво означава това?

Не мога да отрека, че изпитвам и физическо привличане към нея. Тя притежава невероятна смесица от невинност и дяволита закачливост. При всичкото състрадание, на което е способна, при всичкото съчувствие и разбиране, у нея има нещо дръзко и безцеремонно, което кара враговете й да треперят от страх, а онзи, когото обича — да тръпне в очакване. Вярвам, че и тя изпитва подобни чувства към мен, но и двамата осъзнаваме опасностите, които тези непознати територии крият, опасности, много по-страшни и от най-свирепия враг, срещу когото сме се изправяли някога. Аз съм елф на мрака в разцвета на младостта си, предстоят ми още няколко века живот. Тя е човек и макар че също е млада, я очакват само няколко десетилетия. Освен това, и сега ней е леко, само задето един от приятелите й е мрачен елф. Какви ли неприятности я очакват, ако отношенията ни се задълбочат? И какво ли ще каже светът за нашите деца, ако някога поемем по този път? Ще се намери ли някъде общество, което да ги приеме?

Знам какво изпитвам към Кати-Бри, когато спра поглед върху нея. Вярвам също така, че разбирам и нейните чувства и за миг всичко изглежда просто и естествено, ала после, уви, си остава все така невероятно сложно.